Жените притесняват ли се повече за инфлацията от мъжете?

Преди близо десетилетие икономистите Франческо Дакунто, Улрике Малмендиер и Майкъл Уебър направиха проучване на отговорите на 18 хил. американци в рамките на допитването Chicago Booth Expectations and Attitudes Survey. То бе извършено от бизнес училището към Университета в Чикаго и проследяваше потребителските настроения за икономиката. Според него средно жените очакват ценови ръст от 5,1%, докато мъжете очакват инфлация от „само“ 4,6%, пише авторката Джилиан Тет за Financial Times.

Жените обикновено основават очакванията си на база пазаруване – когато са попитани цената на кой продукт, следят най-отблизо, водещият отговор е млякото. В същото време мъжете наблюдават цените на бензина, тъй като средно пазаруват много по-малко. В семейства, където мъжете пазаруват наравно с жените, инфлационните прогнози на мъжете и жените са по-сходни. „Традиционните полови роли (…) излагат жените на различни сигнали за цените от мъжете“, заключва групата учени. Според тях това генерира „различни вярвания за бъдещата инфлация“. И макар разлика от по-малко от 1 процентен пункт да не изглежда голяма, то по време на извършването на проучването (2015 г.) отчетената инфлация в САЩ е под 2%.

Разбира се, всички ние сме рожби на средата, в която живеем. Но по-горното наблюдение заслужава да бъде отбелязано отново сега, когато централните банки се опитват да поставят под контрол растящите цени. Все пак, ако потребителите смятат, че ръстът на цените ще се задържи висок, може да настояват за по-високи заплати, което може да създаде инфлационна спирала. Но ако те са уверени, че цените могат да бъдат ограничени, би било по-лесно за ръководителите на регулаторите да си свършат работата. Така че е по-важно от когато и да е било да разберем какво се случва в главите на потребителите.

Това обаче е трудна задача. През изминалите десетилетия теорията за свободния пазар предполагаше, че икономиките се формират от „рационалния човек“ – наименование, дадено на икономически актьор с ясна, користна визия за бъдещето. Но както поведенческите икономисти от дълго посочват, хората никога не са напълно рационални по отношение на последователност и неутралност на възгледите си.

Инфлационната разлика между половете е само един пример, но не е единствен. Вижте проучването на Университета в Мичиган за инфлационните очаквания – може би най-доброто от вида си в САЩ. Според него 5-годишните очаквания за инфлацията наскоро са се понижили от 3% на 2,9%. Това изглежда окуражително и икономисти като Ричард Кларида, бивш заместник-управител на Федералния резерв, го приемат като знак, че очакванията остават „добре закотвени“ (тоест „ниски“).

Но както отбеляза инвестиционният анализатор Джим Бианко, странното в това проучване е, че потребителите изглежда не са променили очакванията си миналата година, дори когато цените са се увеличавали. Това може да е заради надеждността на Фед, но може и да е защото потребителите просто казват на социолозите това, което смятат, че искат да чуят. „Проучването е пълен боклук“, туитна Бианко.

Друго възможно обяснение е, че фокусът на потребителите върху икономическите данни е непостоянен. Наскоро дузина икономисти проведоха съвместна работа по огромна серия от контролирани проучвания на случаен принцип за изследването на въпроса за потребителското внимание към информация. Въпреки че факторът на вниманието обикновено се пренебрегва, проучването предполага, че той е от огромно значение. Тяхното изследване твърди, че след като инфлацията започва да се ускорява отново в развитите икономики, „както домакинствата, така и фирмите стават по-внимателни и информирани за инфлацията“. По ирония на съдбата това ги кара да реагират по-малко на нови данни, отколкото в по-спокойни времена.

Отделно изследване на Федералния резерв за Сейнт Луис показа, че когато инвеститорите са изправени пред „необичайни БВП и инфлационни режими“, обръщат много повече внимание на речи на централни банкери дори и между решенията за паричната политика. В същото време друг проект на трио икономисти от Израел (Юри Городниченко, Рафи Мелник и Ари Кутай) твърди, че компании, изправени пред инфлационни сътресения, са склонни да увеличават инфлационните си очаквания за следващата година – дори и другите данни за бъдещето да изглеждат благоприятни.

Казано по друг начин, това как потребителите си представят бъдещето, не се формира само от собственото им минало, но и от това колко фокусирани върху въпроса са те на първо място. Всичко това прави задачата на централните банки още по-трудна през идните месеци. И така, на фона на предупреждението на Английската централна банка, че ръстът на цените на стоките в магазините вероятно ще остане над 10% във Великобритания дори и другата инфлация да се забави, погледите на всички трябва да са върху млякото.