Наричайте ме г-жа Криза: Лагард за последно се изправя пред опасностите за Европа

Жената, която сама се нарича европейската „Г-жа Криза“, навлиза във финалната фаза на кариерата си в свят, който едва ли прилича на онзи, който някога е познавала.

Две десетилетия след като за първи път влиза в публичната служба, председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард може да черпи известно спокойствие от перспективата за стабилна инфлация, съчетана с известна устойчивост на икономическия растеж. Но възходът на популизма и трудностите на континента да се ориентира в глобалната политика на силите натежават върху работата ѝ.

Това са част от изводите, които Лагард споделя в интервю за поредицата на Bloomberg Originals „Лидерите“ с Франсин Лакуа. От 39-ия етаж в сградата на институцията си във Франкфурт, тя описва как неравенството подхранва подкрепата за политически крайности, а бавното вземане на решения възпрепятства способността на Европа да изкове собствената си съдба.

„Ще живеем в свят, който е по-волатилен, по-податлив на шокове и който очевидно се е фрагментирал пред очите ни“, казва Лагард.

Нов световен ред

Надпреварата за новото ръководство на ЕЦБ вече е започнала, въпреки че много неща все още могат да се случат преди пенсионирането на Лагард догодина. Каквото и да стане, французойката, която навърши 70 години миналата седмица, вече вижда как очертаващият се свят, прекроен от президента на САЩ Доналд Тръмп и основния му геополитически съперник - Китай, ще постави сериозни предизвикателства пред нейния наследник.

Откакто се завърна в Белия дом миналата година, Тръмп нареди военни удари срещу седем суверенни държави и настоя за пренареждане на търговията в полза на Америка. Китай от своя страна агресивно засили опитите да разшири икономическото си влияние. Въпреки опитите на Европейския съюз (ЕС) да реагира, включително чрез пътни карти за повишаване на конкурентоспособността и стремеж към превъоръжаване, блокът остава затънал в бюрокрация и разногласия.

ЕЦБ вижда бездействието като заплаха за бизнес инвестициите и потреблението, която подкопава трудно извоюваните постижения от стабилизирането на инфлацията до ниво от 2% след ценови шок, какъвто се случва веднъж на поколение, и десетилетие на страхове от дефлация. Осъзнавайки спешността, Лагард засили призивите си за промяна, търсейки повече реформи, по-бързи решения и по-голямо единство.

„През последната година се натрупа инерция, която президентът Тръмп задейства, така че благодаря“, посочва Лагард в интервюто, което не засяга бъдещата парична политика на ЕЦБ. „Европа си взима поука. Дали го прави достатъчно бързо? Бъдещето ще покаже.“

Лагард пое ангажимент да остане в ЕЦБ до края на мандата си през октомври 2027 г. въпреки по-ранни спекулации за преждевременно напускане, за да оглави Световния икономически форум.

„Не съм човек, който се отказва, не. Когато имаш мисия и цел, просто трябва да ги изпълниш“, казва тя, като признава, че ролята в ЕЦБ е изисквала повече време, отколкото е очаквала.

Председателят на ЕЦБ също така подчертава, че не проявява интерес да се завърне във френската политика и да се кандидатира на президентските избори, които предстоят след едва 15 месеца.

Въпреки това е ясно, че разделенията във Франция с нарастващото напрежение между богати и бедни и възможна победа на популистката партия „Национален сбор“ привличат вниманието ѝ.

„Не можем да функционираме в общества, които са дълбоко разделени и в които голямото мнозинство се чувства изключено“, казва Лагард.

Тя говори и за заплахите пред независимостта на централните банки, в момент когато Тръмп многократно е критикувал Федералния резерв на САЩ и неговия председател Джером Пауъл заради по-високите лихвени проценти.

„Никога не съм получавала телефонно обаждане от който и да е европейски лидер, защото те знаят, че не могат да си го позволят - това е заложено в договора“, казва французойката. „Не мисля, че това е толкова силно утвърдено от правна гледна точка в САЩ, във Великобритания или в други държави“, добавя тя.

С наближаването на края на мандата ѝ Лагард може да погледне назад към кариера, белязана от сътресения. Тя се присъединява към френското правителство през 2005 г., а малко преди избухването на глобалната финансова криза става министър на финансите. От 2011 г. ръководи Международния валутен фонд (МВФ) по време на дълговата криза в Европа, преди да се присъедини към ЕЦБ, която впоследствие беше сериозно затруднена от ускорената инфлация и слабия растеж след избухването на пандемията от Covid-19.

„Аз съм г-жа Криза“, така Лагард описва себе си, като подчертава, че не се поддава лесно на паника.

„В такива моменти обикновено запазвам спокойствие“, казва тя. „Не че обичам кризите, но ми харесва контрастът между вълнението, страха, тревожността и усещането, че можеш да се опреш на собствената си сила, на ресурсите си, дори на дишането си, за да внесеш спокойствие“, добавя ръководителят на ЕЦБ.