Кристин Лагард: Рисковете за растежа в еврозоната продължават

Рисковете за икономическия растеж в еврозоната продължават да са налице, най-вече заради напрежението в световната търговия. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард след днешното заседание на паричния орган, при който лихвите в региона бяха намалени за шести пореден път.

„Ескалация на търговското напрежение би понижила растежа в еврозоната, като намали износа и отслаби световната икономика“, добави тя, цитирана от CNBC.

„Продължаващата несигурност по отношение на световните търговски политики може да доведе до спад на инвестициите. Геополитическото напрежение, като неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток, също остават основен източник на несигурност“, посочи финансистът.

В този момент европейските държави се стремят да увеличат бюджетите си за отбрана и сигурност, след като отношенията между САЩ и Украйна се влошиха. Увеличаването на разходите за отбрана може да повлияе на ключови икономически показатели като инфлацията и растежа.

Лагард се спря както на плана за превъоръжаване ReArm на Европейския съюз (ЕС), така и на предложенията за фискална промяна в Германия, като заяви, че те са „в процес на работа“ и че заключенията за това как плановете ще допринесат за растежа и ще повлияят на инфлацията ще бъдат формирани, когато станат известни повече подробности.

„При всеки случай това би подкрепило европейския растеж и би било стимул за икономиката“, каза тя.

Инфлация и лихвени проценти

В четвъртък ЕЦБ очаквано понижи трите си основни лихвени процента с по 25 базисни пункта. С това лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 2,50%, 2,65% и 2,90%, считано от 12 март 2025 г.

Кристин Лагард отказа да отговори на въпроса дали централната банка ще запази лихвените проценти без промяна на следващото си заседание през април. В отговор на въпрос от CNBC тя заяви, че продължаващата несигурност означава, че за Управителния съвет е по-важно от всякога да се съобразява с наличните данни.

„Ако данните ни показват, че за да достигнем нашата цел, паричната политика трябва да се облекчи, ще го направим, но ако от друга страна данните показват, че това не е така, тогава няма да намаляваме разходите по заемите повече. Така че всъщност сме там, където сме: не поемаме предварителни ангажименти, зависим от данните, както винаги, и вземаме решения на базата на всяка среща“, посочи председателят на базираната във Франкфурт финансова институция.

Според анализатори днес вероятно беше взето последното лесно решение на финансовата институция за известно време, тъй като търговските войни и превъоръжаването доведоха до най-големите сътресения в икономическата политика на континента от десетилетия насам.

„Това е последното „лесно“ намаление, тъй като разногласията в Управителния съвет нарастват“, заявиха анализатори на Bank of America, цитирани от Ройтерс. „Не смятаме, че насоките ще се променят, но бихме очаквали нарастващо напрежение сред представителите на ЕЦБ“.

„Ще има натиск за забавяне на облекченията на паричната политика поради възстановяването на растежа, въпреки че охлаждането на заплатите и заетостта, забавянето на ефектите от фискалната политика и ескалиращите търговски заплахи на САЩ срещу ЕС запазват депозитната ставка под 2% като основен сценарий“, заяви Давиде Онелия от TS Lombard.

Разногласията в регулатора се засилват най-вече поради това доколко паричната политика ограничава икономиката. Изабел Шнабел от Надзорния съвет „вече не е сигурна дали тя все още е рестриктивна“. Гръцкият гуверньор Янис Стурнарас пък смята, че „определено все още сме в рестриктивна територия“.

Подсказвайки, че облекченията все пак могат да продължат, моделите на ЕЦБ сочат, че лихвеният процент по депозитите спира да ограничава растежа в диапазона от 1,75% до 2,25%.

Засега инвеститорите смятат, че паричният орган ще продължи да действа в посока облекчаване. Пазарите очакват още две намаления на лихвите през тази година след решението в четвъртък, което е малко по-малко, отколкото преди обявяването на германските планове за разходи във вторник, но все още е в рамките на прогнозите, наблюдавани през последните няколко седмици.