Рисковете пред икономиката: реални и измислени основания за притеснение

Облаците над икономиката се сгъстяват, но не там, където най-често са насочени погледите на изкушените от лесна публичност и политиканстване. От станалото известно през последните две седмици трябва да направим извода, че, най-общо казано, поне в първите месеци на войната българската икономика се адаптира добре. Това се пренася и в прилично изпълнение на бюджетните приходи.

Заедно с това пазарът на труда запазва ниската безработица и тенденцията към увеличение на заплатите. Казано иначе, нямаме забележим от макропоглед срив в производство и продажби, нито виждаме отчетливи сигнали за някаква фискална криза, пише икономистътъ Лъчезар Богданов в свой анализ за Института за пазарна икономика (ИПИ).

Публикуваните статистически данни в последните дни подкрепят основанията за подобно заключение.

• През май промишленото производство отчита реален ръст от 20,2% на годишна основа, в преработващата промишленост индексът расте с 20,2%. Цели 5 производства отчитат ръст от над 30% - електроника и оптика, напитки, превозните средства без автомобилите (основно велосипеди), дейностите по ремонт и инсталиране, производството на облекла. Още 5 имат ръст между 21 и 24% - машиностроене, дървообработка, химическа индустрия, метални изделия, производството на автомобилните компоненти. Индексът за месеца е 19% по-висок от средното му ниво за предкризисната 2019 г.
• Силното представяне на индустрията, съчетано с рязкото покачване на цените на повечето групи суровини и стоки, очаквано водят до пореден исторически рекорд в българския износ. През май 2022 г. стойността на изнесените стоки достига 8 281 млн. лева, или 60,8% ръст в сравнение със същия месец на 2021 г., и 38,8% ръст на годишна основа общо за петте месеца от началото на годината.
• Индексът на продажбите на дребно нараства с 5% през май в сравнение със същия месец на миналата година. За петте месеца от началото на 2022 г. увеличението е средно около 7,5%.
• Данъчните и неданъчните приходи в бюджета към полугодието са с над 14% повече от същия период на 2021 г., като действителното увеличение е дори по-високо, ако изключим еднократния ефект от концесионното плащане за Летище София миналата година.

Енергията на взимащите решения или на евентуалните кандидати за бъдещо управление след избори трябва да се  насочи към несигурността и рисковете, които още не са се проявили в стопанския живот. Към тях ни насочват публикуваните летни икономически прогнози на Европейската комисия (ЕК) и Макроикономическата прогноза на БНБ към юни. И двата документа сочат влошаване на перспективата пред икономическия растеж през тази година и по-висока от очакваната в предишни издания инфлация.

В по-общ план, резюмирайки тези и много други анализи, както и отчитайки механизмите на финансовите и стопанските взаимодействия, можем да маркираме поне няколко очаквани неблагоприятни развития, които ще засегнат в голяма степен и България в следващите тримесечия:

• Рискът от глобална рецесия се засилва. Извън дългосрочните структурни проблеми в САЩ, Китай и еврозоната, високата инфлация руши покупателната сила на доходи и спестявания, което рано или късно свива реалното потребление. За Европа допълнителна тежест е и фактът, че цените се движат от поскъпване на енергийните доставки, които пък са изложени на неконтролируем политически риск в ръцете на правителството на Русия.
• Заедно с това задържането на висок темп на инфлация ще принуди централните банки да действат по-агресивно чрез затягане на монетарната политика, което допълнително ще охлади кредита, инвестициите и потреблението. Рецесия в САЩ и еврозоната почти автоматично ще се пренесе и в отворената и зависима от експорта българска икономика.
• Съвсем реалистично е значително охлаждане на имотния пазар и строителството. Съвсем скоро търсенето, мотивирано от стремеж да се съхрани стойността на паричните спестявания, ще се сблъска със затягане на условията за достъп до банков кредит и повишаване на лихвите. Напълно реалистична е промяната на очакванията и поведението, което да предизвика неизбежната корекция на откъсналите се от фундаментите показатели за търсене и цени на пазара.
• Както многократно е ставало дума, промишлеността до момента се адаптира към високите цени на суровини, горива и електроенергия благодарение на силното търсене, което пък позволява и вдигане на цените към клиентите, независимо дали са други производители, или крайни потребители. При по-съществено забавяне на световната икономика обаче този механизъм рязко ще изчезне. Всъщност, спадът в цените на някой ключови суровини и материали в последните седмици вече поставят това предизвикателство – ще оцелеят ли предприятия, плащащи все още скъпи ток, газ и горива, ако трябва да продават продукцията си на спадащи цени. И, разбира се, най-големият риск остава физически недостиг на енергийни ресурси – а съдейки от поведението на Русия и слабите надежди за бърз край на войната, такъв сценарий през зимата не е за изключване.
• Бюджетните рискове са до голяма степен свързани с политическата нестабилност. Накратко, трудно служебно правителство без парламент ще може да пласира 7 милиарда лева дълг както на международния, така и на вътрешния пазар. А именно толкова са очакваните нужди за финансиране на заложения бюджетен дефицит. Никак не е ясно какво поведение ще следва правителство без ясно управленско мнозинство в среда на висока инфлация и засилващ се натиск за повече разходи и данъчни преференции.