Към началото на годината брутният външен дълг (БВП) на България, държавен и частен, надхвърля 67 млрд. евро, като държавният възлиза на около 32,4 млрд. евро в края на миналата година.
Финансовата стабилност на България е водеща за страната. Макар да продължава да е сред европейските държави с нисък дълг, за няколко години страната натрупа сериозни дългове. Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти как да се овладее ситуацията с българския дълг.
Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС:
Дългът се овладява чрез по-ефективни разходи, насочени към инвестиции, които повишават производителността и икономическата активност, а не към текущо потребление. Очакванията за по-бърза инфлация означават и по-висока цена на новия дълг, което увеличава разходите по обслужването му.
Затова управлението на дълга трябва да бъде активно и стратегическо – включително използване на пазарни възможности като валутни разлики за оптимизация. Най-важното е новият дълг да се насочва към проекти, които увеличават БВП и дългосрочния растеж, а не към краткосрочни разходи.
Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock:
Дългът на България остава нисък като дял от БВП – под 30% спрямо около 90% средно за Европейския съюз (ЕС), което дава фискално пространство. Въпреки това номиналният дълг расте бързо – от около 18 млрд. евро (2023 г.) до над 30 млрд. евро (2025 г.), с темп, изпреварващ БВП. Това създава риск при продължаващи дефицити.
Решението е ограничаване на дефицита чрез по-добра събираемост и контрол върху разходите – реформи в администрацията, прозрачни разходи и спазване на фискалните правила. Целта е устойчиво съотношение дълг/БВП около 30–35% и избягване на сценарии като в други задлъжнели държави.
Даниел Василев, икономист от Admirals:
България може да овладее дълга чрез балансиране на бюджета, но липсва политическа воля. Проблемът не е в приходите, а в разходите, които растат устойчиво, особено в неефективни системи като здравеопазване и пенсии.
Необходими са реформи, съкращаване на администрацията и ограничаване на държавните разходи. В противен случай дефицитите ще се финансират с нов дълг и ще доведат до по-високи данъци и лихви. Ниското съотношение дълг/БВП не е гаранция за стабилност – без структурни промени рискът ще нараства.
Акцентът в изказванията на експертите за стабилизиране на дълга е, че трябва фискална дисциплина с ограничаване на разходите, реформи в администрацията и бюджетна консолидация.
Ще стане ли публичният сектор по-ефективен и съобразен с реалната икономика, коментира и Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ).
Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички учасници в анкетите може да видите тук.


Астрономическото лято идва в неделя с много топлина
Змия изпълзя от детската площадка във Варна
Напредва изграждането на Черноморския младежки център във Варна
Началникът на КАТ- Варна за гонките: Предвижда се постоянно полицейско присъствие
Варненската полиция задържа трима крадци
Кога Великобритания ще има първата технологична фирма за 100 млрд паунда
Трейдър е загубил 1 млн. долара след равенството на Испания срещу Кабо Верде
Нужна ли е промяна в българската данъчна система? Попитахме експертите
Милър от Evantic Трябва да върнем ядрената енергия
Охлаждането на жилищния пазар у нас - основно при бюджетни и среден клас имоти
Audi възроди A6 allroad, за да се бори със скучните SUV
Джейсън Стейтъм добави още една легенда към колекцията си
Porsche патентова двигател 3 в 1
Електрическото BMW X5 ще има батерия от 141 кВтч за Европа
Умалено копие на двигател на Ferrari се продава по-скъпо от нова Dacia
Четирима пострадаха при инцидент с туристически автобус в Чехия
Ръководителят на руската централна банка смъмри Путин и... изчезна
Как авиацията ще спира пътниците, които взимат багажа си при евакуация?
КУБ с официална позиция: Не сме анклав или престъпна групировка
Утре слънчево, на места в планините ще вали и гърми
преди 1 месец "Необходими са реформи, съкращаване на администрацията и ограничаване на държавните разходи. В противен случай дефицитите ще се финансират с нов дълг и ще доведат до по-високи данъци и лихви. "....НАЙ-КРАТКО, НАЙ-ТОЧНО И НАЙ-НЕВЪЗМОЖНО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ. В *** 40% получават заплати от БЮДЖЕТА! Няма икономика, няма селско стопанство, няма туризъм. 70% от заплатите над средните са в БЮДЖЕТНИЯ сектор. ТОТАЛ ЩЕТА!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар