АЦБ: Рисковете за частното кредитиране може да потиснат рисковия апетит

Забавянето на преоценката на активите с цел, за да бъдат отразени по-високите лихви и други рискове при частното кредитиране, може да потисне апетита на инвеститорите и да подкопае финансовата стабилност на Великобритания, заяви в понеделник представител на Английската централна банка (АЦБ), цитиран от Ройтерс.

АЦБ разработва политики за увеличаване на прозрачността на небанковото финансиране, известно още като „сенчесто банкиране“ и обхващащо инвестиционни фондове, застрахователи и други фирми, които нерегламентирано предоставят кредити. То обхваща почти половината от световния финансов сектор.

Свързаните с частния капитал частни кредити са нараснали четири пъти от 2015 г. насам до около 1,8 трлн. долара в световен мащаб благодарение на ниските лихви, но заради недостатъчните данни общият размер на средствата може да е много по-голям, коментира Лий Фулгър, директор на отдела за финансова стабилност на АЦБ.

„Видовете рискове на бизнес модела, върху които се фокусираме, включват рефинансиране на съществуващ дълг в контекста на по-високи лихви, подходи за управление на риска, ликвидност и ливъридж“, коментира Фулгър на конференция.

Повечето портфейли от фондове обикновено се оценяват на тримесечна база и остават над своите колеги на публичния пазар, като някои инвеститори вероятно са останали прекалено ориентирани към частните пазари.

„Ако тези рискове са от съществено значение, материализирането им може да намали още повече рисковия апетит, което би се отразило на финансовата стабилност на Великобритания през финансовите пазари и би повлияло условията за финансиране на бизнеса в Обединеното кралство“, коментира Фулгър.

Британският орган за финансов надзор вече е започнал да проверява как се извършват оценките, а комисията по финансова политика на АЦБ ще публикува оценка на рисковете при частното кредитиране през юни.

„Въпреки че използваният ливъридж изглежда сравнително нисък, базовите инвестиции са с относително по-рискови и ни липсват достатъчно данни, за да разберем напълно колко устойчиви са в условия на стрес“, казва Фулгър.

Трудно е също така да се определи степента, в която евентуалните загуби могат да се разпространят върху банките и инвеститорите, добавя той. „Оценяването на степента на рисковете или в кои сценарии те могат да се осъществят е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.“