Парадоксът на златото: Защо благородните метали поевтиняват въпреки войната и петролния шок?

Война, петролни шокове и пазарна нестабилност – обикновено това е перфектната буря за златото. И все пак цените се понижават. Отговорът не се крие в страха, а в механиката на глобалните резервни потоци.

В продължение на години историята се пишеше сама. Златото и среброто поскъпваха, докато инвеститорите търсеха убежище от свят на паричен излишък, фискална безразсъдност и ерозиращо господство на долара. Централните банки по света тихо се преориентираха от американски държавни облигации към кюлчета. Структурният бичи сценарий за благородните метали никога не беше изглеждал по-силен, пише Investing.com.

След това, в рамките на три седмици, златото загуби 14% от стойността си. Среброто поевтиня още по-силно – с 28%. На пръв поглед моментът, в който се случва това, няма смисъл. Светът е във война. Петролните пазари са в шок. Волатилността расте. Да, доларът укрепва и се възстановява от многогодишни дъна. Това би трябвало да е най-добрият час за благородните метали. Вместо това те се сриват.

Обяснението звучи едновременно нелогично и изясняващо: златото вече не се държи като „актив, който буди страх“. То се държи като актив с резервен поток и в момента тези потоци се обръщат.

Десетилетие на парично обезценяване

За да се разбере защо златото поскъпва от години, първо трябва да се разберат двата стълба, които са в основата на бичия сценарий. Първият е паричното обезценяване. След финансовата криза от 2008 г. и по време на пандемията централните банки в развития свят предприеха безпрецедентно разширяване на балансите. Паричното предлагане нарастваше по-бързо от производството. Реалните лихвени проценти станаха отрицателни и в крайна сметка се появи инфлацията.

В тази среда твърдите активи – златото и среброто най-вече сред тях, предлагаха нещо все по-оскъдно: средство за съхранение на стойност, което не може да бъде отпечатано. Институционалните и дребните инвеститори наливаха капитал в благородни метали като защита срещу бавната ерозия на покупателната способност.

Логиката е проста и убедителна: ако фиатните валути се обезценяват, притежавайте активи, които не се обезценяват.

Златото се превърна в резервен актив по избор, а не просто в безопасно убежище – структурна промяна, която трансформира кой купува и защо.

Вторият стълб беше дедоларизацията. Превръщането на щатския долар в оръжие през 2022 г., когато Вашингтон и Брюксел замразиха валутните резерви на Русия, се отрази на всяка държава с излишък. Посланието беше сурово: активите, деноминирани в долари, включително държавните облигации, можеха да бъдат конфискувани. Златото – не.

Реакцията беше бърза и историческа. Централните банки, особено в страните от Глобалния юг и Персийския залив, започнаха да натрупват злато с темпове, невиждани от десетилетия. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Кувейт и Китай станаха значителни купувачи. Това не беше спекулативно търсене. Това беше управление на суверенното богатство – структурно преразпределение от зависимостта от долара към актив, който не е ничия отговорност.

Петролният шок

Конфликтът с Иран и по-специално блокадата на Ормузкия проток преобърна тази динамика с брутална ефективност. Протокът е сърцевината на световния петролен пазар, като приблизително 20% от световния петрол преминава през него ежедневно. Блокадата не просто повишава цените на петрола, тя задушава потоците от приходи на държавите износителки, които се превърнаха в най-надеждните маргинални купувачи на злато.

Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт управляват своите суверенни фондове и резервни портфейли на базата на излишъците от петродолари. Когато приходите от петрол се свият рязко – както се случва в момента, когато основната артерия за корабоплаването е блокирана, тези излишъци се стесняват или изчезват. Резултатът: маргиналният купувач на злато спира да купува или, още по-лошо, се превръща в продавач, принуден да ликвидира позиции, за да изпълни вътрешните си фискални задължения.

Китай добавя още едно усложнение. Най-големият вносител на петрол в света сега е изправен пред значителен шок в условията на търговията. По-бавният растеж означава по-малки търговски излишъци. По-малките излишъци означават по-бавен темп на натрупване на резерви, а по-бавното натрупване на резерви означава по-малко търсене на актива, който е служил като алтернативна резервна валута по избор.

(Продължава на следващата страница)