Роботопията на Илон Мъск ще разцъфти в застаряваща Европа

До 2040 г. ще има повече хуманоидни роботи, отколкото хора, похвали се наскоро Илон Мъск. Това е класически тип изказване за технологичния милиардер, подобна на пресилените твърдения за напълно самоуправляващите се автомобили. Роботопиите често не успяват да уловят обърканата реалност на пазара на труда: според Международната федерация по роботика дори в Южна Корея, която е най-благоприятната за развитието на роботите страна, само около 10% от работната сила в производството е автоматизирана. В световен мащаб тази цифра е по-близо до 1,6%.

Въпреки това ентусиазмът на Мъск вероятно ще намери силен отзвук в Европа, пише Лайънел Лорън за Bloomberg. Недостигът на работна ръка, демографският срив и политическата класа, която отчаяно се опитва да ограничи зависимостта си от чуждестранни работници, ще поставят роботиката и автоматизацията високо в списъка с приоритети. Само не питайте как фирмите могат да си го позволят.

Ако роботите изглеждат все по-примамливи като технологично решение, то не е като циничен заместител на истинските хора, които в момента се трудят във фабриките, а за да се извлече повече от намаляващата работна сила. Европа е най-застаряващият континент по средна възраст - само в Италия тя е почти равна на тази в Япония - а раждаемостта, още една от маниите на Мъск, намалява. Конкуренцията за нови служители, които да заместят пенсиониращите се работници, става все по-силна след пандемията от Covid-19. В доклад на Европейския съюз (ЕС) се посочва, че около 40 професии, включително в строителството и здравеопазването, са засегнати от „широко разпространен“ недостиг, като някои от тях са твърде зависими от малкия брой евтина работна ръка.

Технологиите в света на роботите също се променят и изглеждат не толкова унищожители за работещите хора, а по-скоро като подобрители. Видяхме, че коботите - колаборативните роботи, проектирани да работят безопасно рамо до рамо с хората - се превърнаха в най-бързо развиващия се сегмент на пазара.

Интересен пример е Дания, която се нарежда над САЩ, Великобритания и Франция в надпреварата за внедряване на роботите, въпреки че е много по-малка икономика. Дания е известна с едни от най-строгите правила за имиграция в Европа и с пазар на труда, разтегнат от големи компании като Novo Nordisk A/S. Миналата година датският профсъюз на електротехниците и асоциацията на работодателите поръчаха на консултантската компания HowToRobot доклад за това какви задачи могат да бъдат автоматизирани, като се има предвид очертаващият се недостиг на 6700 работници през следващите пет години. Заключението е, че автоматизирането на специфични повтарящи се дейности като изтегляне на кабели, пробиване на отвори или изрязване на канали може само по себе си да компенсира 14% от недостига. Това може и да не звучи твърде много, но подобен процент на континентално ниво и в няколко отрасъла би могъл наистина да промени картината.

Автоматизацията изглежда като по-лесно политическо решение за недостига на кадри от други решения, като например удължаване на пенсионната възраст (което се оказа силно проблемно във Франция) или залагане на чуждестранна работна ръка (което подхранва антиимигрантски партии като AfD в Германия). Тъй като масовата безработица не е толкова разпространена, колкото в миналото, е възможно да се дочуят реплики на техутопизъм отвсякъде. Докато британският депутат Кийр Стармър наскоро призова да „вкараме“ изкуствения интелект във вените си, през 2023 г. френският крайнодесен политик Ерик Земур призова роботите да извършват земеделска работа вместо имигрантите.

На този фон някои сектори може да се окажат по-трудни за автоматизиране от други. Опитът на Япония показва, че услуги като грижите за възрастни хора са истински труден за разчупване орех дори във високотехнологични държави.

Препятствие пред една „Робо-Европа“ ще бъде финансирането на нейните амбиции. Експертът по автоматизация Майк Уилсън оценява типичната цена на един индустриален робот, включително с неговите инструменти и приспособления, на около 111 хил. долара. Ако се използват оценките за дефицит на 58 000 работници в британското производство, това би означавало теоретични разходи от 3 до 5 млрд. паунда за компенсирането му. Инвестицията би си заслужавала, ако оценките за ръст на производството от 6 млрд. паунда са точни, но все пак това е голяма сума, заложена за резултат, който изисква време и опит, за да бъде постигнат. Роботите, което не е от полза за социалната държава, също така не плащат данъци.

Следователно автоматизацията ще бъде в най-добрия случай един от няколкото отговора на кризата с производителността и населението, пред която е изправена Европа - наред с необходимостта от реформа на пазара на труда и политики за насърчаване на растежа. Все пак, като се има предвид, че Старият континент е пропуснал много технологични революции, той трябва да се опита да бъде на върха на тази.