БНБ: Кредитната активност на банките в края на септември остава висока

Кредитната активност през третото тримесечие на 2024 г. остава висока, като за това допринася комбинацията от фактори по линия на търсенето и предлагането на заеми. Това се посочва в тримесечното издание "Банките в България", което се подготвя от управление "Банков надзор" на Българската народна банка, публикувано на страницата на централната банка в интернет.

От банковия регулатор отчитат, че, от една страна, търсенето на домакинствата е повлияно от повишението на реалния разполагаем доход и от ниските нива на лихвени проценти по жилищните кредити. От друга страна, активното предлагане на кредитен ресурс от банките се обуславя от нарастването на депозитната база, значителната ликвидност и конкуренцията в банковия сектор.

Динамика и развитие на основните рискове 

Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на септември миналата година възлизат на 450 млн. лв., или със 185 млн. лв. (70%) повече спрямо отчетените за деветте месеца на 2023 г.

Капиталовата позиция на кредитните институции остава солидна, а ликвидността в банковата система – на високи равнища. По отношение на основния вътрешноприсъщ риск – кредитния, се запазва дългосрочната тенденция към намаляване както на размера на необслужваните кредити, така и на техните съотношения. Делът на лошите заеми в кредитния портфейл през третото тримесечие слабо се понижава.

През третото тримесечие на миналата година брутният кредитен портфейл на банковата система нараства с по-нисък темп (2,3%) спрямо този през второто тримесечие (4%). Същевременно намалението на необслужваните активи също продължава, но с по-бавен темп (0,7%) спрямо отчетения за април-юни (2,8%).

Поради тази динамика делът на необслужваните кредити по брутна стойност в кредитния портфейл не се променя съществено и към 30 септември 2024 г. е 3,9% (4% в края на юни), показват данните на БНБ.

В периода от юли до септември брутните необслужвани кредити и аванси на тримесечна база намаляват с 28 млн. лв. (0,7%) и в края на септември 2024 г. са за 4,1 млрд. лв. За същия период общият размер на брутните кредити и аванси в широкия обхват отбелязва растеж с 3,3 млрд. лв. (2,4%) до 144,2 млрд. лв.

В стеснения обхват на отчитане брутните кредити и аванси нарастват с 2 млрд. лв. (1,8%) до 116,2 млрд. лв. Делът на лошите заеми в брутните кредити и аванси не търпи съществена промяна, като на база широк обхват в края на септември възлиза на 2,9%, а на база стеснен обхват – 3,5% (при, съответно, 2,9% и 3,6% три месеца по-рано).

През третото тримесечие нетните необслужвани кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка), представляващи остатъчният кредитен риск в банковите баланси, се увеличават с 21 млн. лв. (1%) до 2,2 млрд. лв. и са изцяло покрити от размера на капитала, превишаващ капиталовите изисквания и приложимите буфери.

Представен в широкия и в стеснения обхват, делът на нетните необслужвани кредити и аванси в общите нетни кредити и аванси през тримесечието се запазва на нива, близки до отчетените в края на юни (съответно, 1,6% и 1,9%), и към 30 септември 2024 г. възлиза, съответно, на 1,5% и 1,9%.

В края на септември 2024 г. общата натрупана обезценка на кредитите и авансите (в стеснения обхват) е 3,2 млрд. лв., или с 5 млн. лв. (0,1%) по-малко спрямо края на юни. В края на септември 2024 г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата им обезценка възлиза на 47,7% (при 48,5% в края на юни).

Източник: БНБ

Рискове, свързани с капиталовата позиция и с ликвидността

Наличието на силна капиталова и ликвидна позиция е от съществено значение за устойчивостта на банковия сектор. През третото тримесечие на 2024 г. регулаторният капитал нараства с 1,5%, а равнищата на капиталовите съотношения са значително над минималните регулаторни изисквания и изискванията за капиталови буфери.

Като част от цялостния набор инструменти в мандата на БНБ изискванията за капиталови буфери са от съществено значение за поддържането на устойчивата капиталова позиция на банките и на банковата система. Формирането на буфери е последователна политика, като с поредица от решения през 2021 г. ръководството на банковия регулатор повиши нивото на антицикличния буфер, приложим към местни кредитни рискови експозиции, на 1% в сила от 1 октомври 2022 г., на 1,5% – от 1 януари 2023 г., и на 2% в сила от 1 октомври 2023 г. Заради трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурност в икономическата среда в процеса на редовната тримесечна оценка нивото на буфера от 2% беше потвърдено за периода до края на 2025 г.

Ликвидният буфер на банковата система в края на септември 2024 г. е 52,9 млрд. лв., като нивата на съотношението на ликвидно покритие (LCR) и на съотношението на нетно стабилно финансиране (NSFR) също надвишават регулаторните изисквания.

Рискове за доходността и качеството на активите

Банковата система отчита печалба за деветмесечието на миналата година в размер на 2,7 млрд. лева и тя е сходна с реализираната за същия период на 2023 г. Основният принос е на нетния лихвен доход, предпоставка за което е 11-процентният растеж на брутните лихвоносни активи през последните дванадесет месеца.

Ключовите показатели възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на собствения капитал (ROE) към 30 септември 2024 г. възлизат, съответно, на 1,99% и 16,40% при 2,18% и 18,64% за същия период на 2023 г.

Централната банка отчита, че в периода от юли до септември 2024 г. банковият сектор в България продължава да осъществява дейността си при повишена несигурност във външната среда и при относително благоприятни макроикономически условия. Основен положителен принос за икономическия растеж има запазващото се силно частно потребление, което се дължи на нарастване на заетостта и заплатите в реално изражение, както и на слабите стимули за спестяване на домакинствата предвид ниските лихвени проценти по банковите депозити.