През следващите месеци предстоят значителни кадрови промени в ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ), след като през последната година няколко високопоставени представители на националните централни банки напуснаха Управителния съвет - органът, който определя паричната политика в еврозоната, пише в обзорен свой материал германският икономически всекидневник Handelsblatt.
Следващата промяна вече е обявена - през юни 2026 година Уло Каасик ще поеме поста управител на естонската централна банка Eesti Pank и ще стане нов член на Управителния съвет на ЕЦБ. Той ще наследи Мадис Мюлер, чийто мандат приключва по график. Каасик е настоящ заместник-управител на Eesti Pank, оглавявал е отдела за паричната политика и е бил съветник по икономическата политика на министър-председателя на Естония.
Управителният съвет на ЕЦБ се състои от шестима членове на Изпълнителния съвет и управителите на централните банки на 20-те държави от еврозоната. През тази година вече настъпиха няколко промени. Клаас Кнот от Нидерландия, един от водещите банкери по отношение на паричната политика, се оттегли на ротационен принцип и беше заменен от Олаф Шлайпен. В Австрия Мартин Кохер, бивш министър на икономиката и труда, зае мястото на Роберт Холцман. В Португалия Алваро Сантос Перейра смени Марио Сентену.
До края на 2025 година изтича мандатът на управителя на централната банка на Малта Едуард Шиклуна, а наследниците на Бостян Васле от Словения и Петер Казимир от Словакия все още не са определени. Очаква се и България да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година, което означава, че управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев също ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ, поясняват от германската медия.
Освен националните представители до 2027 година предстоят и значителни промени в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, чиито шестима членове не могат да бъдат преизбирани. Мандатът на заместник-председателя Луис де Гиндос от Испания приключва през май 2026 година. През 2027 година ще изтекат мандатите на президента Кристин Лагард, главния икономист Филип Лейн и на германката Изабел Шнабел. Очаква се дебатът за техните наследници да започне още през следващите месеци.
Политическите и регионалните съображения ще имат ключово значение при предстоящите назначения. В момента четирите най-големи икономики в еврозоната - Германия, Франция, Испания и Италия - имат по един представител в Изпълнителния съвет, но се търси баланс между северните и южните държави, както и включване на повече представители от източноевропейските страни. В Изпълнителния съвет винаги е имало представител на Германия, но никога президент на банката от Германия. В същото време страната вече заема два от най-високите постове в Европейския съюз - Урсула фон дер Лайен като председател на Европейската комисия и Клаудия Бух като ръководител на банковия надзор в ЕЦБ.
/БТА/


Броят на левовете в обращение намалява
Башар Асад живее в „луксозно изгнание“ в Москва
КЗП осъществява изключително засилен контрол в защита на потребителите заради еврото
Трудният въпрос какво е необходимо, за да прекрати Путин военните действия в Украйна
Варна е областта с най-много социални предприятия в страната
Дебатът на пазара на облигации за курса на Фед през 2026 г. набира скорост
Руският петрол се продава с "най-голяма" отстъпка в Китай след санкциите
ЕС: Китай започва издаване на общи лицензи за редкоземни елементи
Warner Bros. е гръмкият финал на сделки за $4,5 трилиона
Компанията зад Roomba обяви фалит и ще бъде свалена от борсата
Кой печели и кой губи на българския пазар през 2025
Шофьорка обърка педалите и скочи в пълен с хора басейн
Jeep Wrangler получи специална версия
Как Tesla печели невидимата война срещу шума
Пет коли, в които да инвестирате догодина
"Зоотрополис 2" стана най-касовият холивудски филм за 2025 година
Лекар: България има добро иновативно здравеопазване и специалисти
Обвинените за фаталния полет с парашут в Несебър, отнел живота на дете, са на свобода
Лудогорец победи Септември и продължава напред за Купата
Таро прогноза за 15 – 21 декември