Решението на ЕЦБ за лихвените проценти ще бъде във фокуса на пазарите тази седмица

Започва поредна седмица с фокус върху продължаващата вече четвърти месец война на САЩ и Израел в Иран и върху начина, по който тя влияе на световната икономика. През следващите дни представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да преценят дали да повишат лихвените проценти в отговор на скока на инфлацията в глобален мащаб, причинен от енергийния шок заради конфликта в Близкия изток. Решение по въпроса ще трябва да вземе и Турската централна банка.

Междувременно инвеститорите следят всички потенциални знаци за евентуално сключване на споразумение между Вашингтон и Техеран, но информацията по темата продължава да е противоречива и да поддържа цените на петрола на високи нива. Технологичният свят ще очаква и първичното публично предлагане (IPO) на SpaceX, което може да стане факт още в следващите дни.

Ето какво ще движи пазарите тази седмица.

Войната в Иран и цената на петрола

Напрежението не стихва, а цената на петрола се повиши рязко в понеделник, след като Иран и Израел си размениха удари, поставяйки под заплаха крехкото примирие в Близкия изток, докато преговорите за прекратяване на войната буксуват. Към 10:15 ч. фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 5,08% до 97,82 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 4,73% до 94,82 долара за барел.

Израел съобщи, че е ударил военни цели в Иран в отговор на по-ранните ракетни атаки на Техеран въпреки призива на американския президент Доналд Тръмп към премиера Бенямин Нетаняху да се въздържи от ответен удар. Ислямската република предприе нови атаки срещу ключови съоръжения във военновъздушните бази Неватим и Тел Ноф в Израел като ответна реакция на ударите по няколко ирански града по-рано в понеделник, съобщи агенция Fars, позовавайки се на изявление на Ислямската революционна гвардия.

През последната седмица напрежението в Близкия изток рязко ескалира, заплашвайки да провали временното примирие и да усложни преговорите за край на войната. Конфликтът доведе до почти пълно затваряне на стратегически важния Ормузки проток, прекъсвайки доставките на суров петрол, горива и природен газ към световните пазари.

Дори да бъде постигнато мирно споразумение между САЩ и Иран, редица препятствия ще възпрепятстват нормалното възстановяване на петролните доставки. Сред тях са необходимостта от разминиране на Ормузкия проток, възстановяването на спрени петролни находища, което може да отнеме месеци, както и ремонтът на енергийната инфраструктура, повредена от дронове и ракетни удари.

Междувременно Организацията на страните износителки на петрол и съюзниците ѝ (ОПЕК+) се съгласи през уикенда на ново повишение на квотите за добив през юли със 188 хил. барела дневно, въпреки че блокирането на износа от Персийския залив пречи на повечето страни да реализират увеличението.

Европейската централна банка

Членовете на Управителния съвет на базираната във Франкфурт финансова институция ще заседават на 10-11 юни, а решението им за лихвите ще бъде обявено в края на двудневната среща.

Очаква се ЕЦБ да вдигне разходите по заемите, превръщайки се в първата от големите финансови институции, която предприема такава стъпка, след като войната на САЩ и Израел в Иран предизвика енергийна криза, засилваща инфлационния натиск в глобален мащаб. Но тъй като икономиката на еврозоната е по-слаба в сравнение с предишната енергийна криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г., централните банкери вървят по тънък лед, опитвайки се да овладеят растящите цени, без да задълбочат удара върху растежа, причинен от кризата.

Затягането на паричната политика е почти сигурно, като дори по-предпазливи представители на ЕЦБ като италианския гуверньор Фабио Панета и гръцкия му колега Янис Стурнарас подкрепят подобен ход.

След очакваното повишение в четвъртък няма нагласи ЕЦБ да се ангажира с допълнителни действия и най-вероятно ще повтори мантрата си, че продължава с подхода, основан на постъпващите данни.

