Ще изчезнат ли европейските ски курорти заради затоплянето на климата?

Според Плана за действие на ЕС за Алпийския регион в района живеят 80 млн. души (около 15% от цялото население на ЕС). Той обхваща 48 региона в пет държави членки на ЕС (Германия, Франция, Италия, Австрия и Словения), заедно с Лихтенщайн и Швейцария.

Германия е европейската страна с най-много ски курорти, според данни за 2020/2021 г., публикувани от портала Statista – 498, в сравнение с 349 в Италия и 317 във Франция. Топ 10 държави допълват Австрия (253 ски зони), Швеция (228), Норвегия (213), Швейцария (181), Финландия (76), Словения (44) и Испания (32).

Проучване, публикувано през 2023 г. в научното списание Nature Climate Change, прогнозира, че от общо 2234 съществуващи ски курорта в Европа 53% ще бъдат изложени на много висок риск от нисък сняг при сценарий на затопляне на климата с 2°C в сравнение с прединдустриалните нива.

По-специално, една трета от ски курортите във френските Алпи ще бъдат обречени, а в Пиренеите ще са 89%.

Ако средната глобална температура се повиши с 4°C, почти всички европейски курорти няма да могат да разчитат на достатъчно количество сняг: до 98%.

Климатичните промени ще нарушат планинските екосистеми и икономики

„Има разлики между регионите, но можем да идентифицираме три основни категории планински масиви в Европа“, казва пред Euronews Green Франсоа Юг, изследовател в Inrae (Френският национален институт за земеделие, храни и околна среда).

„Едната група има доста благоприятна надморска височина и условия - вътрешните Алпи, главно във Франция, Швейцария и Австрия“, обяснява той. „Втората група включва ситуации между тях, които са много по-уязвими към климатичните условия, както в случая със словенските Алпи или Пиренеите“, казва Юг.

„И накрая, има територии, които климатичната криза вече е тласнала до краен предел: планините на Иберийския полуостров или Апенините в Италия“, добавя той.

Ако втората група все още има известно пространство за маневриране, за последната, при условие че има местни решения, предназначени да подкрепят определени райони, е трудно да се предвиди положителна икономическа възвръщаемост от зимни спортове, коментира Юг.

В много курорти вече се правят опити за смекчаване на проблема с изкуствен сняг. Въпреки това, още през 2007 г. проучване на ОИСР подчерта това, което се нарича „правилото за сто дни“ – идеята, че даден район трябва да може да разчита на 100 дни годишно работа с поне 30 сантиметра естествен сняг. В противен случай е трудно да се постигне желаната рентабилност.

Изкуственият сняг е рисковано и скъпо решение

Изкуственият сняг може да помогне, но не може да замести естествения. Цената също трябва да се вземе предвид. „За да се направи сняг на склон с дължина един километър, ширина около 50 метра и дебелина 40 сантиметра, цената варира от 30 до 40 хил. евро“, обяснява агенцията AGI.

„Цената за производство на изкуствен сняг варира от 2 до 3,8 евро на кубичен метър в зависимост от температурата и влажността на въздуха. При тези стойности производството е 2,5 метра сняг на кубичен метър вода. Цената на снега на хектар е 15 хил. евро“, според AGI.

„Разходите, свързани с производството на [изкуствен] сняг, са във всеки случай относително незначителни в сравнение с общите разходи за експлоатация на ски курорт“, посочва Юг. Той подчертава, че трябва да се вземат предвид и водните ресурси и тяхната наличност.