ЕС все още не може да намери решение за своите фискални правила

Европейците са известни с това, че стриктно спазват правилата. Но отношението на Брюксел към собствените му фискални укази често напомня за непочтителността на покойния американски комик Граучо Маркс: „Това са моите принципи и ако не ви харесват... е, имам и други“.

Залегнали в Договора от Маастрихт от 1992 г. и многократно променяни оттогава, бюджетните ограничения на Европейския съюз (ЕС) слагат таван на дълга на страните членки до 60% от брутния вътрешен продукт (БВП), а дефицитите на държавния бюджет до 3%, припомня Euractiv.

Така е поне на теория. Всъщност 11 от 27-те страни членки на блока в момента надвишават фискалния таван от 3%, а 13 надвишават прага от 60% при дълга. Петте най-големи икономики в ЕС – Германия, Франция, Италия, Испания и Полша – нарушават едното от двете ограничения, докато Франция и Италия нарушават и двете.

Това разточителство е отчасти резултат от неадекватно – или поне неравномерно – прилагане на закона.

Помолен да обясни подхода на Брюксел към постоянните бюджетни нарушения на Париж, бившият председател на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер отговори прословуто: „Това е част от Франция!“.

С други думи: досадните правила на ЕС не е задължително да се прилагат за големите играчи.

По-важната причина обаче е, че през последните години правилата почти не са били в сила.

Първоначално спрян през 2020 г., за да позволи на правителствата на ЕС да изразходват средства за подкрепа на домакинствата и бизнеса по време на пандемията, Пактът за стабилност и растеж (официалното наименование на правилника) беше отново отложен през 2022 г. до 2024 г. на фона на световната енергийна криза, предизвикана от войната на Русия в Украйна. Тези шокове, свързани с намаляването на дълга, се случиха в момент, когато европейските страни все още се възстановяваха от кризата в еврозоната от предходното десетилетие, която смаза икономическия растеж.

През април 2024 г. обаче най-накрая влезе в сила изменена версия на правилата. Почти веднага Брюксел официално порица седем държави от ЕС за нарушаване на фискалния праг, включително Франция и Италия. Министрите на финансите в еврозоната също така многократно предупредиха, че правилата ще изискват съкращения на бюджета през следващите години.

Правилата, изглежда, се бяха върнали. И този път те наистина се прилагаха. Може би.

След заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да изтегли американските военни от Европа, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в началото на 2025 г., че страните от ЕС на практика трябва да се откажат от правилата, които едва наскоро бяха договорени.

Така наречената национална клауза за дерогация, която правителствата трябваше да активират – разпоредба, въведена в изменената версия на правилата едва през 2024 г. – беше използвана от седемнадесет държави от ЕС.

Доста подозрително е, че Германия – която беше първата страна, кандидатствала за схемата – избегна порицание от Комисията, въпреки факта, че обявените от нея инвестиции в инфраструктура и климат в размер на 500 млрд. евро представляваха (огромно) нарушение на пръв поглед.

Неадекватното прилагане означаваше, че „фискалните правила са изправени пред сериозен проблем с доверието преди реформата [от 2024 г.]“, коментира Жолт Дарваш, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel. Но „това, което подкопа [новите] правила, е, че ЕК одобри германския фискален план, без да представи никакви критични забележки“.

Прекъснат дебат

Енергийният шок, предизвикан от войната на САЩ и Израел срещу Иран, донякъде неизбежно, отвори отново дебата за суспендиране на правилата.

В сряда Европейската конфедерация на профсъюзите, която представлява 45 милиона европейски работници, заяви, че отлагането на Пакта за стабилност и растеж е необходимо, за да се „запазят работните места, прехраната на хората и стратегическите индустрии“ на фона на покачващите се цени на петрола и газа.

На следващия ден забележките бяха повторени от Джорджа Мелони, министър-председателят на Италия, която заяви, че „обсъждането на евентуално временно спиране“ на правилата „не трябва да бъде табу“.

Този път обаче ЕК бързо се опита да премахне всеки признак на потенциален фискален бунт.

Общата клауза за дерогация може да бъде активирана само в случай на „сериозен икономически спад в еврозоната или в ЕС като цяло“, заяви пред евродепутатите в четвъртък Валдис Домбровскис, еврокомисар по икономиката. „В момента не сме в такъв сценарий“, добави той.

Домбровскис е прав. Но дискусиите за това дали има солидни основания за преустановяване на правилата може да се окажат нереалистични: правилата, след като всичко е казано и направено, просто не са подходящи за целта.

Това не е само защото таваните от 3% и 60% нямат по същество никаква икономическа обосновка. Международният валутен фонд (МВФ) например твърди, че подобреният „капацитет за поемане на дълг“ означава, че нивата на публичния дълг на ЕС могат да останат устойчиви дори на 90%; Европейският механизъм за стабилност дори предлага увеличаване на допустимото съотношение на дълга до 100% от БВП.

По-скоро това се подчертава от историята на самите правила, която е история на постоянни нарушения, спирания и преразглеждания – всичко това провокирано от отчаяните опити на Брюксел да се измъкне от фискалните окови, които сам си е наложил.

„Реформата е политически трудна, така че стимулът е да се заобиколят“ правилата, изтъква Нилс Редекер, изпълняващ длъжността съдиректор на Центъра „Жак Делор“.

Може би най-решителният аргумент срещу правилата обаче е случаят с Германия.

Както посочва Редекер, най-голямата икономика в Европа е и единствената голяма страна от ЕС, която разполага с достатъчно фискален простор, за да инвестира в така необходимите разходи за инфраструктура и отбрана.

„Никой не бива да иска да види как Германия е тласната към „процедура при прекомерен дефицит“ заради това“, коментира той. „Но точно към този ъгъл настоящите правила рискуват да тласнат Европа“.

Както се оказва, затруднението на Берлин не би било непознато за Граучо Маркс. „Не бих искал да принадлежа към клуб, който би ме приел за член“, шегува се той.

Що се отнася до Германия, тя не би трябвало да иска да остане в клуба на ЕС от формално фискално стабилни държави. Всъщност, страните като цяло би трябвало да се радват, че са изгонени от него.