ЕЦБ отчита трета годишна загуба в най-лошия си период от създаването си

Европейската централна банка (ЕЦБ) отчете трета поредна годишна загуба - най-лошия резултат в историята ѝ, тъй като ефектите от политиките от кризисния период продължават да оказват сериозно влияние, предава Bloomberg.

Дефицитът за 2025 г. възлиза на 1,3 млрд. евро, съобщи базираната във Франкфурт централна банка в четвъртък. Резултатът е значително по-нисък от загубата от 7,9 млрд. евро през миналата година, която остава най-високата в историята на банката.

Институцията очаква да се върне към печалба през тази година или през 2027 г. Оттам посочват, че „това ще зависи от бъдещите нива на основните лихвени проценти на ЕЦБ и валутните курсове, както и от размера и състава на баланса“.

Подобно на други централни банки, ЕЦБ плаща повече лихви, отколкото генерира от облигациите, които е закупила по време на предишни извънредни ситуации, когато разходите по заемите бяха ниски. Макар че това несъответствие ще продължи, то стана по-малко осезаемо, след като представителите ѝ намалиха референтните разходи по заемите от 4% на 2%, след като инфлацията се стабилизира близо до целта от 2%, а балансът се сви.

ЕЦБ отново сигнализира, че може да функционира ефективно, независимо от евентуални загуби. Някои финансисти обаче призоваха за по-голяма предпазливост при бъдещи покупки на активи и имаше спекулации, че централните банки в крайна сметка може да се нуждаят от подкрепа от правителствата, което би застрашило тяхната независимост.

В прегледа на стратегията си от миналата година ЕЦБ запази всички свои инструменти, включително количественото облекчаване, без да посочи при какви обстоятелства те трябва да бъдат използвани. Но коментарите в самия преглед и от страна на някои служители сочат, че количественото облекчаване може да се използва по-пестеливо в бъдеще поради вторични ефекти като загуби и балони на активите.

Дефицитът за 2025 г., подобно на тези от предишни години, ще остане в баланса на ЕЦБ, за да бъде компенсиран с бъдещи печалби, се посочва в съобщението. В резултат на това няма да има разпределение на печалби към националните централни банки.

Резките колебания в цените на златото и валутните курсове оставят своя отпечатък върху финансовите резултати на ЕЦБ през миналата година. Стойността на златните резерви в евро се увеличава с 46% до малко под 60 млрд. евро в резултат на покачването на цените. Резервите в щатски долар, японска йена и китайски юан намаляват, главно поради обезценяването на първите две валути.

Макар ЕЦБ да разполага все още с някои резерви, които да я предпазят от бъдещо отслабване на долара, нейните буфери срещу по-нататъшно поевтиняване на йената са напълно изчерпани, което я излага на загуби, ако японската валута продължи да се обезценява.

Заплатата на Кристин Лагард

Кристин Лагард е получила заплащане в размер на 595 хил. евро през 2025 г. като председател на Европейската централна банка, в допълнение към жилище, предоставено от институцията.

Нейната основна заплата възлиза на 492 204 евро - с 5,6% повече от предходната година, според годишния отчет на ЕЦБ. В допълнение към това, тя е получила 21% - или 103 362 евро - като представителни разходи.

Като член на борда на директорите на Банката за международни разплащания (БМР), Лагард също така е получила възнаграждение в размер на 130 457 швейцарски франка (168 390 долара) през миналата година, както тя наскоро разкри в писмо до европейските законодатели.

Лагард е подложена на все по-голям натиск по отношение на възнаграждението си. Годишната ѝ заплата е по-висока от тази на много от нейните колеги по света, включително председателя на Федералния резерв Джером Пауъл. В същото време тя е обект на критики за начина, по който се справя със спекулациите, че може да напусне ЕЦБ преди изтичането на осемгодишния ѝ мандат през октомври 2027 г.

Съмненията относно бъдещето на Лагард се засилват след съобщение, че тя ще се оттегли преди президентските избори във Франция през следващата пролет, за да може Еманюел Макрон да участва в избора на неин наследник. Изявление на ЕЦБ не успя да успокои слуховете относно Лагард, нито нейните собствени коментари, че оставането на поста е нейният „базов сценарий“.

Според проучване на Bloomberg мнозинството от икономистите очакват тя да подаде оставка още тази година, като най-вероятният кандидат за нейния пост е бившият гуверньор на Нидерландската централна банка Клаас Кнот.