За жените равноправният брак може да спаси живот - буквално

Повечето американци, които се женят, казват „да“ между 25- и 30-годишна възраст – време, когато сериозните заболявания едва ли са първото нещо, за което мислят. Но в известен смисъл сключването на брак е важно решение за здравето. За мъжете самото бракосъчетание е предсказание за по-дълъг живот. При жените нещата са по-сложни, пише в анализ редакторът на Bloomberg Сара Грийн Кармайкъл.

Сред мъжете с рак на простатата женените мъже живеят по-дълго от необвързаните; вероятността женените мъже да умрат от сърдечно-съдови заболявания също е по-малка. И това не е така, защото по-здравите мъже е по-вероятно да се оженят. Всъщност „изследванията показват, че обратното е вярно“, завършва обобщение на проучвания от Harvard Health Publishing. Мъжете с нездравословен начин на живот всъщност се женят по-рано, по-малко вероятно е да се разведат и е по-вероятно да се оженят повторно.

„Има много литература, която показва, че съпрузите се възползват от подкрепата на съпругите си, когато става въпрос за смъртност и здравно състояние – много повече, отколкото обратното“, казва Джоан Монин, доцент по обществено здраве в Медицинския факултет на „Йейл“. (Повечето изследвания се фокусират върху хетеросексуални двойки)

Когато съпругата е болна, съпругът понякога се затруднява да оказва необходимата подкрепа, според няколко проучвания от края на миналия век до първото десетилетие на новия. Мъж с рак е изправен пред около 3% вероятност за развод, според едно изследване, но когато жената е пациентът, нейните шансове да се разведе скачат до 21%. Също така множество проучвания установяват, че жените са много по-склонни да даряват бъбреци на съпрузите си, отколкото съпрузите да направят същото за своите съпруги. Някои лекари и медицински сестри казват, че все още виждат този дисбаланс между половете и днес.

Съпрузите, които са активни в грижите, споделят някои общи качества. Те вече взимат участие в повече домакински задължения от средностатистическия съпруг. По-вероятно е да имат и щастлив брак. И може би най-важното е, че те са по-склонни да приемат егалитарно брака, вместо да виждат себе си само като партньора, изкарващ прехраната. Това не означава, че непременно изкарват точно същата сума като съпругите си; но гледат на брака като на равностойно партньорство.

За двойките това трябва да бъде настойчиво напомняне, че равнопоставеният брак не означава само да бъдеш „политически коректен“ или „събуден“ (от англ. woke, бел. ред.). Бракът между равностойни партньори също така не е важен само за справянето със стреса от родителството или равното разпределение на свободно време и това кой носи психическия товар на семейството. За съпругите равностойният брак може да бъде въпрос на живот и смърт.

Наистина. Пациентите с незадоволена нужда от грижи са изложени на по-голям риск от повторно приемане в болница и, да, смърт. Обратно, добрата грижа у дома е свързана с по-добро възстановяване. Вземане на лекарства, помагане на партньора да се изкъпе, оказване на емоционална подкрепа, пазаруване и готвене – всичко това има значение. И въпреки това за омъжените пациентки вероятността да бъдат удовлетворени нуждите им е едва наполовина по-малка в сравнение с омъжените пациенти, според изследване на Сюзън Мастерсън Алън, почетен професор по здравни услуги, политики и практики в Университета „Браун“.

Понякога грижата за болен партньор се изразява в това да се направят правилните телефонни разговори. Едно от проучванията, върху които работи Алън, включва 90 хил. ветерани от войните с увреждания, 97% от които са мъже. Всички те имат право на допълнителни държавни помощи, но само около 10% са се записали. Когато Алън и нейните сътрудници анализират това, което отличава записаните, голям фактор се оказва бракът, казва тя. Съпругите са били тези, които си бяха направили труда да се обадят и да оформят нужната документация. Вероятна причина за ниското общо усвояване на помощите? Много малко от тези ветерани са били женени - само около 20%.

Някои от тези дисбаланси между половете може и да са се променили вече. Едно от най-новите проучвания за полагането на грижи за възрастни, публикувано по-рано тази година, установи, че мъжете и жените прекарват приблизително еднакво време в грижи за партньор с увреждане на гръбначния мозък, с изключение на задачите, свързани с домакинството. Жените все още отделят повече време за домакинските задължения, отколкото мъжете, но разликата намалява – не защото мъжете правят повече, а защото по-младите жени предпочитат да правят по-малко. Жените стават по-придирчиви, когато става въпрос за времето им? Това си е вид напредък.

Но не е достатъчен. Много мъже все още се приемат като партньорът, който изкарва прехраната – дори когато съпругите им печелят повече пари от тях. И проучването предполага, че тези мъже не са толкова ангажирани в това да помагат, когато съпругите им се разболеят. Може би те са толкова съсредоточени върху финансовия си принос, че пренебрегват други форми на подкрепа. Или се страхуват от въздействието, което полагането на такива грижи ще окаже върху кариерата им: една от най-големите причини, които съпрузите изтъкват, за това защо не отделят повече време в грижи за болни съпруги (или да не им дарят бъбрек), е притеснението за пропуснатата работа.

Може би истинската загадка не е в това защо някои съпрузи полагат повече грижи за партньорките си, а защо съпругите го правят постоянно. От ранна детска възраст обществото учи жените да гледат на полагането на грижи като на основно женско задължение. Това е толкова дълбоко вкоренено схващане, че мнозина биха ви казали как жените просто са по-добри в него – че това е изконно женско. Но проучванията установяват, че и мъжете, и жените страдат от сходни нива на стрес, свързан с полагането на грижи. Няма такова нещо като женски „ген на болногледачката“.

Разбира се, хората могат да се променят. За много мъже, казва Джоан Монин от „Йейл“, гледането на болна съпруга може да породи ново, ориентирано към грижата чувство за идентичност.

За съпругите тази еволюция би могла да промени всичко.