Вунш от ЕЦБ: Няма нужда от незабавна реакция на скока в цените на петрола

Гуверньорът на Белгийската централна банка и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Пиер Вунш заяви, че засега е склонен да пренебрегне скока в цените на енергоизточниците, причинен от напрежението в Близкия изток.

Ако обаче централните банкери се сблъскат с „петролен шок”, те ще трябва да оценят ситуацията и да решат какви мерки да предприемат, каза той в понеделник в Брюксел, цитиран от Bloomberg.

В събота САЩ и Израел предприеха съвместна военна операция срещу Иран, а американският президент Доналд Тръмп призова иранците да свалят правителството си. Иран отвърна с атаки срещу Израел и страните от Персийския залив. Трейдърите ще следят развитието на събитията и тяхното въздействие през следващите дни.

В понеделник фондовите пазари по света записват загуби, а петролът, златото и доларът поскъпват заради конфликта в Близкия изток, който предизвиква изтегляне от рисковите активи.

Пазарите са нестабилни на фона на противоречиви съобщения за преговорите между Иран и САЩ. Държавните облигации преминаха от повишения към понижения, след като Wall Street Journal съобщи, че Иран е направил нов опит да възобнови ядрените преговори със САЩ. Шефът на националната сигурност на Иран Али Лариджани обаче заяви, че страната няма да преговаря.

Към 14:45 ч. българско време фючърсите върху сорта Брент поскъпват с 8,92% до 79,37 долара за барел, а тези върху американския суров петрол West Texas Intermediate (WTI) - с 8,61% до 72,79 долара за барел.

Ескалиращата война в Близкия изток подхрани и опасенията от ускоряване на инфлацията. В понеделник инвеститорите намалиха залозите си за допълнително понижаване на разходите по заемите от ЕЦБ през тази година. Икономистът от Point72 Сорен Раде дори заяви, че сега централните банкери биха могли да се насочат към увеличение.

Макар че централните банки са склонни да „пренебрегват“ еднократните ефекти, те са нащрек за рисковете за потребителските очаквания – особено след като ценовият шок от 2022 г. се оказа по-устойчив, отколкото се очакваше първоначално. Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви миналата седмица, че финансистите трябва да следят внимателно все още високите очаквания за инфлацията.

ЕЦБ прогнозира леко понижение на ценовите ръстове през тази и следващата година, с връщане към целевото ниво от 2% през 2028 г. Макар че това оставя повечето централни банкери доволни от настоящата парична политика, те подчертават необходимостта от „пълна гъвкавост“ по отношение на следващите ходове на фона на геополитическата несигурност.

По-рано днес ирландският гуверньор Габриел Маклуф заяви, че е „много, много рано да се правят заключения“, въпреки че ситуацията ще бъде част от дискусиите в паричния орган.

„Бизнесът продължава да не е сигурен в инвестиционните си решения – дали да ги отложи,или не“, каза той пред ирландското радио, говорейки за геополитическите събития през изминалите месеци.