Банките за еврото: Еврозоната няма да промени лихвите, ще се финансират качествени проекти

Ще промени ли предстоящото присъединяване на България към еврозоната стратегиите на банките? Как ще се управляват рисковете в среда на засилващата се геополитическа и финансова фрагментация? Отговорите на въпроси за адаптивността и дългосрочната визия на банковата система у нас дават шестима банкери в съвместния проект на Асоциация на банките в България и Investor Media Group. Очаквайте втора част от разговора на Investor.bg.

Банките и сега разполагат с много свободни пари за кредитиране, а след влизане на България в еврозоната ще се освободи още ресурс от минималните задължителни резерви, които ще паднат от 12% на 1%. Очаквате ли нов бум в кредитирането?

Петя Димитрова. Снимка: Пощенска банка

Петя Димитрова, главен изпълнителен директор на Пощенска банка и председател на УС на АББ: Не очаквам подобна тенденция. Още повече, че както отбелязвате във въпроса, банките разполагаме с достатъчно пари за кредитиране. Оставаме фокусирани върху качеството на кредитния портфейл и макроикономическата устойчивост, а не върху агресивен растеж.

Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" и заместник-председател на УС на АББ: Всяка банка управлява свободните си ликвидни ресурси по най-добрия и икономически обоснован начин според собствената си стратегия. И в момента нашият банков сектор се отличава с достатъчно свободна ликвидност, с която има готовност да подкрепи добрите проекти. Очакванията ни са приемането на еврото като единна валута да донесе ползи за икономиката, а оттам – и до появата на повече добри проекти, инвестиционни намерения и подобрения на инфраструктурата на страната. 

Кристоф Де Мил. Снимка: ОББ

Кристоф Де Мил, главен изпълнителен директор на ОББ и член на УС на АББ: Търсенето на кредити от частни лица и фирми е на доста високи нива, което е важна основа за икономическия растеж и нашия бизнес. Допълнителната ликвидност, която ще дойде на нашия пазар/икономика след освобождаването на голяма част от минималните резерви, сама по себе си не би трябвало да е двигател на по-нататъшен бум на кредитирането. Заемите се предоставят въз основа на солидни проекти, които ще бъдат финансирани както за физически лица, така и за фирми.

Като се има предвид фактът, че сме убедени, че приемането на еврото ще осигури допълнителен положителен икономически стимул за България, вярваме, че ръстът на кредитирането най-вероятно ще продължи и след приемането на еврото. Като цяло очакваното подобрение на кредитния рейтинг на страната ще доведе до по-лесен достъп до по-евтин капитал както за държавата, така и за частните субекти.

Тамаш Хак-Ковач, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и член на УС на АББ: През последните няколко години кредитирането се определя не само от високата ликвидност в банковия сектор, но и от редица други икономически фактори, като повишената инфлация, нарастването на работните заплати и др. В този контекст свръхликвидността сама по себе си не е достатъчна, за да предизвика кредитен бум – тя би могла да е само компонент. От друга страна, не можем да говорим за така наречен бум в кредитирането, а по-скоро повишено потребление от страна на домакинствата.

При положение че инфлацията през 2022 г. е достигнала 15%, а заплатите са се увеличавали с около 14% годишно през последните години, засиленото търсене на кредити е напълно обосновано от икономическа гледна точка.

Никола Бакалов. Снимка: Fibank

Никола Бакалов, главен изпълнителен директор на Fibank и член на УС на АББ: Последните години имаме ускорение в нивата на кредитиране, което се обуславя от добрите икономически перспективи, повишаване на стандарта на живот и разбира се възможността банките да предлагат все по-гъвкави кредитни продукти с персонализирани условия за клиентите. Цитираният от Вас процес се следи внимателно, както от централната банка като регулаторен орган, така и от самите банки.

Очаквам минимален ефект от освобождаването на ликвидност, като основната причина за това е, че и към момента нивата на ликвидност са високи и банките разполагат със свободни средства.

Илиан Георгиев, главен изпълнителен директор на Българо-американска кредитна банка и член на УС на АББ: Кредитната активност зависи на първо място от търсенето на кредити. А за търсенето цената на кредита е само един от компонентите. Основният фактор за бизнеса е необходимостта от финансиране за разрастването му. За гражданите определяща е нуждата да сменят жилището си или да направят подобрения в него, както и да закупят по-значими стоки. Моите очаквания по-скоро са да насочим освободените средства от задължителните минимални резерви в държавен дълг.   

България сега има едни от най-ниските лихви по кредитите в Европа. Накъде ще тръгнат те след влизането на страната ни в еврозоната?

Петя Димитрова: Не очакваме покачване на лихвите – дори напротив, а в дългосрочен план това може да подобри условията за кредитиране, благодарение на по-нисък риск и по-голямо доверие от международни инвеститори.

Съгласно закона, след въвеждането на еврото лихвите за клиентите следва да останат същите, каквито са били и преди. Дори и в момента лихвите в България, особено по ипотечните кредити, са едни от най-ниските в ЕС – средната лихва за последния месец е под 2,5%.

Цветанка Минчева. Снимка: УниКредит Булбанк

Цветанка Минчева: Лихвите в страната действително са сред най-ниските в Европа, особено тези за домакинствата. На първо място е важно да кажем, че лихвите по съществуващите кредити след влизането в еврозоната няма да са по-високи от тези в момента. Това е заложено в Закона за приемане на еврото. За новото финансиране посоката на движение на лихвите ще се определя от комбинацията от много фактори – конкурентна среда, ликвидност на системата, развитие на икономиката и др.

