ЕЦБ взе последното си лесно решение за намаляване на лихвите

Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано понижи трите си основни лихвени процента с по 25 базисни пункта. С това лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 2,50%, 2,65% и 2,90%, считано от 12 март 2025 г.

„Процесът на дезинфлация е в ход. Инфлацията продължава да се развива в общи линии според очакванията ни“, посочват в изявлението след заседанието представителите на Управителния съвет.

Прогнози за икономиката на еврозоната

Централните банкери запазват прогнозата си за инфлацията без промяна, като очакват тя да бъде средно 2,3% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 2% през 2027 г. За инфлацията, изключваща волатилните цени на храните и енергоносителите, финансистите предвиждат средна стойност от 2,2% през 2025 г., 2% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г.

„Повечето измерители на базисната инфлация предполагат, че тя трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%. Вътрешната инфлация остава ускорена главно поради това, че заплатите и цените в някои сектори все още се приспособяват към миналия инфлационен скок със значително закъснение. Но растежът на заплатите се забавя, както се очакваше, а печалбите отчасти буферират въздействието върху инфлацията“, се казва в изявлението на базираната във Франкфурт финансова институция.

„Паричната политика става значително по-малко рестриктивна“, категорични са централните банкери.

Икономиката на еврозоната е изправена пред продължаващи предизвикателства и представителите на ЕЦБ отново понижиха прогнозите си за растежа - до 0,9% за 2025 г., 1,2% за 2026 г. и 1,3% за 2027 г. Низходящите корекции за 2025 г. и 2026 г. отразяват по-ниския износ и продължаващата слабост на инвестициите, отчасти породени от високата несигурност на търговската политика, както и от по-широката геополитическа несигурност. Нарастващите реални доходи и постепенно отслабващите ефекти от предишни повишения на лихвените проценти остават основните фактори, които са в основата на очакваното нарастване на търсенето с течение на времето, аргументират се финансистите.

„Управителният съвет е твърдо решен да осигури устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочната ѝ цел от 2%. Особено в настоящите условия на нарастваща несигурност, той ще следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за да определи подходящата си позиция по паричната политика. По-специално решенията на Управителния съвет относно лихвените проценти ще се основават на оценката за перспективите за инфлацията в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на базисната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика. Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, посочват още от паричния орган.

Паричната политика на ЕЦБ в бъдеще

Това вероятно е последното лесно решение на финансовата институция за известно време, тъй като търговските войни и превъоръжаването доведоха до най-големите сътресения в икономическата политика на континента от десетилетия насам.

Какво ще се случва оттук нататък не е ясно. От юни насам ЕЦБ намали лихвените проценти общо шест пъти, като инфлацията в еврозоната отстъпи, а икономическият растеж се забави. Но тъй като разходите по заемите бавно се приближават до ниво, което вече не ограничава, нито стимулира икономическия растеж, може да се очаква край на цикъла на облекчаване на паричната политика.

В същото време опасенията за търговска война със Съединените американски щати са все още на дневен ред. Перспективите са замъглени и след съобщенията от Германия и Европейската комисия (ЕК) за промени във фискалните правила, които да позволят по-големи разходи за отбрана и инфраструктура.

Пазарите все още анализират големите мерки на Берлин, обявени във вторник, които предизвикаха рязка разпродажба на германски облигации, скок на еврото до четиримесечен връх и най-добрия ден за индекса DAX от повече от две години насам.

Доходността по 10-годишните германски облигации, които са бенчмарк за еврозоната, се повиши с над 30 базисни пункта в сряда. Това е най-големият им дневен ръст от въвеждането на еврото през 1999 г. насам.

„Това е последното „лесно“ намаление, тъй като разногласията в Управителния съвет нарастват“, заявиха анализатори на Bank of America, цитирани от Ройтерс. „Не смятаме, че насоките ще се променят, но бихме очаквали нарастващо напрежение сред представителите на ЕЦБ“.

„Ще има натиск за забавяне на облекченията на паричната политика поради възстановяването на растежа, въпреки че охлаждането на заплатите и заетостта, забавянето на ефектите от фискалната политика и ескалиращите търговски заплахи на САЩ срещу ЕС запазват депозитната ставка под 2% като основен сценарий“, заяви Давиде Онелия от TS Lombard.

Разногласията в регулатора се засилват най-вече поради това доколко паричната политика ограничава икономиката. Изабел Шнабел от Надзорния съвет „вече не е сигурна дали тя все още е рестриктивна“. Гръцкият гуверньор Янис Стурнарас пък смята, че „определено все още сме в рестриктивна територия“.

Подсказвайки, че облекченията все пак могат да продължат, моделите на ЕЦБ сочат, че лихвеният процент по депозитите спира да ограничава растежа в диапазона от 1,75% до 2,25%.

Засега инвеститорите смятат, че паричният орган ще продължи да действа в посока облекчаване. Пазарите очакват още две намаления на лихвите през тази година след решението в четвъртък, което е малко по-малко, отколкото преди обявяването на германските планове за разходи във вторник, но все още е в рамките на прогнозите, наблюдавани през последните няколко седмици.