Вместо голям цикъл на повишения като през 2022 г., трейдърите очакват ЕЦБ да вдигне лихвите още веднъж или два пъти тази година след юни, главно за да покаже, че няма да допусне инфлацията да се вкорени за постоянно.

Инвеститорите смятат, че следващото повишение най-вероятно ще стане факт през септември, докато икономистите, анкетирани от Ройтерс, са по-разделени - само 60% от тях очакват второ увеличение.

Данни от началото на месеца показаха, че инфлацията в еврозоната е скочила до 3,2% през май.

Турската централна банка

Публикувани миналата седмица данни показаха, че инфлацията в Турция се е ускорила за втори пореден месец, тъй като световният енергиен шок, предизвикан от войната на САЩ и Израел в Иран, продължи да влияе върху вътрешните цени.

Годишната инфлация в страната се е усилила до 32,6% през май спрямо отчетените 32,4% през предходния месец. Месечната инфлация се е забавила до 1,7% спрямо 4,2% през април. Според някои анализатори това забавяне може да накара Турската централна банка да се въздържи от повишаване на лихвените проценти на заседанието си, насрочено на 11 юни.

Комисията по парична политика, ръководена от гуверньора Фатих Карахан, запази лихвения процент на ниво от 37% през април. След избухването на войната на 28 февруари банката затегна ликвидните условия, като спря финансирането по основния лихвен процент и премина към по-скъп овърнайт лихвен процент от 40%.

Ключови данни от Европа

За Стария континент седмицата започва с данните за фабричните поръчки в Германия през април, а във вторник ще стане ясно какъв е бил търговският баланс на страната през същия месец. Ще бъде оповестена информация и за индустриалното производство.

В четвъртък, освен решението си за лихвите, ЕЦБ ще оповести и новите си прогнози за икономическия растеж и инфлацията в региона. В петък се очакват докладите за ценовия натиск в Германия, Франция и Испания през май.

Икономиката на САЩ

Инвеститорите ще получат нов поглед върху това как войната в Иран влияе върху цените в САЩ, когато в сряда бъде публикуван докладът за индекса на потребителските цени (CPI) за май. Показателят се повиши с 3,8% на годишна база през април, отбелязвайки най-резкия годишен ръст от почти три години насам, като цените на бензина скочиха с над 28%.

Конфликтът в Близкия изток до голяма степен блокира Ормузкия проток, през който обикновено преминават 20% от световните доставки на петрол, торове и други ресурси. Основната инфлация, която изключва по-волатилните елементи като храните и енергоносителите, нарасна с 2,8% на годишна база, което подсказва, че поскъпването на петрола и газа започва да се прехвърля и към други сектори на икономиката.

Индексът на производствените цени (PPI), който проследява цените на едро, нарасна с 6% на годишна база през април. А ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE), който измерва разходите на домакинствата и разходите, се повиши с 3,8% на годишна база.

SpaceX излиза на борсата

През тази седмица инвеститорите ще следят внимателно и новините от технологичния сектор. Очаква се Adobe да публикува финансовите си резултати за първото тримесечие на годината, а Apple да представи нови продукти.

Акцентът в календара обаче ще бъде първичното публично предлагане (IPO) на SpaceX, което вероятно ще стане факт на 12 юни. Компанията, ръководена от Илон Мъск, е подала документи, показващи, че нейното листване може да набере 75 млрд. долара и да оцени компанията на 1,75 трлн. долара.

Впоследствие на борсата вероятно ще излязат и още две компании за милиарди долари: Anthropic и OpenAI.

Събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион

Що се отнася до Азиатско-Тихоокеанския регион, акцент в понеделник са данните за брутния вътрешен продукт (БВП) на Япония през първото тримесечие на годината.

Във вторник инвеститорите ще получат информация за износа, вноса и търговския баланс на Китай през май, а в сряда китайските власти ще публикуват информация за инфлацията в страната през миналия месец.

В петък се очаква докладът за индустриалното производство в Япония през април.