Може би Федералният резерв не трябва да намалява лихвените проценти

Трябва ли Федералният резерв на САЩ да продължи да понижава лихвените проценти? Пазарите определено смятат, че да: залозите на трейдърите сочат, че основният лихвен процент ще бъде намален до около 3% до края на 2026 г. от малко над 4% в момента.

Не съм толкова сигурен, че това е добра идея, пише Бил Дъдли за Bloomberg.

Аргументите за понижаване на лихвите могат да бъдат разделени в три групи.

Управление на риска

Председателят на Фед Джером Пауъл изтъкна този аргумент при заседанието миналия месец, като заяви, че рискът от инфлация вече не надвишава този от отслабване на пазара на труда. По думите му растежът на заетостта се забавя рязко, а влиянието на митата на президента Доналд Тръмп върху цените вероятно ще бъде временно. Това предполага, че паричната политика е „умерено рестриктивна“ и следователно трябва да се придвижи към по-неутрална позиция. Това се отразява в почти единодушното решение на представителите на централната банка да намалят лихвените проценти през септември, въпреки че те повишиха средните си прогнози за растежа и инфлацията.

Аз обаче не съм убеден, пише Дъдли. Инфлацията може все още да е по-големият риск. Федералният резерв не успява да достигне целта си за инфлация от 2% от повече от 4 и половина години и я надхвърля с по-голяма разлика, отколкото целта си за заетостта. Прехвърлянето на митата върху цените, макар и по-бавно и по-незначително от очакваното, далеч не е приключило. А паричната политика може би всъщност не е толкова рестриктивна: последните икономически данни сочат, че търсенето се е засилило, а клонът на Фед в Атланта прогнозира растеж през третото тримесечие от 3,8% на годишна база.

Изчакване

Както посочи членът на Управителния съвет на Фед Мишел Боуман в скорошна реч, ако финансовата институция изчака данните да потвърдят по-нататъшно влошаване на пазара на труда, може вече да е твърде късно за действие. Затова, по думите ѝ, паричният орган трябва да действа превантивно.

Съгласен съм, че паричната политика трябва да бъде превантивна, но само ако човек има достатъчно доверие в прогнозата си. В момента икономическите перспективи са силно несигурни: невъзможно е да се знае дали да се тревожим повече за упоритата инфлация или за значителното влошаване на пазара на труда. Следователно съществува значителен риск превантивните действия да се окажат скъпа грешка.

Грешка в оценката

Според логиката, която подкрепя членът на борда на Фед Стивън Миран, паричната политика всъщност е много по-строга, отколкото централната банка смята, защото неутралната лихва – която нито забавя, нито стимулира растежа – е спаднала значително. Сред причините, които Миран посочва, за да подкрепи тази теза, са: забавянето на растежа на населението ще намали търсенето на капитал за оборудване и жилища, приходите от мита ще намалят държавните заеми, а намаляването на данъците ще увеличи националните спестявания.

Съгласен съм с тезата за растежа на населението, но останалото изглежда в най-добрия случай избирателно. Ако например данъчната политика намали ефективната цена на капитала, това не би ли трябвало да увеличи инвестиционното търсене спрямо спестяванията и оттам да повиши неутралната лихва? По-високите дефицити, генерирани от „Големия красив закон” на Тръмп, няма ли да наложат по-голямо държавно заемане в момент, когато търговската политика на администрацията е намалила търсенето на дълг, деноминиран в долари? Ако неутралната лихва действително е нула (коригирана с инфлацията), както твърди Миран, тогава настоящите по-високи ставки би трябвало да смажат икономиката. Не виждаме това да се случва.

Накратко, мисля, че Федералният резерв има много причини да се тревожи, но не достатъчно, за да предприеме действия, пише Дъдли. Пазарът на труда е основателна причина за безпокойство: когато се влоши над определен праг – определен от правилото на Клаудия Сахм като увеличение на безработицата с 50 базисни пункта – слабостта има тенденция да се самоусилва, което води до пълна рецесия. Прагът беше преминат миналата година без инциденти, вероятно защото увеличението на безработицата беше причинено от скок в работната сила, а не от слабост в наемането. Този път движещата сила ще бъде слабото търсене на служители, тъй като репресиите срещу имигрантите водят до срив в растежа на работната сила.

Но ако инфлацията остане с един процентен пункт или повече над целта на Фед от 2%, очакванията могат да се разклатят. Ако това се случи, цената за овладяване на цените – изразена в ръст на безработицата, необходим за достигане на целта от 2% – ще нарасне значително. През 70-те години на миналия век тази цена се оказа две последователни рецесии и рязък скок на безработицата.

Смятам, че представителите на Фед ще намалят лихвените проценти отново на срещата си този месец. Не е вероятно да видят много неща, които да променят оценката им от последната среща – особено като се има предвид, че благодарение на спирането на работата на администрация поради прекъсване на финансирането може да има много малко нови данни за оценка. Но се съмнявам, че това е правилният курс или че той трябва да предвещава дълъг цикъл на облекчаване на паричната политика. Аз бих подкрепил по-предпазлив подход, докато икономическите перспективи станат по-ясни.