Как регулаторите в цял свят облекчават капиталовите правила за банките

САЩ не смекчават ли позицията си?

Да.

Банковите регулатори, назначени от Тръмп, се опитват да забавят и да смекчат въвеждането на нови правила и преразглеждат и преработват съществуващите капиталови регулации. Те твърдят, че има достатъчно пространство за по-добро приспособяване към реалните рискове.

Водени от Мишел Боуман от Федералния резерв, предложенията включват промяна на правилата за ливъридж, така наречената „допълнителна такса за системно важни банки на световно ниво“, прилагана върху най-големите глобални банки, и преработване на изискванията на Базел III Endgame.

Федералният резерв също така преразглежда годишните си „стрес тестове“ на големите банки – промяна, която се очаква да намали капитала, който банките трябва да заделят за хипотетични загуби.

Взети заедно, това означава, че американските кредитори ще разполагат с много повече излишен капитал. Анализаторите на Morgan Stanley са изчислили, че възможните промени биха могли да предоставят на американските банки кредитен капацитет за още 1 трлн. долара.

Това обаче не означава, че банките непременно ще отпускат повече кредити, като някои от тях предпочитат да увеличат изплащанията към инвеститорите, за да подпомогнат цената на акциите си или да финансират придобивания.

Къде остават еврозоната, Великобритания и Япония?

И ЕЦБ, и АЦБ искат да облекчат тежестта върху банките, но по ограничен начин, което предполага, че няма регулаторна надпревара към дъното.

През декември ЕЦБ обяви планове за опростяване на правилата си, но запазване на капиталовите нива. Това стана въпреки лобирането от страна на банките, които твърдяха, че по-меките правила ще освободят кредитиране, за да се стимулира слабия икономически растеж на блока.

Председателят на Европейския банков орган Хосе Мануел Кампа заяви, че е погрешно да се заключава, че по-ниските капиталови изисквания правят кредиторите по-конкурентоспособни. „Банките с добра капитализация са много по-добри във вземането на решения за кредитиране“, казва той пред Ройтерс.

Миналия месец АЦБ намали основната си прогноза за капиталовите нужди на банковия сектор с 1 пр.п. до 13%, което е първото понижение от финансовата криза насам, и заяви, че ще преразгледа коефициента на ливъридж, определящ минималното ниво на капитал, което банките трябва да поддържат спрямо общата си експозиция, независимо от риска на активите.

Анализаторите описаха промените като важни, но умерени.

В Япония обаче банковият регулатор продължи с прилагането на окончателната рамка на Базел III, която влезе в сила за трите „мегабанки“ в края на март 2024 г. Регулаторът преди това беше отложил прилагането на правилата поради пандемията от коронавирус и войната в Украйна.

Не само капитал

Дебатът не се ограничава само до мащаба на капиталовите изисквания.

В Швейцария, например, правителството иска да затегне правилата за това какво се определя за капитал, което много дразни UBS.

След това има специфични за отделните страни рамки, като британската система за отделяне, която изисква банките, включително Barclays и HSBC, да капитализират своите търговски единици отделно от инвестиционните си банкови операции.

Според икономиста Енрико Пероти от Амстердамския университет надзорното прилагане често е по-важно от основните капиталови съотношения при определянето на това, което банките държат.

Той смята, че това важи особено много за САЩ, където скритото послание на Тръмп е „да се освободят банките от регулаторите“, показвайки, че днес това, което е важно, е „по-малко свързано с цифрите“.