Фед трябва да подготви пазарите за неочаквани събития

Какво ще се случи, ако икономиката на САЩ се противопостави на очакванията на Федералния резерв? Как ще реагира Фед, ако растежът се окаже много по-бавен или инфлацията много по-бърза, или и двете?

В необичайна степен най-мощната централна банка в света оставя обществеността в неведение за подобни непредвидени ситуации. Тя може и трябва да се справи по-добре, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Четири пъти годишно паричният орган публикува документ, наречен „Резюме на икономическите прогнози“, в който 19-те членове на Федералната комисия за операции на открития пазар (FOMC) предлагат своите прогнози за растежа, безработицата, инфлацията и подходящия курс на краткосрочните лихвени проценти - през следващите няколко години и в по-дългосрочен план. Пазарите и медиите са склонни да се фокусират върху тях като показатели за това какво очакват да се случи представителите на Фед.

Бившият председател на финансовата институция Бен Бернанке смята, че това не е достатъчно. На неотдавнашна научна конференция във Вашингтон той заяви, че икономистите от Фед, които изготвят анализите за срещите на членовете на FOMC, трябва да публикуват тримесечни доклади за паричната политика, подобни на тези, които правят Европейската централна банка (ЕЦБ), Английската централна банка (АЦБ) и някои други. Те отиват много по-далеч от обсъждането на икономическото и финансовото развитие, което председателят Джером Пауъл обикновено предоставя. Те предоставят последователна икономическа прогноза заедно с алтернативни сценарии - подход, който, както каза Бернанке, „подчертава присъщата несигурност на перспективите“ и предлага ценна информация за това как би реагирала централната банка.

Бернанке изтъкна, че множеството сценарии ще предоставят на Фед по-голяма гъвкавост, позволявайки му да се адаптира по-бързо, ако развитието на събитията се разминава с централната прогноза. Да предположим например, че през 2021 г. Фед е определил какво ще направи, ако инфлацията се окаже по-бърза и по-устойчива от очакваното. Предварителното предупреждение би улеснило промяната на курса при възникване на такава ситуация, без пазарите да се шокират неоправдано.

Не всички са убедени в това. Бил Инглиш, бивш ръководител на отдела за парична политика във Фед, твърди, че едновременното публикуване на две прогнози - на FOMC и на икономистите - ще създаде объркване и че обществеността може да обърне толкова малко внимание на алтернативните сценарии на икономистите, колкото и на компонента за рисковете и несигурността в прогнозите на FOMC. Освен това той отбеляза, че икономистите не определят паричната политика, така че докладът им няма да хвърли много светлина върху реакционната функция на Фед. Той цитира едно заседание на Комисията по отворения пазар, на което отбелязах, че пазарите се интересуват много повече от възгледите на лицата, определящи паричната политика, отколкото от тези на икономистите.

По този въпрос съм съгласен с Бернанке. Подходът на Фед далеч не съответства на този на другите централни банки. Той фокусира твърде много внимание върху средните оценки на FOMC, които едва ли са най-добрият начин да се съобщят очакванията и намеренията на Фед. Човек дори не може да разпознае реакционната функция на паричната политика на FOMC от 19-те индивидуални прогнози за това как трябва да се развиват икономиката и лихвените проценти. Това е от значение, защото ако финансовите пазари могат да предвидят какво ще направи Фед, те ще се приспособят по-бързо и така ще направят паричната политика по-ефективна.

Централните банки, разполагащи с много по-малко ресурси от Фед, успяват да публикуват доклади за паричната политика, които пазарните участници ценят високо. Според моя опит прогнозите на икономистите от Фед, които изготвят анализите за срещите на членовете от комисията по отворен пазар, имат значителна тежест и оказват силно влияние върху прогнозите на членовете на FOMC.

Със сигурност всички сме съгласни, че идеалният вариант би бил консенсусна прогноза и алтернативни сценарии от самите членове на Федералната комисия за операции на открития пазар. Проблемът е, че подобен процес изглежда непрактичен предвид големия брой и географската разпръснатост на участниците във FOMC - и почти задължително ще бъде централизиран във Вашингтон, което го прави по-малко привлекателен за много от председателите на регионалните клонове на Федералния резерв. Това е една от причините усилията на Бернанке да разработи доклад за паричната политика през 2012 г. да се провалят.

Все пак вторият най-добър вариант е по-добър от статуквото. Очаквам Пауъл да предложи прогноза на икономистите със сценарии по-късно тази година. Предвид свързаните с това сложни въпроси, тя може да не бъде осъществена преди края на мандата му през май 2026 г. Но това не е причина за отлагане. Фед изостава от своите колеги и това трябва да се поправи.