Напрежението в ЕЦБ расте заради неяснотата около бъдещето на Лагард

Объркани, раздразнени, несигурни. Вътре в Европейската централна банка (ЕЦБ) хората са шокирани от слуховете, че председателят Кристин Лагард може да напусне поста си преди края на мандата ѝ, което повдига въпроси за нейния авторитет, пише Bloomberg.

Според запознати някои от членовете на Управителния съвет са сериозно озадачени от липсата на категорично опровержение на спекулациите. Реакцията на Лагард тази седмица рязко контрастира с твърдото ѝ отричане на подобни публикации през 2025 г.

Мнозина се чувстват оставени в неведение относно това какви са намеренията на французойката начело на институцията, посочват източници, пожелали анонимност заради поверителния характер на разговорите. Има и опасения за заплахи към ключовия принцип на независимостта на централната банка, особено ако се приеме, че Лагард напуска по политически съображения, твърдят част от източниците.

Говорител на ЕЦБ отказа коментар по темата.

Вътрешното напрежение идва в деликатен момент за ЕЦБ. Макар че централните банкери върнаха инфлацията около целевото равнище от 2% и заявяват, че лихвените проценти са на „добро ниво“, еврозоната е изправена пред множество рискове, изискващи внимание - и потенциално бърза реакция.

Антиевропейската позиция на Доналд Тръмп, изразена както чрез мита, така и чрез отбранителната политика, както и високите бюджетни дефицити и по-силната валута, са сред заплахите пред икономиката на региона. Всички те имат отражение върху инфлацията, която ЕЦБ трябваше усилено да овладява след скока ѝ с над 10% след пандемията от Covid-19.

Съмненията относно ангажираността на Лагард към ЕЦБ поставят под въпрос и авторитета ѝ в институцията след противоречивото управление на нейния предшественик Марио Драги.

Матю Райън, ръководител по пазарната стратегия във финансовата компания Ebury, очаква ограничено въздействие върху еврото, тъй като ЕЦБ вероятно ще запази паричната политика без промяна за известно време, но отбелязва, че последствия все пак има.

„Фактът, че Лагард не отрече информацията, говори много“, казва той. „Предсрочна смяна на ръководството може да подкопае авторитета и доверието към Лагард при предстоящи публични изявления“.

Последните спекулации бяха подхранени от публикация на Financial Times, според която Лагард е решила да напусне поста си по-рано. ЕЦБ не отрече директно информацията, а заяви, че тя не е взела решение - което предполага, че темата се обсъжда.

По-късно през седмицата Лагард имаше възможност да внесе яснота в интервю за The Wall Street Journal. Тя заяви, че „базовият ѝ сценарий“ е мисията ѝ да продължи до края на мандата.

Според Bloomberg Economics, ако централни банкери бъдат възприемани като опитващи се да влияят върху това кои политици ще назначават техните наследници, твърденията за аполитичност ще станат по-трудни за защита. Това може в крайна сметка да засили обществения натиск за ограничаване на независимостта на централните банки.

Ако се създаде усещане, че Лагард гледа към изхода, това може да отслаби способността ѝ да говори от името на институцията с твърд глас. Някои европейски политици също така биха могли да пренебрегнат нейните многократни критики към правителствата им за бавните реформи в капиталовите пазари и конкурентоспособността.

Под натиска на протекционистките политики на САЩ и разширяващата се индустриална мощ на Китай европейските лидери са наясно, че трябва да реагират, но са разделени по въпроса как. А под ръководството на Лагард ЕЦБ се превърна в активен участник в дебата, което предизвика недоволство в някои столици.

Въвличането на ЕЦБ - която държи на независимостта си от политиците - в подобни дискусии е рискован ход. Това може да има обратен ефект, ако засегнатите приемат позицията на институцията като покана за ответна намеса. Още повече, ако лидерът изглежда по някакъв начин уязвим.

Предсрочно напускане на Лагард има и силен политически елемент. То би позволило на европейски лидери - особено на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц - да изберат неин наследник преди френските президентски избори през пролетта. Така би се предотвратило евентуално влияние на Марин льо Пен от „Национален сбор“, която може да спечели изборите, върху избора на нов ръководител на ЕЦБ.

Протежето на Льо Пен, Жордан Бардела, вече сигнализира, че партията би настоявала ЕЦБ да възобнови програмата за количествени облекчения в подкрепа на фискалните проблеми на Франция въпреки правилата, които забраняват на централната банка да финансира пряко правителства.

Междувременно гуверньорът на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало също наскоро обяви, че ще напусне поста си предсрочно.

Но в опита си да защити ЕЦБ Лагард рискува да ѝ навреди.

„Ползите трябва внимателно да се преценят спрямо риска стратегията за назначение, целяща да изпревари избора на следващия френски президент, да подхрани популистки и антисистемни настроения“, посочва Марко Вали, ръководител на макроикономическия анализ в UniCredit в Милано. „Лидерите на Европейския съюз (ЕС) и ЕЦБ трябва да подходят изключително внимателно.“

Това не е първият път, когато възникват въпроси за бъдещето на Лагард. Миналата година се появиха слухове, че тя обмисля да замени офиса си във Франкфурт с позиция близо до Женева начело на Световния икономически форум.

В интервюто за The Wall Street Journal Лагард заяви, че Световният икономически форум е „една от многото възможности“, които обмисля за времето след ЕЦБ.