Опитът на някои държави показва, че след влизането в еврозоната лихвите могат да тръгнат и надолу, заради подобрените кредитни оценки, достъпа до по-евтино финансиране и намаляване на валутния риск като това е валидно в голяма степен за държавния и евентуално корпоративния дълг. За домакинствата, най-общо, нашата прогноза е лихвите да останат на близки до сегашните нива, а в средносрочен план с лека и умерена тенденция към повишение.

Кристоф Де Мил: Пазарът на кредити се разраства именно благодарение на ниските лихвени проценти, които са сред най-ниските в Европа. Моето наблюдение е, че лихвените проценти в България са по-ниски от средните нива за ЕС както за депозитите, така и за кредитите. Това се дължи и на факта, че пазарът ни е изключително ликвиден. След приемането на еврото задължителните минимални резерви ще бъдат освободени в голяма степен, което означава, че ликвидността ще се увеличи допълнително. Поради тази причина смятам, че след приемането на еврото лихвените проценти ще останат относително ниски както за депозитите, така и за кредитите, а сближаването им с европейските нива ще се случва постепенно с течение на времето. България се присъединява към тенденция за намаляване на ниските лихвени проценти от страна на ЕЦБ, така че нашите клиенти не трябва да се притесняват.

Тамаш Хак-Ковач. Снимка: ДСК

Тамаш Хак-Ковач: През последните 2–3 години лихвите по жилищните кредити се задържат около 2,5%. Това ниво може да се промени под влияние на различни фактори – но не и в резултат от приемането на еврото. Тази ниска лихва е обвързана с местен депозитен индекс, който се очаква да запази висока стабилност и след въвеждането на еврото. Освен това, в Закона за въвеждане на еврото е заложен механизъм, който да не допуска спекулации с лихвените проценти след януари 2026 г.

При потребителските и фирмените кредити данните са различни. Средната лихва на потребителските кредити в еврозоната е 7,5%, за България този процент е 6,7%. Средната лихва на фирмените кредити в еврозоната е 3,7%, за страната е 4,6%.

Никола Бакалов: Промяна в лихвените нива няма да има. Каквито са на този етап лихвите по кредитните продукти на банките, такива ще останат и след 1 януари 2026 г. България де факто вече следва паричната политика на ЕЦБ чрез валутния борд, така че в краткосрочен и средносрочен план преходът няма да донесе драстични промени в лихвената среда след приемането ни в еврозоната.

[ Илиан Георгиев. Снимка: БАКБ

Илиан Георгиев: Първо искам да разграничим ясно, че за нивото на лихвите в страна от еврозоната значение имат нивата на лихвите в еврозоната и допълнителна надбавка за риск от бизнеса в съответната държава. Понеже ние не влияем на нивата в еврозоната, където базовите лихви се определят от политиката на ЕЦБ, можем да коментираме надбавката за риск на България. Моите очаквания са тази надбавка да се свие допълнително след приемане на еврото. Евентуално повишение на кредитния рейтинг на страната ни вследствие на приемането на еврото също ще се отрази в посока на намаление на тази надбавка.

Увеличават ли се спестяванията в банките след конвергентните доклади? Каква част от тях са в евро?

Петя Димитрова: Нарастването на депозитите на населението е стабилно. Според данни на БНБ, към март 2025 г. 28% от депозитите в страната са в евро, като няма съществена промяна спрямо предходната година.

Цветанка Минчева: Българите традиционно спестяват и всяка година наблюдаваме увеличение на депозитите –  по последни данни, към края на май годишният ръст на депозитите на индивидуалните клиенти за цялата банкова система е над 3%. Толкова е и ръстът на УниКредит Булбанк.

След обявяване на положителните конвергентни доклади и позитивните стъпки в посока влизане в еврозоната, както и в резултат на търговските кампании на банките, определено се наблюдава намаляване на свободния ресурс и насочването му към банките като в последния месец ръстът на депозитите на УниКредит Булбанк се забързва до 1,7% (за всички валути).

Кристоф Де Мил: Вече се наблюдава дългосрочна стабилна тенденция на увеличение на банковите депозити. Предвид икономическия растеж и инфлацията на заплатите през последната година, това е съвсем нормално. Според последните данни на Българската народна банка около 25% от депозитите в българските банки са в евро. Към този момент, малко след конвергентните доклади, не наблюдаваме категорична промяна в тенденциите.

Тамаш Хак-Ковач: След публикуването на конвергентните доклади имаше засилена активност от страна на клиентите, но не можем да говорим за тенденция или траен ефект. Очакванията, базирани на опита на други държави, приели еврото, сочат към значително повишаване на депозирането на средства в края на тази година и началото на следващата.

Никола Бакалов: Във Fibank темпът на ръст на депозитите се запазва на обичайните си нива. Въпреки по-ниските лихвени нива интересът към депозитите не намалява, което отразява и доверието на бизнеса и домакинствата към банките в страната.

Преобладаващата част от тези суми са в лева, защото това е и използваната в страната валутна единица. Малко над една трета са в евро.

Илиан Георгиев: Към момента не се наблюдава засилено увеличение – движим се в нормалните темпове на ръст, каквито имахме и през 2024 г. Българите обикновено чакат последния момент, за да предприемат действие, въпреки че някои банки, включително БАКБ имат продукти за внасяне на левове без такса и обмяна по фиксирания курс. Не е нужно наличностите по банкови сметки в лева да се превалутират в евро – това ще стане автоматично на 1 януари 2026 г.