Как Мъск и други милиардери злоупотребяват с влиянието си

Наближаващото встъпване в длъжност на новоизбрания президент на САЩ хвърля дълга сянка. Не на последно място по значение е несигурността, която подхранва опасенията на мнозина за ролята на приближения до Доналд Тръмп Илон Мъск, най-богатия човек в света, пише Макс Хастингс за Bloomberg.

Мъск е дори по-известен от бъдещия президент с безразсъдното си говорене, не на последно място за Великобритания, към която изглежда е развил странно агресивна враждебност. Той харатеризира страната като „тиранична полицейска държава“ и смята, че управлението ѝ заприличва напълно на това на Сталин, като в същото време прогнозира, че „гражданската война е неизбежна“.

И от двете страни на Атлантическия океан парите винаги са говорели. Векове наред богатите купуват политици или дялове от тях. Макар че Рупърт Мърдок не подкупва ръководителите, той си осигурява робското благоволение на мнозина от тях чрез страха им от широката му медийна империя. Забележителното през 2025 г. е излизането на ултрабогатите от гардероба, или поне от лъскавите кули, от които те управляват компаниите си, за да упражняват власт като членове на правителствата или да се стремят към това.

Мъск е обсъдил възможен подарък за крайнодясната партия „Реформирай Обединеното кралство“ от сто милиона паунда (125 млн. долара), неизмеримо най-голямото политическо дарение в британската история и явен опит за купуване на избори. Подобен изход стана малко вероятен, когато Мъск се изказа презрително за лидера на партията Найджъл Фараж. Но дори слуховете предизвикаха сътресения, засилвайки дебата за ролята на богатите в политиката. Мъск е най-непредвидимата карта в тестето, чието раздаване ще започне на 20 януари.

Сниман ежедневно рамо до рамо с бъдещия президент, Мъск не крие желанието си да пренесе притежанието на милиарди във властта, за да определя съдбите на нациите, преди всичко, разбира се, на САЩ.

Невъзможно е да се съмняваме в хаотичния му гений, отразен не само в автомобилното му постижение Tesla, а и в проекта SpaceX. Но Мъск, за разлика от Тръмп, никога не се е явявал на избори. Той никога не се е стремял да иска от американския народ, камо ли от друга страна, мандат извън портфейла си.

Като собственик на Х, бившата Twitter, Мъск упражнява допълнително влияние. Сред мотивите му да подкрепи Тръмп е явната му решителност да се бори срещу всеки опит – такива често са обсъждани от демократите, за раздробяване на свръхмогъщите гиганти при социалните мрежи. Не само Х, а и Google, Apple и Amazon.com притежават по-голямо влияние от повечето национални правителства. В много юрисдикции те успяват да го упражняват, за да избегнат значително данъчно облагане.

Техните ръководители не се бъркат така явно в политиката като Мъск, но доминацията им е неоспорима. Повече от десет години след като Джеф Безос купи Washington Post, той беше смятан за просветен собственик, който не се меси в политиката. Но на последните избори в САЩ Безос удиви медийния свят, като нареди на Post да не подкрепя нито един кандидат.

Малцина се съмняват, че мотивът му беше да защити Amazon от отмъстителен президент Тръмп. По същия начин след изборите редица от най-богатите американци се стекоха към Мар-а-Лаго или Тръмп Тауър, за да целунат пръстена на победителя, на когото мнозина предоставиха финансиране в предизборната кампания.

Отворих шкафа си с историческа литература, за да разбера доколко безпрецедентно е случващото се. Бизнес влиянието върху демократичната политика е сила от векове. Много анализатори изразяват съжаление от готовността на правителствата да стиснат ръката на богатите независимо дали те са придобили богатството си честно или чрез измама. През 1873 г. британският писател Антъни Тролъп пише блестящо, яростно отрицание на култа към парите, озаглавено „Начинът, по който живеем сега“:

Определен клас нечестност, която е величествена по своите размери и се изкачва на високи позиции, е станала едновременно толкова широко разпространена и толкова великолепна, че изглежда има основания да се опасяваме, че мъжете и жените ще бъдат научени да усещат, че нечестността, ако може да стане великолепна, ще престане да бъде отвратителна.

Ако нечестността може да живее в разкошен дворец, с картини по всички стени и скъпоценни камъни във всички шкафове, мрамор и слонова кост по всички ъгли, може да дава великолепни вечери, да влиза в парламента и да търгува с милиони, тогава тя не е позорна и нечестният човек по такъв начин не е нисък мошеник.

Всеки читател на „Катедрата на хулиганите“ на Дорис Киърнс Гудуин, великолепно изследване от 2014 г. на ерата на Теодор Рузвелт, знае за властта, упражнявана от семействата Карнеги, Рокфелер и други безскрупулни американски монополисти от края на 19-и и началото на 20-и век.

Тези герои са сравними с днешните магнати. Но като президент Теди Рузвелт прояви смелостта да свие властта на бароните, докато е съмнително, че съвременна американска администрация ще действа по същия начин. Самият Тръмп постигна нещо невиждано до сега – да превърне президентската си кандидатура в център за печалба.

В същото време старите вестникарски магнати, най-известните от които са Уилям Рандолф Хърст в САЩ и лордовете Нортклиф, Бимърбук и Ротермир във Великобритания, използваха безмилостно титлите си, за да насърчават политически каузи, включително фашизъм в случая с Ротермир през 30-те години на миналия век.

Бивърбрук, запитан веднъж при разследване на правителството защо притежава вестници, отговаря безсрамно: „за да правя пропаганда“. За канадския властови посредник се говори, че никога не е прегръщал кауза, която не е едновременно почтена и успешна.

Но никой от това поколение, или от радио и телевизионните магнати, които го последваха, не е упражнявал и една десета от влиянието на съвременните ръководители на социалните мрежи. Характерно за много от богатите с политически амбиции е, че те използват богатството си като пръчка, с която да налагат противниците на техните желания за големи или малки неща.

Един от хората, които се опитаха да изкривят британската политика, макар че самият той не беше значителен британски данъкоплатец, тъй като постоянният му адрес беше в чужбина, е сър Джеймс Голдсмит, който основа партия „Референдум“, започнала първата кампания за излизане на Великобритания от ЕС.

Голдсмит беше безсрамен кавгаджия. По време на предизборната кампания за парламентарните избори през 1997 г., в която като главен редактор на вестник се подиграх с него и кандидатите му, адвокатите му ми се обадиха, за да ми предадат послание: „Сър Джеймс ни инструктира да ви кажем, че когато изборите свършат, той възнамерява да ви унищожи“. Голдсмит действително се опита, неуспешно, да издейства уволнението им.

Тази жестокост кара мнозина от нас да се притесняват от милиардерите, които се стремят да играят с лостовете на властта. Сега изглежда малко вероятно, че Мъск ще изпълни заплахата си да даде на партия „Реформирай Обединеното кралство“ сто милиона паунда, но почти няма съмнение, че той ще продължи да се възползва от поразителното си богатство, за да влияе на политически резултати. В най-добър интерес на нашите демокрации е Мъск и всички богати мъже да продължат да правят пари и да оставят управлението на професионалните политици и на избирателите. Малко вероятно.