Водещите централни банки не са напълно наясно кога и с колко ще понижат лихвите

Що се отнася до решенията за лихвените проценти, водещите централни банки приключиха 2022 г. и 2023 г. по един и същ начин. Миналата година на своите предколедни срещи Федералният резерв на САЩ (Фед), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) повишиха основните си лихви с по 0,50 процентни пункта, докато се бореха с растящата инфлация. Тази година, на фона на бързия спад на цените, всички те запазиха своите - вече много по-високи - ставки непроменени.

Но съпътстващите празнични послания бяха в много различни нюанси. Ако перифразираме Лев Толстой: всички централни банки са щастливи, че инфлацията спада, но всяка е нещастна по свой начин, че тя не спада достатъчно бързо, пише Financial Times в редакционен коментар.

След като чакаха твърде дълго, за да затегнат политиката, централните банки сега с право искат да се уверят, че високата инфлация е напълно победена. Доводите за запазване на високите лихви бяха наистина сериозни.

В Америка, въпреки че инфлацията се забави рязко до 3,1 процента (през ноември на годишна база – бел. прев.), пазарът на труда все още е затегнат, а потребителските разходи са устойчиви. Във Великобритания основната инфлация (5,7 процента) - която изключва енергията и храните - все още е доста над дългосрочната си средна стойност. Що се отнася до еврозоната, макар че инфлацията е само на половин процентен пункт от целта, растежът на заплатите изглежда стабилен и по-нататъшната му траектория през 2024 г. изискват бдителност.

Но тъй като въздействието на по-високите ставки все още се пренася към домакинствата и бизнеса, вероятността от падане под целта за инфлация от 2 процента се е повишила навсякъде. Рискът обаче не е еднакъв от двете страни на Атлантика. Той вероятно е по-висок в еврозоната, където по-навременните мерки предполагат, че растежът на заплатите вече намалява. Последните данни за услугите и промишлената активност също сочат предстоящо по-сериозно забавяне. Икономическата устойчивост в Америка и силният ръст на заплатите във Великобритания предполагат обаче, че основната инфлация там е вероятно да бъде по-упорита. Имайки това предвид, сигналите от Фед и ЕЦБ изглеждаха неуместни.

Фед изглеждаше като гълъб. Новата точкова диаграма с прогнозите на членовете на управителния му съвет за лихвените проценти изненада, като предвижда три намаления с по 0,25 пункта през 2024 г., спрямо само две в предишната. Бъдещите насоки на централната банка също намалиха възможността за по-нататъшни увеличения, а председателят Джей Пауъл не отхвърли идеята, че Фед се насочва към лихвени съкращения.

С финансовите пазари вече на празнични върхове, след представянето на точковата диаграма Пауъл трябваше да бъде по-внимателен. Фондовите пазари очаквано се вдигнаха, като американският индекс S&P 500 се доближи до двугодишен връх. Доходността на облигациите съответно спадна. Тези ходове означават значително разхлабване на финансовите условия, което може да бъде проблем за Фед, ако инфлацията наистина се окаже устойчива.

В контраст, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард беше ястребово настроена, повтаряйки, че ръководителите на централната банка „изобщо не са обсъждали намаляване на лихвите“. Но прогнозите за по-ниска инфлация отвориха вратата за обръщане на курса и потвърдиха по-големите рискове от падане под инфлационната цел в еврозоната. ЕЦБ обаче изглежда твърде непоколебима и сега може да направи грешката да разхлаби лихвите твърде бавно.

Посланията на АЦБ може би бяха най на място, въпреки че за разлика от другите две водещи централни банки гуверньорът ѝ Андрю Бейли не даде пресконференция след последното заседание. АЦБ изглеждаше категорично ястребова, като трима от деветимата членове на комитета ѝ за лихвите гласуваха за повишаване с 0,25 пункта. Данните за повишеното потребителско доверие в Обединеното кралство и тези за икономическата активност подкрепиха тона на банката.

Като се имат предвид пазарните реакции и забавените ефекти от досегашните лихвени покачвания, осъществяването на успешен завой в монетарната политика няма да е лесно никъде. Освен това различните икономически обстоятелства означават, че централните банки на САЩ, ЕС и Обединеното кралство няма винаги да са на една и съща страница. Но съдейки по изявленията им в края на 2023 г. е ясно, че никоя не е напълно сигурна кога или колко да съкрати лихвите. Дано започнат 2024 г. с малко повече яснота, завършва британското издание.