Към началото на годината брутният външен дълг (БВП) на България, държавен и частен, надхвърля 67 млрд. евро, като държавният възлиза на около 32,4 млрд. евро в края на миналата година.
Финансовата стабилност на България е водеща за страната. Макар да продължава да е сред европейските държави с нисък дълг, за няколко години страната натрупа сериозни дългове. Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти как да се овладее ситуацията с българския дълг.
Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС:
Дългът се овладява чрез по-ефективни разходи, насочени към инвестиции, които повишават производителността и икономическата активност, а не към текущо потребление. Очакванията за по-бърза инфлация означават и по-висока цена на новия дълг, което увеличава разходите по обслужването му.
Затова управлението на дълга трябва да бъде активно и стратегическо – включително използване на пазарни възможности като валутни разлики за оптимизация. Най-важното е новият дълг да се насочва към проекти, които увеличават БВП и дългосрочния растеж, а не към краткосрочни разходи.
Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock:
Дългът на България остава нисък като дял от БВП – под 30% спрямо около 90% средно за Европейския съюз (ЕС), което дава фискално пространство. Въпреки това номиналният дълг расте бързо – от около 18 млрд. евро (2023 г.) до над 30 млрд. евро (2025 г.), с темп, изпреварващ БВП. Това създава риск при продължаващи дефицити.
Решението е ограничаване на дефицита чрез по-добра събираемост и контрол върху разходите – реформи в администрацията, прозрачни разходи и спазване на фискалните правила. Целта е устойчиво съотношение дълг/БВП около 30–35% и избягване на сценарии като в други задлъжнели държави.
Даниел Василев, икономист от Admirals:
България може да овладее дълга чрез балансиране на бюджета, но липсва политическа воля. Проблемът не е в приходите, а в разходите, които растат устойчиво, особено в неефективни системи като здравеопазване и пенсии.
Необходими са реформи, съкращаване на администрацията и ограничаване на държавните разходи. В противен случай дефицитите ще се финансират с нов дълг и ще доведат до по-високи данъци и лихви. Ниското съотношение дълг/БВП не е гаранция за стабилност – без структурни промени рискът ще нараства.
Акцентът в изказванията на експертите за стабилизиране на дълга е, че трябва фискална дисциплина с ограничаване на разходите, реформи в администрацията и бюджетна консолидация.
Ще стане ли публичният сектор по-ефективен и съобразен с реалната икономика, коментира и Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички учасници в анкетите може да видите тук.


Двама ватерполисти на “Комодор” (Варна) са в Топ 8 в световния елит
Тръмп: Разбрахме се с Дания и Гренландия за постоянен контрол върху сигурността на острова
Борисов: Радев не може да формулира едно изречение без да спомене мен или ГЕРБ
Лозари отчитат добра реколта от грозде по Северното Черноморие
Улица във Варна пропадна
От малка идея до търсачка за мебели: историята на FAVI в България
Румъния е застрашена от рейтинг "боклук", ако политическата криза продължи
Тенденции в дома: спалнята вече се възприема като зона за възстановяване
За Китай AI aрмагедон изглежда по различен начин
Как стремителният възход на турските инвестиционни фондове завърши със срив
Петте най-надеждни японски автоматика
Новата DMD технология променя автомобилните фаровете
Audi завежда дело заради внос и продажба на... AUDI
Как един Golf GTI се превърна в убиец на Porsche 911
Полицията започна да плаща на трезви шофьори
Масирана руска атака срещу Одеска област: 178 000 домакинства останаха без ток
Борисов: Отново не могат да започнат изречение без ГЕРБ и без мен ВИДЕО
Абровски: Няма основание за сериозен скок в цената на хляба
НАП наложи актове за 632 хил. евро на хазартни обекти за година
Почина легендата на Интер и италианския футбол Сандро Мацола
преди 4 месеца "Необходими са реформи, съкращаване на администрацията и ограничаване на държавните разходи. В противен случай дефицитите ще се финансират с нов дълг и ще доведат до по-високи данъци и лихви. "....НАЙ-КРАТКО, НАЙ-ТОЧНО И НАЙ-НЕВЪЗМОЖНО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ. В *** 40% получават заплати от БЮДЖЕТА! Няма икономика, няма селско стопанство, няма туризъм. 70% от заплатите над средните са в БЮДЖЕТНИЯ сектор. ТОТАЛ ЩЕТА!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар