ИПИ: Преразпределението на национални средства през бюджета да е до 38% от БВП

Да се ограничи преразпределението на национални средства през Бюджет 2026 до 38% от брутния вътрешен продукт (БВП) и запазване на данъчната тежест върху труда и печалбите, предлагат от Института за пазарна икономика (ИПИ) в своя алтернативен бюджет.

От 2002 г. икономистите на ИПИ всяка година изготвят алтернативен бюджет с предложения за мерки и идеи за реформи.

Тази година акцентите в "Алтернативен бюджет 2026: Реформи за растеж, инвестиции и бюджетна консолидация!" са как да се използват мерките, които минават през бюджета, за да се подкрепи растежът.

„Фискалната политика през последните две десетилетия показва, че когато разходите отидат над границата от 40% от БВП, имаме голям дефицит и нарастване на дълга“, коментира старши изследователят в ИПИ Петър Ганев, цитиран от БТА. Той предупреди, че когато става въпрос за разходи в размер на 45% и повече от БВП, това означава потенциална бюджетна криза и влошаваща се траектория на публичните финанси.

По думите му фокусът на ИПИ тази година е по-структурен – „не просто как да „вържем“ бюджета следващата година, а какви са стъпките, които трябва да се направят, за да се обърне траекторията на публичните финанси.

Икономистът смята, че ако с промяна в Закона за публичните финанси бъдат записани национални разходи до 38% от БВП по консолидираната фискална програма, това автоматично означава балансиран бюджет, и то без да се пипат данъците.

Ганев добави, че тази посока означава ограничаване на държавния дълг до 30% от БВП в средносрочен период и избягване на сценарий “Румъния”, която вече достигна 60 процента, както и гарантиране на финансовата стабилност на страната ни.

От ИПИ предлагат още запазване на данъчно-осигурителната тежест през 2026 г. и възможност за намаление на осигуровките през 2027 г. и 2028 г. „Смятаме, че това продължава да бъде политика, която може да доведе до повече стимули за работа, изсветляване на икономиката, до по-висок растеж“, каза още Петър Ганев.

Друга мярка, предложена от ИПИ, е данъчен стимул за иновации и инвестиции чрез бърза амортизация за разходите за машини и оборудване и признаване на разходите за развойна дейност в двоен размер.

От ИПИ поставят фокус още върху средносрочна посока за свиване на наетите в публичния сектор и ограничаване на разходите за персонал, като Ганев обясни, че по това може да става по наречено от института правило 20/10 за публичния сектор, с което се слагат макроправила в две посоки –  намаляване на броя на наетите в обществения сектор до максимум 20% от всички наети в икономиката, и ограничаване на разходите за персонал в консолидирания бюджет до 10% от БВП.

Според Ганев изпълнението на тези две правила би означавало траектория за освобождаване между 50 хил. и 100 хил. души в публичния сектор в следващите три години, премахване на автоматичните правила за формиране на заплатите, особено в силовите ведомства още от 2026 г., съкращаване на незаети щатни бройки и правила за бонусите в държавната администрация.

Икономистът е категоричен, че това е възможно само с ясен механизъм за освобождаване на наети в администрацията, който може да включва специален фонд за финансиране на оптимизацията и удължаване на периода за изплащане на дължимите заплати при освобождаване, което да се случва в период до две години.

В ИПИ изчисляват, че ефектът би бил устойчиво свиване на броя на наетите в публичния сектор – близо 100 хиляди по-малко, и между 1,5 и 2% от БВП по-малко разходи в бюджета в следващите три години.

В коментар на темата за заетостта в публичния сектор у нас, главният икономист в института Лъчезар Богданов отбеляза, че разходите за персонал за заетите в обществения сектор нарастват над 3,3 пъти в периода 2011-2024 г.

„Данните показват, че България е на второ място след Румъния по номинален ръст на разходите, което е значително по-висок ръст от средния за страните от Централна и Източна Европа и е много над средния темп за ЕС като цяло“, отбеляза той. И подчерта, че тези разходи нарастват с 2,7 процентни пункта от БВП за този период.

По думите му това е резултат от увеличени възнаграждения и от увеличаване броя на заетите с над 5 процента, при спад на населението в работоспособна възраст с над 20% за периода.

„Благодарение най-вече на полицията и съдебната система България още през 2023 г. е на второ място в ЕС след Румъния по дял на разходите за вътрешен ред и сигурност от БВП с 2,6 процента, но с последните увеличения през 2026 г. тези разходи нарастват до 3,6 процента от БВП“, отбеляза още Богданов.

Той добави, че „ставаме уверено лидер в тези разходи при средно ниво в ЕС от 1,7% от БВП. Това са конкретни резултати от различни секторни политики, които периодично някой успява да прокара, по силата на това, че някой по-силно си говори с премиера и управляващото мнозинство“, коментира икономистът.

Други предложения от алтернативния бюджет на ИПИ са свързани с публичните инвестиции и участието на частния сектор в големи публични проекти, социалните помощи и ограничаването на неефективни програми и субсидии, възможностите за развитие на местно ниво, разходите за здравеопазване с поставянето на твърди лимити в ръста на тези разходи.