ЕЦБ навлиза в двугодишен период на ключови кадрови промени

Европейската централна банка (ЕЦБ) навлиза в двугодишен период на сериозни промени, които ще подменят две трети от висшето ѝ ръководство - включително председателя Кристин Лагард, пише Bloomberg.

Плановете за преструктуриране на шестчленния Изпълнителен съвет - оформени не по-малко от политически фактори, отколкото от лични качества - може да започнат още тази седмица, когато финансовите министри на еврозоната се срещнат в Люксембург. Срещата ще даде възможност да се обсъди и наследникът на заместника на Лагард - Луис де Гиндос.

Кои държави ще предложат кандидати и кои ще ги подкрепят може да даде индикация за амбициите им към по-високи постове - като главния икономист и председателя, чиито места се очаква да се освободят през 2027 г.

Германия и Франция - двете най-големи икономики в еврозоната - вече проявяват интерес към ключови позиции. Заедно с Италия те традиционно имат свои представители в борда. Испания и Нидерландия също са в играта, а южните държави настояват за признание за това, че са излезли от дълговата криза в по-добро състояние от някои северни партньори.

Основната цел е да се запази балансът между големи и малки държави, между Севера и Юга, както и по отношение на пола. Новите членове ще трябва да се справят не само с лихвените проценти, но и с по-дълбоки предизвикателства: структурни промени в еврозоната, геополитическа фрагментация и внедряване на дигиталното евро, което има за цел да укрепи икономическата сигурност и международната роля на валутата.

Информацията за потенциалните кандидати по-долу се основава на разговори с лица, запознати със стратегиите на правителствата и плановете на самите кандидати. Те са пожелали анонимност поради конфиденциалния характер на темата.

Заместник-председател

Сред кандидатите за наследник на Луис де Гиндос се споменава Оли Рен, гуверньор на Финландската централна банка. Той е опитен политик и централен банкер с дългогодишна кариера около пресечната точка между политиката и икономиката.

Той е бил еврокомисар три пъти, бил е министър на икономиката на Финландия и депутат както в националния, така и в Европейския парламент (ЕП). Макар умерената му икономическа позиция да увеличава шансовете му, Рен може да се изправи срещу сериозна конкуренция от страна на опитни жени заместник-гуверньори като Клара Рапозо от Португалия и Кристина Папаконстантину от Гърция.

И двете държави вече са имали представители на този пост, а настоящият управител на Гръцката централна банка Янис Стурнарас също може да се включи в надпреварата. Някои страни обаче може да предпочетат жена за заместник-председател, за да имат възможност по-късно да издигнат мъж за председател.

Сред спряганите имена са още Надя Калвиньо от Испания, която е ръководител на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и Мария Луис Албукерке от Португалия, която е еврокомисар по финансовите услуги. Италия вероятно няма да издигне кандидат, тъй като нейният представител Пиеро Чиполоне е на по-малко от две години след началото на осемгодишния си мандат.

Друг интересен кандидат е Борис Вуйчич, управител на Хърватската централна банка, който изигра ключова роля при въвеждането на еврото в страната през 2023 г. Неговите качества го поставят и сред потенциалните претенденти за поста главен икономист - позиция, която през 2019 г. зае Филип Лейн, след като не успя да стане заместник-председател.

Главен икономист

Макар и по-нископлатена и по-ниска в йерархията от поста на заместник-председателя, тази длъжност има голяма тежест. Главният икономист изготвя ключовите икономически прогнози и предлага промени в лихвените проценти по време на заседанията по паричната политика.

Това прави позицията привлекателна за Франция, която вероятно няма да получи трети пореден ръководен мандат след Лагард и Жан-Клод Трише, но иска да запази силно влияние в институцията.

Сред потенциалните френски кандидати са Лорънс Бун, бивш главен икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), работила с президентите Франсоа Оланд и Еманюел Макрон, в момента ръководител на френското подразделение на Santander; Елен Рей, професор по икономика; Агнес Бенаси-Кере, заместник-управител на Френската централна банка и Пиер-Оливие Гуриншас, главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ).

Германия също може да прояви интерес, ако председателският пост ѝ се изплъзне, като тя вече е издигала главен икономист два пъти - Отмар Исинг и Юрген Старк.

Председател

Надпреварата за наследник на Кристин Лагард започна още преди тя да поеме поста си. Смята се, че предшественикът ѝ Марио Драги е подготвял за това място Пабло Ернандес де Кос от Испания.

Де Кос оглавяваше Испанската централна банка от 2018 г. до 2024 г., преди да стане председател на Банката за международни разплащания (БМР). Въпреки безупречната си професионална репутация политическите му връзки и неотдавнашното му назначение в БМР намаляват шансовете му.

Друг сериозен претендент е Клаас Кнот, който ръководеше Нидерландската централна банка 14 години - най-дълго от всички членове на Управителния съвет в ЕЦБ. С опит в икономиката, финансовия надзор и председателство на Съвета за финансова стабилност, той е смятан за фаворит на самата Лагард. В подкаст, публикуван в неделя, тя го определи като „подходящ наследник“, казвайки:

„Той има интелект, издръжливост и способност да обединява хората - качества, които са редки и изключително необходими.“

Шансовете на Де Кос и Кнот обаче зависят до голяма степен от Германия, която обмисля възможността да спечели председателския пост за първи път. Очакван германски кандидат е Йоахим Нагел, гуверньор на Германската централна банка, известен с умерения си подход. Политическата му подкрепа обаче може да се окаже под въпрос, тъй като той произхожда от партията на предшественика на канцлера Фридрих Мерц.

Друг потенциален германски кандидат е Изабел Шнабел, чийто мандат в Изпълнителния съвет изтича два месеца след този на Лагард. Според юристи в ЕЦБ има правен механизъм, който би ѝ позволил да се кандидатира.

Срещу Германия обаче говорят други нейни водещи позиции в Европейския съюз (ЕС) - най-вече Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия (ЕК) до 2029 г., както и Клаудия Бух, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ.

Възможен е и неочакван кандидат - назначаването на Лагард показа, че вече не е задължително да си икономист или бивш централен банкер, за да оглавиш ЕЦБ.

Място в Изпълнителния съвет

Мандатът на Изабел Шнабел приключва в края на 2027 г., когато ще се отвори още едно място в борда - потенциален „резервен вариант“ за Германия и Франция, ако не успеят да спечелят по-високи постове.

Тази позиция може да бъде и шанс за Източна Европа - с възможни кандидати като Борис Вуйчич (Хърватия), Мартинс Казакс (Латвия) или Бостян Васле (Словения).

Още едно място може да се освободи, ако Франк Елдерсон напусне преждевременно след изтичането на петгодишния му мандат като заместник-председател на Надзорния съвет догодина. По традиция той би могъл да отстъпи, ако сънародникът му Кнот спечели председателския пост.