Русия обмисля вдигане на ДДС, за да свие бюджетния дефицит

Правителството на Русия обмисля да повиши ставката на данъка върху добавената стойност (ДДС), за да контролира бюджетния дефицит и да поддържа резерви въпреки публичните уверения на президента Владимир Путин, че данъците няма да се увеличават, пише Ройтерс, като се позовава на четирима източници, пожелали да говорят при условие на анонимност.

Очаква се проектобюджетът на Русия да бъде внесен в парламента на 29 септември 2025 г. Ключовите му компоненти са предварително договорени с Путин и е малко вероятно да бъдат променени значително по време на официалния парламентарен дебат.

Русия е в четвъртата година от войната си в Украйна и, за да финансира армията, повиши данъците върху доходите на физическите лица и корпоративните данъци тази година. Въпреки това правителството утрои прогнозата си за дефицита на федералния бюджет до 1,7% от брутния вътрешен продукт (БВП) през май и е напът да надхвърли и тази цел.

Дефицитът от 0,9% от БВП за 2026 г., вписан в бюджетен закон миналата година, също ще бъде надхвърлен.

Четири източника, близки до правителството, потвърждават публикация от тази седмица на The Bell, че Кремъл обсъжда повишаване на ДДС от 20% на 22%, за да ограничи дефицита.

Публикацията не уточнява възможен график за вземането на такова решение, но един от източниците на Ройтерс казва, че то се разглежда за бюджета за 2026 г. Условието е бюджетното правило, според което неочакваните приходи от петрол се заделят в специален фонд, да се запази в сила.

„Как може да се намали дефицитът, като се спазва бюджетното правило? Само чрез повишаване на данъците, защото почти няма какво да се съкращава, нито военни разходи, нито социални разходи“, казва източник на информационната агенция.

ДДС представлява 37% от приходите на федералния бюджет на Русия за 2024 г. и евентуалното увеличение може да намали наполовина прогнозирания дефицит за 2026 г., според изчисления на Ройтерс.

Руската икономика продължава да расте въпреки затягането на западните санкции заради войната в Украйна. Очаква се обаче разширяването на БВП да се забави до около 1% от 4,3% миналата година, а инфлацията да остане над 8%. Същевременно голяма част от работната сила на страната и 40% от приходите отиват в сферата на отбраната и сигурността.

Правителствените разходи са ключов двигател на икономическия растеж в Русия и тъй като Путин изразява недоволство от забавянето на икономиката, на фона на необходимостта от продължаване на финансирането на войната на изтощение в Украйна, съкращенията на разходите са малко вероятни.

Министърът на финансите Антон Силуанов настоява, че бюджетното правило, според което приходите от енергия, събрани над целевата цена на петрола на Русия, която в момента е 60 долара за барел, се насочват към фискалния резервен фонд, да остане в сила.

След като Русия изпрати войски в Украйна през 2022 г., западните държави забраниха на застрахователите и доставчиците на морски услуги да улесняват износа на руски петрол и определиха таван на цената от 60 долара на барел. Индия рязко увеличи вноса си на руски петрол, но сега е изправена пред натиск от президента на САЩ Доналд Тръмп да спре с покупките.

Руският фонд, който е отделен от резервите на централната банка на страната, в момента разполага с около 4 трлн. рубли ликвидни активи, които също могат да бъдат използвани за покриване на дефицита. Тази година правителството планира да използва фонда за 447 млрд. рубли.

Путин, който през 2024 г. обеща да не прави големи промени в данъчната система преди 2030 г. след увеличенията на данъците, въведени през 2025 г., поиска от правителството на 5 септември да увеличи приходите чрез по-висока производителност, а не чрез данъци.

Източник на Ройтерс обаче посочва, че няма особено пространство за маневри във федералния бюджет. Военните разходи не могат да бъдат намалени и малките съкращения в социалната сфера няма да помогнат особено.

Увеличението на ДДС с два процентни пункта през 2019 г. е допринесло с 0,6 процентни пункта за инфлацията през същата година, според централната банка на Русия. Банката се придържа към ангажимент да намали инфлацията до целевите 4%. Управителят ѝ Елвира Набиулина обаче предпазливо подкрепи увеличението на данъците. На заседанието на борда на институцията, проведено на 12 септември, тя коментира, че е по-добре да се наберат допълнителни приходи, отколкото да се увеличи дефицитът.

Набиулина свързва размера на дефицита със способността на централната банка да намали допълнително лихвите от сегашните 17% - ниво, което икономистите смятат за твърде високо за съживяване на растежа.

Путин заяви, че ниското ниво на задлъжнялост на Русия ѝ позволява да взема повече заеми. Според него Москва не трябва да се страхува от нов дълг, но лихвите за правителството са около 13%. Очаква се разходите за лихви на Кремъл да достигнат 2% от БВП през 2025 г.