Човешкият фактор в банковата сигурност: Ако ключът е във вратата, няма значение колко е здрава ключалката

Човешкият фактор остава от ключово значение за сигурността в банковия сектор и макар изкуственият интелект да играе все по-значителна роля, това само повишава важността на финансовата грамотност. Това бе едно от заключенията в рамките на панела „Финанси, технологии и киберсигурност“ на събитието Tech of Tomorrow на Investor.bg.

Колкото по-сложни са технологиите, толкова по-голям е рискът в човешкия фактор, защото потребителят има голям контрол върху парите си, коментира Момчил Зарев, главен директор „Растеж“ на „Сирма Груп Холдинг“ АД.

По думите му с напредъка на технологиите все по-малко и по-малко има риск в "нечовешкия" фактор, който става много голям дял от управлението на финансите. Когато някаква атака мине, атакуващият може да има пълен достъп върху финансите на своята жертва и това е големият риск, който трябва да се управлява от страна на банките, посочи още той.

Основна задача пред финансовите компании е това как да обучат потребителите и да им създадат по-добра финансова култура, допълни още той.

Момчил Зарев. Снимка: Investor Media Group

По отношение на изкуствения интелект Зарев подчерта също, че при финансовите институции няма банка, която да не ползва AI, но това е „под капака“, като изкуственият интелект се използва, за да се гарантира сигурността на парите. Сигурността се увеличава многократно от AI, финансовите системи стават все по-сигурни и това е от полза за цялото общество, допълни той.

По думите на Борислав Диков, директор управление „Дигитално банкиране и иновации“ на Пощенска банка, по отношение на дигиталната грамотност има рискове, като голяма част от потребителите не си дават сметка за това.

Той цитира данни на Евростат, според които около 31% от българите използват интернет банкиране, но макар да има ръст, делът остава под този за Европа – 67%.

Борислав Диков. Снимка: Investor Media Group

Хората виждат ползите от онлайн банкирането, но оставаме далеч от т. нар. безкешови общества, коментира той. 

Диков също подчерта, че макар големите банки да инвестират изключително много в сигурност, остава и отговорността на клиента да се предпазва. Той даде пример с "ключалка, която независимо от това колко е сигурна, ако ключът е в нея, това няма значение".

Той също така предупреди, че самите атаки, като т. нар. фишинг, стават все по-персонализирани и по-добре издържани, като напомни отново, че никога никоя банка няма да изисква конфиденциални данни от своите клиенти по имейл или телефон.

Маркетинг експертът Николай Събев посочи, че през последните години у нас има напредък по отношение на дигиталната сигурност. Въпреки това някои групи от населението трудно могат да бъдат спечелени, особено по-възрастните хора, макар да има една целева група между най-младите и най-възрастните, където би могло да се съсредоточи вниманието.

Най-устойчивите бизнеси по линия на финансовите институции ще са тези, които дават сигурност, категоричен бе той.

Константин Костадинов, изпълнителен директор на „Вива Кредит“, наблегна на това, че и обучението на служителите на самите финансови институции е ключово за сигурността, защото те също могат да се окажат слабо звено.

Финтехът и потребителите

Едно от основните неща, които може да се научи от сектора на финансовите технологии, това е обслужването на клиенти и като цяло по-доброто клиентско изживяване. Това коментира Момчил Зарев, като според него налице е по-голям фокус към услугата и комуникирането с потребителите.

От своя страна, Константин Костадинов подчерта, че финтехът дава възможност за модифициране на услугата и продукта. Финтехът може би е по-гъвкав по отношение на бързината на създаване на продукт и има възможности за модифициране на услугата и продукта по-бързо, като банките са по-тромави, посочи той.

Константин Костадинов. Investor Media Group

За Борислав Диков пък банките могат да се учат от финтех компаниите на бързина на решения, подчертавайки важността в днешно време на клиентското изживяване. Банките се променят с бързи темпове и партньорствата с финтех сектора са напълно желани и добре дошли за тези от тях, които искат да се развиват динамично, коментира той.

За Николай Събев хиперперсонализацията също е едно от нещата, в които финтех компаниите са много добри.

Борислав Диков коментира, че все повече от големите банки се стремят да отговарят на нуждите на своите потребители, а не просто да създават продукт заради самия продукт.

Нашата цел е да предлагаме продукти, при които клиентът е във фокуса и се посрещат неговите нужди, посочи той. По отношение на самото използване на дигитални услуги, клиентите все повече намират смисъл в това и изискванията и предпочитанията им стават все повече, категоричен бе още той.

Бъдещето след 5 години

Николай Събев и Момчил Зарев посочиха Азия като пример за евентуалното бъдеще на сектора.

За маркетинг експерта т. нар. вградено разплащане е едно от нещата, които ще се развиват още повече в бъдеще. Той даде пример с Китай и плащанията с т. нар. лицево разпознаване, или както се шегуват хората в страната – плащане с усмивка. Това създава удобство за клиентите и в следващите 5 години ще видим растеж в това направление, прогнозира той.

Николай Събев. Снимка: Investor Media Group

Събев също така подчерта, че започва все повече да се говори и за акаунт-акаунт плащанията без посредници, които елиминират такси и са по-бързи. Той спомена и дигиталните национални валути (CBDC) като възможно направление за развитие, тъй като там има потенциал.

Момчил Зарев даде за пример също Китай и Япония и Изтока като цяло, където има много развити платежни системи. По думите му, ако наблюдаваме посоката, в която регионът се движи, може да предположим, че разплащателните карти във вида, в който са днес, ще изчезнат на фона на все повече появяващи се иновации.

Основни партньори на Tech of Tomorrow са: Пощенска банка, A1, MFG, Shelly Group, Lirex, Fsas Technologies и Сирма.

Партньори на проекта са: Travel by electric, Nova Translate, Ruven Trans, BG Charge Systems и Столето.

Tech of Tomorrow се организира с подкрепата на: Devin, Ведра Кафе, print.bg, Phi Cocktail Bar, DiKa.

Институционални партньори са: Българска Финтех Асоциация, BESCO, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация за рисково и дялово инвестиране, Българска e-commerce асоциация, Sofia Tech Park, SeeNext.

Медийни партньори на Tech of Tomorrow са: Bloomberg TV Bulgaria, Bulgaria ON AIR, Automedia.bg, Dnes.bg, Webcafe.bg, Money.bg, Dir.bg, медийната платформа Zone4Tech.bg и нейните подкасти „ТЕХните истории" и „ТЕХнически погледнато", See News, Kaldata, The Recursive, Divna.Tech, UX България и puzl coworking.