Очаквано Фед запази основната лихва в диапазона 4,25-4,5%*

Федералният резерв на САЩ очаквано остави без промяна основната лихва в диапазона 4,25-4,5%.

Двама от управителите на американската централна банка обаче са гласували против решението. Това е първото подобно несъгласие от 1993 г. насам и показва по-дълбоко разделение по въпроса накъде да тръгне паричната политика на САЩ оттук насетне, отколкото се смяташе досега, пише Investing.com.

Федералната комисия по отворените пазари е гласувала запазването на лихвите, като Мишел Боуман и Кристофър Уолър са се обявили за намаляване с 25 базисни пункта. И двамата са назначени от президента на САЩ Доналд Тръмп, който публично призовава Фед да намали лихвите и дори се колебаеше дали да не отстрани управителя на институцията Джером Пауъл предсрочно.

Боуман и Уолър обаче не са единствените в лагера на застъпниците за намалението на лихвените нива в САЩ. Председателят на Федералния резерв в Сан Франциско Мери Дейли също призовава за понижение, за да се предотврати отслабване на американската икономика.

Нарастващото разделение сред гласуващите управители на Фед се наблюдава от седмици. Първо Боуман и Уолър, като се позоваха на пукнатините на пазара на труда, заявиха по-рано този месец, че предпочитат Фед да намали лихвените проценти.

Пауъл призовава за по-предпазлив подход въпреки натиска от възможно най-високо ниво – Белия дом. Според Пауъл силата на икономиката предоставя достатъчно пространство за запазване на стабилните лихвени проценти, докато не се получи допълнителна яснота относно това дали инфлацията, обусловена от митата, е еднократно явление, или е структурна.

Несигурността около митническата политика на Тръмп намаля в последните седмици, след като Вашингтон сключи споразумения с Япония, Филипините и Европейския съюз (последното е на етап рамка). Това намалява риска от потенциална глобална търговска война.

Търговското споразумение между САЩ и Китай обаче остава илюзорно, като вероятният резултат от преговорите между страните се очаква да бъде ново удължаване на настоящото примирие.

Актуалните данни показват, че брутният вътрешен продукт на САЩ расте с 3% през второто тримесечие на годината – над прогнозата на икономисти за 2,5% икономически растеж.

Предпочитаният от Фед показател за инфлацията продължава да се движи над целевата стойност от 2%, въпреки че е доста под нивото от 4,2%, наблюдавано през лятото преди година.

Пазарите почти не реагираха на решението на Фед.

Тръмп междувременно коментира пред репортери, че лихвите трябва да бъдат намалени и да се види дали ще има ускорение на инфлацията – основният мотив на Пауъл да ги задържа стабилни.

„Всеки пункт, който този господин (Пауъл – б.ред.) поддържа, ни струва 365 млрд. долара годишно. Ако намалим лихвите с 1 пункт, спестяваме 365 млрд. долара годишно. Трябва да сме с най-ниската лихва, а не сме“, посочва той.

Тръмп предлага Фед да намали лихвата от настоящото ниво до 1% - далеч от съответствие с икономика, която до голяма степен се придържа към стабилната траектория, по която върви.

По време на пресконференцията си след обявяването на лихвеното решение управителят на Фед защити решението си и позицията си за инфлацията. Той подчерта, че още е рано да се дава оценка на влиянието на митата върху потребителските цени. По думите му, влияние ще има, просто още не е ясно кога точно ще се прояви и как ще изглежда, цитира го Ройтерс.

Пауъл е категоричен, че потребителите в САЩ ще понесат част от тежестта.

„Това, което виждаме сега, е основно самото начало на каквито и да са ефектите върху инфлацията на стоките. Ще кажа отново – те могат да са по-малки, отколкото предполагаме, или по-големи. Те няма да бъдат нулеви. Потребителите ще платят част от това. Бизнесът ще плати част от това. Търговците на дребно ще платят част от това“, коментира Джером Пауъл.

Управителят на Фед обаче не смята, че законът за данъците и разходите на Тръмп ще има значително въздействие върху икономиката. Според него законът не е „особено стимулиращ“.

Относно несъгласието в управителния съвет на Федералния резерв, което става все по-видимо, Пауъл коментира, че по-голямата част от членовете на комисията са на мнение, че инфлацията е малко над целевата стойност на централната банка. „Максималната заетост е на целевата стойност. Това изисква умерено рестриктивна, според мен, политика засега“, посочва той.

На въпрос дали намаляването на лихвите през септември е „нереалистично“, Пауъл отговаря, че институцията не е взимала никакви предварителни решения въпреки пазарните очаквания. По традиция той посочва, че централните банкери ще следят какви данни ще излизат дотогава и на тази основа ще обсъждат и вземат следващото си лихвено решение.

* Допълнена информация с изказвания на Джером Пауъл от пресконференцията му след обявяването на лихвеното решение