Творбите на занаятчиите са емоция – далеч от перфектност и машинно съвършенство

Занаятчиите съзнателно влагат емоция и не търсят перфектност, което е пряк контрапункт на машинното съвършенство. Този коментар направи Росина Пенчева, куратор на изложбата "Новото Ценно: Съвременно занаятчийско изкуство от България" и посланик на международното културно движение Homo Faber, в рубриката "Бизнес Арт" на предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

„В епохата на изкуствения интелект и машинното съвършенство, световният пазар на луксозни стоки и дизайна преживява тих, но мощен обрат. Ръчната изработка, която дълго време беше разглеждана като "вехта" и отмираща, сега се утвърждава като новото ценно, търсено както от колекционери, така и от новото поколение, уморено от дигиталната пренаситеност. Новото "черно" в съвременното общество е именно човешката следа“, посочи тя.

Арт мениджърът смята, че новото ценно в днешно време е това, което е човешкото, което е докоснато от човека, което става негова следа и негов отпечатък.

Пенчева обясни, че изкуственият интелект прониква във всеки аспект на живота, като творците в сферата на занаятите го възприемат не като заплаха, а като инструмент. Според нея AI винаги ще бъде имитация и никога автентичен оригинал. По думите ѝ, когато е употребен от "интелигентен и съзнателен човек по правилния начин, изкуственият интелект може само да подобри работата на човека“.

Росина Пенчева е убедена, че връщането към работа с ръце е опит за баланс между водещата човешка мисъл, емоция и новите технологии. „Вместо да се стремят към перфекционизъм, който машините вече са постигнали, съвременните занаятчии умишлено търсят да оставят човешката следа, правейки несъвършенството новото мерило за стойност“, отбеляза тя.

В тенденцията към търсене на съвършенство в несъвършенството творческият мениджър даде пример с работата на Рада Дичева, която акцентира върху напукана керамика, обикновено смятана за дефект, превръщайки го в произведение. По този начин непредвидимият елемент на процеса (напукването в пещта) дава на изделието истинска оригиналност.

Пенчева отчете, че една от най-силните тенденции, особено след COVID пандемията, е съзнателното търсене на близост до природата и по-човешки начин на живот, основан на емоция и съзнателен избор.

„За много професионалисти това води до радикална промяна в кариерата – те изоставят корпоративния свят, за да се посветят на работата с ръце. Да създаваш с ръцете си е може би най-човешкото нещо“, отбеляза тя. И добави, че за децата и младежите, израснали в дигитална среда, физическата работа с ръцете и съзнателното пребиваване във физическия свят се превръщат в екзотично преживяване.

Що се отнася до съвременното занаятчийство, Пенчева го определи като мощен синтез на културно наследство, дизайн и майсторство.

„Българското съвременно занаятчийство е изключително любопитно за международната общност, тъй като е слабо познато. Чрез мрежата Homo Faber (организирана от Фондация "Микеланджело"), творбите на български автори като бижутера Димитър Станков и майстора на кукерски маски Людмил Йорданов достигат до Венецианското биенале“, съобщи тя.

Пенчева подчерта, че там те са ценени заради орнаментиката и богатия детайл – елементи, които контрастират с преобладаващия минимализъм в Западна Европа.

Тя обърна внимание на факта, че София остава най-наситена с творци, културният живот започва да се децентрализира. „Пост-пандемичният креативен туризъм – пътувания до градове като Габрово, Велико Търново и Пловдив за посещение на творчески събития – е ключов фактор за повишаване на видимостта на местните артисти“, каза още експертът. И съобщи, че изложбата „Новото ценно: Съвременно занаятчийско изкуство от България“, която представя 41 български автори, има за цел да популяризира високото ниво на българското творчество. Тя е част от XIX Международен панаир на традиционните занаяти и ще може да бъде разгледана в Музейния център на РЕМО „Етър“ край Габрово до 15 ноември.

По какъв начин творците от занаятчийското изкуство намират пазар за изделията си? Какво стои зад материалите и времето, вложено от човека? Как се пренася традицията от културното наследство в интерпретациите на авторовите творби? Как се създават потомствени майстори? Какво представлява световната мрежа Homo Faber? Кои занаятчии у нас отговарят на критериите на организацията?

Повече за изложбата и за развитието на занаятите в България може да разберете, ако гледате видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.