Продажбите на облигации на АЦБ не са съобразени с финансовата ефективност

Mинистерството на финансите на Великобритания и Английската централна банка (АЦБ) трябва да се съобразят по-сериозно с интересите на данъкоплатците преди да вземат решения за продажбата на държавни облигации от огромния портфейл на централната банка, заявиха властите в сряда, цитирани от Ройтерс.

Английската централна банка купи ценни книжа с позлатени краища (Gilt-edged securities или gilts) на стойност около 875 млрд. паунда (1,10 трлн. долара) за повече от десетилетие след финансовата криза от 2008 - 2009 г., с помощта на новите резерви, за да стимулира икономиката на страната си, процес, известен като количествено разхлабване (QE).

Сега тя разпродава притежанията си от ценни книжа с позлатени краища с цел свиване на баланса или количествено затягане (QT) – и притежаваните от нея активи в момента възлизат на 737 млрд. паунда.

„Тъй като са предвидени повече публични средства, отколкото при стартирането на процеса по количествено разхлабване, централната банка и Министерството на финансите трябва да се вслушат в нашия съвет и да проучат дали обичайните фактори за ефективност на вложените средства могат да бъдат взети предвид при определяне на темпото и нивото на количественото затягане, което прилагат“, коментира Хариет Болдуин, председател на Комисията по финансите в Камарата на общините, заяви.

От комисията заявиха, че счетоводната система за баланса централната банка трябва да бъде преработена, ако АЦБ се заеме отново с количествено затягане.

„Начинът, по който се отчитат печалбите и загубите, трябва да бъде променен и по-конкретно решението от 2012 г. за прехвърляне на парични потоци на тримесечие между централната банка и Министерството на финансите“, става ясно от доклада на Комисията по финансите .

Тези парични потоци са подложени на все по-сериозен контрол.

По-високите цени на облигациите и ултраниските лихви през 2010 г. превърнаха количественото разхлабване в печеливша стратегия за АЦБ, която прехвърли тези печалби, на стойност 124 млрд. паунда в техния пик, на Министерството на финансите“, пише още в доклада.

Запасите от облигации в момента се превърнаха в негативен фактор за публичните финанси, благодарение на нарастващите лихви и спадащата стойност на облигациите с позлатени краища през последните няколко години.

На свой ред от Министерството на финансите се изисква да финансира загубите на АЦБ, като по този начин ограничава фискалните възможности на правителството в момент, когато бюджетът вече е натоварен.

В момента АЦБ очаква тези загуби да надвишат печалбите, реализирани през 2010 г., което ще доведе до нетна загуба от около 50 млрд. паунда до 2035 г.

„Ние приемаме доклада на Комисията и ще разгледаме внимателно твърденията в него, преди да отговорим. Продължаваме да настояваме за активна дискусия за нашите решения за паричната политика и тяхното прилагане“, става ясно от изявление на АЦБ.