Испания и Германия вероятно ще се борят за най-високия пост в ЕЦБ

Надпреварата за наследяването на Кристин Лагард като председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) скоро ще започне. Две държави с голяма тежест в Европейския съюз (ЕС), които никога не са заемали тази позиция, вероятно ще се включат в надпреварата: Испания и Германия.

Мадрид демонстративно мълчи относно номинирането на заместник на настоящия си представител в борда Луис де Гиндос, който се готви да напусне поста заместник-председател през юни. Това подхранва спекулациите на пазарите и в политическите среди, че четвъртата по големина членка на еврозоната се стреми към по-висш пост, пише Politico.

ЕЦБ навлиза в период на подготовка за пренареждане на ръководството през следващите две години, което създава рядка възможност за националните правителства да поставят доверени фигури начело на една от най-мощните институции в ЕС.

Постът на Де Гиндос ще е свободен през май следващата година, а позициите на главен икономист, на председателя и в отдела за важни пазари ще се овакантят през 2027 г.

Германия, Франция и Италия винаги са заемали едно от шестте желани места в Изпълнителния съвет. Испания същевременно преживя шестгодишна пауза без представителство. Ако запази мълчание, докато другите места в борда на ЕЦБ се запълват, това би било ясен знак, че Мадрид иска водещата позиция.

Испанското министерство на икономиката отказва да коментира директно, но подчертава, че „Испания остава твърдо ангажирана с това да има значимо и влиятелно присъствие в ключови европейски институции“.

Да заложи на председателския пост е хазартен ход за Мадрид, тъй като конкуренцията е ожесточена, а и – не на последно място, представител на Германия никога не е заемал най-високия пост в ЕЦБ, като страната също иска да се възползва от шанса.

Испания има силен кандидат в лицето на Пабло Ернандес де Кос, бившия управител на централната банка на страната, който сега е генерален мениджър на Банката за международни разплащания. Буквално отгледан от бившия председател на ЕЦБ Марио Драги, Де Кос възстанови репутацията на централната банка на Испания след серия от грешки преди и по време на финансовата криза.

Постижението му е имплицитно признато с назначаването му за два мандата като председател на Базелския комитет за банков надзор (BCBS) - глобалният орган за определяне на стандартите за банково регулиране.

Неизбежно сянката на президента на САЩ Доналд Тръмп надвисва над въпроса. Преместването на Де Кос в ЕЦБ може да струва на Европа лидерството в Банката за международни разплащания. Предвид намаляващата значимост на Европа за световната икономика Тръмп може да убеди другите, че Старият континент държи повече от справедлив дял висши постове, като се започне от Международния валутен фонд (МВФ), мине се през Базелския комитет и се приключи със Съвета за финансова стабилност.

Макар и да не е мощна, Банката за международни разплащания е изключително престижна институция, която разполага с уникален преглед на глобалните финансови потоци. Настоящото ѝ висше ръководство е загрижено за опасността да изгуби място, което традиционно е било заемано от европеец, според двама източници на медията.

Мигът на Германия

Много ще зависи от Германия, която, подобно на Испания, никога не е председателствала ЕЦБ. Германското правителство ще формира мнение „своевременно“, но ще се въздържи от спекулации в момента, коментира говорител на кабинета.

Предишните претенденти на страната – Аксел Вебер и Йенс Вайдман, станаха жертви на непоколебимата им вяра в консервативната парична ортодоксалност по време на криза. Днес обаче, след най-тежката инфлация в Европа от над половин век, климатът изглежда далеч по-благоприятен за един по-ястребов лидер.

Като настоящ председател на Бундесбанк Йоахим Нагел би бил очевидният избор. С по-умерен глас от Вебер или Вайдман, Нагел може да е по-приемлив за другите държави членки, макар и неведнъж да е опъвал нервите на германския канцлер Фридрих Мерц. Най-скорошния случай – след като изрази подкрепа за съвместно емитиране на европейски дълг за финансиране на отбранителни проекти.

Подобно на Де Кос, Нагел може да се сблъска и с конкуренция в собствената си страна. Ларс-Хендрик Рьолер, бивш главен икономически съветник на канцлера Ангела Меркел и все още представител в тежката категория в политическите кръгове на Берлин, предлага Йорг Кукис, който беше финансов министър при Олаф Шолц.

Въпреки че е и социалдемократ, Кукис е очевидно свързан с дясното крило на партията и напоследък не се е противопоставял публично на Мерц. Той може би е приемлив кандидат за канцлер, казва източник, близък до Мерц, пред Politico. Неговият безупречен английски, докторска степен по финанси от Чикагския университет и период, в който е ръководил германските операции на Goldman Sachs, също биха подкрепили кандидатурата му.

Интересно е, че на скорошно публично събитие в Берлин управителят на централната банка на Франция Франсоа Вилроа дьо Гало намекна, че Рьолер е рекламирал германка – а не Нагел, за президентския пост. Тази жена е възможно да е настоящият ръководител на пазарите на ЕЦБ Изабел Шнабел, за която се твърди, че се стреми към поста. Обикновено обаче никой няма право да служи повече от един мандат в Изпълнителния съвет на ЕЦБ, което означава, че ще трябва да се намери правна вратичка.

Предвид наличието на алтернативни кандидати и предвид факта, че други държави членки на ЕС може да я възприемат като прекалено ястребово настроена, един бивш член на съвета заяви, че няма очевидна причина Германия да рискува да я издигне като кандидатура за висшия пост на ЕЦБ.

Във всеки случай Берлин може да предпочете да подкрепи ястреб от друга държава, за да избегне натиск да се откаже от председателството на Европейската комисия (ЕК) преждевременно: мандатът на Урсула фон дер Лайен изтича през 2029 г.

Подкрепа за Нидерландия?

Тук влиза Клаас Нот, който се оттегли от поста управител на Нидерландската централна банка през юни след 14 години на поста. Нот, подобно на Драги, бивш председател на Съвета за финансова стабилност, би донесъл дълбок институционален опит и експертиза в областта на паричната политика. Миналия месец той получи и подчертано подкрепящи коментари от Лагард, която посочи, че той „притежава интелекта“, издръжливостта и „рядката“ и „много необходима“ способност да включва хората.

Повечето от препятствията по пътя на Нот изглеждат преодолими. Въпреки че той зае очевидно ястребова позиция по време на кризата в еврозоната, той стана много по-нюансиран екипен играч по време на втория си мандат. Макар и Нидерландия все още да има представител – Франк Елдерсен, в борда на ЕЦБ, това може да се реши, като Елдерсен напусне. Подобна ситуация беше разрешена лесно през 2011 г., когато Лоренцо Бини Смаги напусна, за да даде път на Марио Драги.

Единственият истински проблем на Нот е, че в момента е извън политическия радар и ще трябва да намери начин да остане видим и релевантен. Той все още поддържа потенциално важни връзки – съветва Европейския механизъм за стабилност (спасителния фонд на ЕС) относно стратегическото позициониране и Европейската комисия относно независимостта на централните банки в потенциални страни членки на ЕС.

Той също така е запален публичен оратор, като имаше не по-малко от пет ангажимента на годишната среща на Международния валутен фонд миналия месец. Две години обаче могат да бъдат дълъг период в европейската политика.