Анализатор: Българските ДЦК за граждани трябва да бъдат краткосрочни

За да бъдат алтернатива на депозитите, българските държавни ценни книжа за граждани трябва да бъдат краткосрочни – с матуритет от една или две години. Теса и най-безрискови. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria.

Търпанов предупреди за опасностите от дългосрочните инструменти в среда на растящи лихви. „Повишаване с 1%, или 100 базисни точки, на лихвените равнища, може да доведе до загуба от 10% на 10-годишно ДЦК. Така че трябва да бъдем много внимателни“, даде пример Търпанов.

Той посочи, че основното предимство на подготвяната българска стратегия няма да бъде просто процентът, а достъпът.

“В момента покупката на френски или други западноевропейски ДЦК от физическо лице е тежка и скъпа процедура - изисква инвестиционен посредник, минава през тежки регулации (MiFID, мерки срещу изпирането на пари) и високи такси за съхранение и комисиони, които „ядат“ от дохода при малък номинал“, поясни анализаторът.

Държавната програма в България цели да субсидира тези разходи, правейки инструмента лесен и евтин за малкия инвеститор, каза той.

В Народното събрание вече бяха приети текстове, стимулиращи възможността гражданите да купуват родни ДЦК. Има политическа воля от новото правителство и сформирани екипи между Министерството на финансите, БНБ и пазарните участници. Реалният старт на този инструмент се очаква по-скоро към средата на следващата година, смята Търпанов.

"Определено има воля и за мен е абсолютно наложително да бъде избутан този проект. Още повече в тази ситуация, в която държавата очевидно ще има нужда от допълнително финансиране - от друга страна, гражданите пък имат нужда от някаква алтернатива, по-ниско рискова, на банковите депозити, които продължават да носят изключително ниска доходност", посочи гостът.

Основното предизвикателство пред това държавните облигации да изтеглят огромните капитали, блокирани в нискодоходни банкови депозити, е ниската инвестиционна култура у нас. Българинът остава изключително консервативен, като богатството му е съсредоточено основно в депозити и недвижими имоти. Инвестициите във финансови инструменти (акции, облигации, взаимни фондове) възлизат на едва 5-6% до 10-15%, което е едно от най-ниските нива в ЕС спрямо БВП, напомни Търпанов.

Материалът не е предпоставка за взимане на инвестиционно решение.

Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.