Бюджетната комисия отвори пътя към предлагането на държавни ценни книжа за граждани

Временната бюджетна комисия в Народното събрание прие на първо четене законопроекта на „Прогресивна България“ и отхвърли този на ГЕРБ-СДС за промени в Закона за държавния дълг, които да позволят емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) за инвеститори физически лица. Макар че Министерството на финансите приветства посоката на двете предложения, то застана зад проекта на „Прогресивна България“, което срещна одобрението и на Българската народна банка (БНБ).

Законопроектът е насочен към насърчаване участието на инвеститорите физически лица на финансовите пазари и разширяване на достъпа им до инвестиционни инструменти с нисък рисков профил, включително инструменти, свързани с управлението на държавния дълг. Според вносителите така се улеснява по-широкото участие на дребните непрофесионални инвеститори в икономическите и финансови процеси.

В подкрепа на предложението на Константин Проданов и група народни представители гласуваха 19 от членовете на комисията, а един се въздържа, докато проектът на Владислав Горанов получи подкрепата на 6 народни представители, а 15 се въздържаха.

Най-голямата критика към законопроекта на ГЕРБ беше свързана с идеята държавни ценни книжа да могат да се записват, заплащат и изкупуват обратно и чрез „Български пощи“. В подкрепа на идеята при обсъжданията в бюджетната комисия Горанов даде пример с Хърватия. Според Горанов Министерството на финансите подхожда твърде консервативно към темата.

„Има примери от други държави, които са въвели платформи за пласмент на държавни ценни книжа за физически лица в електронна среда, като примерно Хърватия“, каза той и попита кое налага да продължим да използваме за целите на пласмента на държавни ценни книжа за физически лица сега съществуваща инфраструктура и фискалното агентство на БНБ.

От БНБ му отговориха, че в предложения от него законопроект е имало твърде много неизвестни.  

Владислав Панев от „Демократична България“ (ДБ) коментира темата за ролята на „Български пощи“, като посочи, че те не са специализирани в тази дейност и припомни и другия опит да им бъде вменявана несвойствена отговорност – за продажба на хранителни стоки около идеята на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски за „Магазин за хората“. Българите си държат парите в банките, а не в пощите, каза още Панев.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ (ПП) влезе в спор с БНБ относно ролята на централната банка и възможността държавни ценни книжа за граждани да се емитират и чрез Българската фондова борса (БФБ). По думите му преди две години, когато той е заемал поста на финансов министър, са правени тестове в тази посока.

„Това, което бяхме започнали да правим 2024 г., беше да отидем там, където инвеститорите са – на фондовата борса. Да се ползва и техният депозитар за част от тези емисии“, каза той.

Милена Бойкова, директор на Дирекция „Държавен дълг” в Министерството на финансите, му опонира, като заяви, че никога не е правено първично предлагане [на държавни ценни книжа] на БФБ и не е обичаен начин.

Темата за изграждането на алтернативна електронна платформа за държавни ценни книжа беше водеща в дискусиите. Предложението за създаване на такава информационна система за продажба на държавни ценни книжа за граждани фигурира в законопроекта на ПБ.

От думите на заместник-министъра на финансите Методи Методиев изграждането ѝ би отнело между 9 и 12 месеца, колкото е отнел процесът в Хърватия. Той отбеляза, че министерството подкрепя законопроекта на „Прогресивна България“, защото се базира на по-плавен подход, свързан с наличието и използването на вече съществуващата структура и запазване на ролята на БНБ в процеса, при последваща работа по изграждане на електронната платформа за търговия.

Проданов, който е и председател на комисията, коментира, че партията му ще се въздържи от подкрепа на проекта на ГЕРБ, но приветства посоката, в която са работили. Той отбеляза, че в предложения от „Прогресивна България“ проект има и други ключови моменти, свързани с необходимостта от синхронизиране на българското законодателство с общоевропейската рамка.

Първоначално ще се тества интересът към държавните ценни книжа за физически лица с по-малки по размер емисии, обясни Проданов в отговор на въпрос от Димо Дренчев („Възраждане“) за възможните рискове от пускането на ДЦК за граждани.

„Не става дума за обеми, които да бутнат имотния пазар или застрашат банковия сектор“, каза Проданов. Той допълни, че и в момента физически лица могат да закупят емисии, но предвидени за юридически лица, при които има много по-сериозни ограничения. Емисиите за физически лица биха имали много по-малък праг на сума за инвестиране.

Проданов даде пример за начина, по който е структурирано предлагането в Италия и посочи, че идеята е индивидуалният инвеститор да получава бонус, ако държи емисията до падеж.

„Спецификата на конкретните емисии предстои да се уточнява, но те ще бъдат насочени само за физическите лица“, каза Проданов.

Предстои гласуването на предложенията в пленарна зала. Темата за достъпа на физически лица до държавни ценни книжа се дискутира от години, но едва през 2024 г. започнаха по-активни стъпки в тази посока. Правителството на Росен Желязков (ГЕРБ-СДС) прие Стратегията за организация на първично предлагане на държавни ценни книжа, насочени към индивидуални инвеститори. Тя беше одобрена, след като кабинетът вече беше подал оставка и именно с нея приключи последното му заседание.