Инвеститорите отново обичат Intel, но това все пак не решава проблемите ѝ

Инвеститорите сякаш залагат, че Intel е твърде важна компания, за да фалира. Но това не означава, че автоматично ще постигне успех, пише The Wall Street Journal.

Значението ѝ – за националната сигурност, за американската високотехнологична икономика, за конкурентоспособността на пазара на модерни чипове – е голяма част от това, което държи известния производител на чипове на повърхността в момента. Intel беше толкова окаяно изостанала, че дори компания, която беше нестабилен неин конкурент преди 5 години – Nvidia, не се побоя да я финансира миналия месец под формата на инвестиция в акции, редом със сключването на тясно партньорство в разработката на полупроводници.

Тези пари, комбинирани с последните инвестиции от правителството на САЩ и от японската SoftBank, възлизат на близо 16 млрд. долара за период от три месеца.

Цената на акциите на Intel се повиши почти двойно тази година и лесно би могла да скочи още повече, ако постъпят и други големи нови инвестиции, както очакват някои в индустрията.

Парите със сигурност са много необходими на компанията. В четвъртък Intel отчете неочаквана печалба за третото си тримесечие, което допълнително повиши стойността на акциите ѝ по време на следборсовата търговия, но това се случи след шест поредни тримесечни загуби – най-дългата подобна серия от десетилетия.

Новите инвестиции купуват повече време на Intel да разреши многобройните си проблеми, най-важният от които са трудностите в производство на чипове. Компанията също така може да се опита да се конкурира със световния лидер в производството на чипове Taiwan Semiconductor Manufacturing Co.

Парите обаче сами по себе си няма да са достатъчни, за да поправят Intel, която преди години изостана от TSMC и южнокорейската Samsung Electronics в надпреварата за производство на най-модерните чипове.

Наскоро Intel постигна известен напредък в производството на полупроводници. Чипове за персонални компютри, базирани на най-модерния производствен процес на Intel, наречен 18A, започват да се произвеждат във фабриките на компанията и се очаква да бъдат широко достъпни през януари. Версии на тези чипове за сървъри в центрове за данни са планирани за пазарна реализация през първата половина на следващата година.

Това е важно, защото процесът 18A на Intel е почти наравно с най-модерния производствен процес на TSMC, който компанията нарича N2. Очаква се чиповете на TSMC да влязат в масово производство по-късно това тримесечие, заяви миналата седмица главният изпълнителен директор Си Си Уей.

Това може да звучи сякаш Intel наваксва. Макар че със сигурност е знак за напредък, чиповете, които Intel произвежда, са проектирани на вътрешно ниво – не се правят за външен клиент като Apple или Nvidia. Поне засега те не показват особено, че Intel е легитимен конкурент на TSMC, която произвежда чипове по договор за други фирми и е завладяла по-голямата част от нарастващия пазар.

Освен това остава неясно как най-новите чипове на Intel ще се представят в реалния свят или как ще се сравняват с тези, излизащи от фабриките на TSMC. И дори и производителността да е добра, икономическата страна на производството им може да не е добра. Ако броят на работещите чипове, които компанията може да произведе на силициева пластина, са ниски, маржовете на Intel ще пострадат.

Главният изпълнителен директор Лип-Бу Тан тази седмица заяви, че този показател се подобрява по „предсказуем“ начин, но главният финансов директор Дейвид Зинснер посочи, че той „не е на нужното ни ниво, за да постигнем подходящи маржове“, допълвайки, че ще е необходима цялата следваща година, за да бъде достигната тази точка.

Междувременно под ръководството на Тан Intel сигнализира, че компанията все още не работи на максимума, за да бъде конкурент в производството по договор за други компании. През юли Тан заяви, че компанията няма да инвестира в своята производствена технология от следващо поколение, наречена 14A, освен ако не се появи значително търсене от външен клиент. В четвъртък той повтори, че компанията няма да добавя производствен капацитет, ако няма търсене за такъв.

Тази липса на увереност може да доведе до пауза сред дизайнерите на чипове, които иначе биха проучили възможностите за използване на фабриките на Intel. Превръщането в клиент изисква значителна инвестиция на време и инженерни разходи – пари, които биха могли да бъдат пропилени, ако Intel спре да предлага авангардно производство.

Това, от което Intel отчаяно се нуждае сега, не са просто пари и увереност, а нещо извън нейния контрол - нуждае се напредъкът в чиповете на TSMC да се поколебае, подобно на това как колебанието на Intel позволи на TSMC да поеме водещата роля преди години. Това би дало и стимул на потенциалните клиенти да диверсифицират базата си от доставчици.

И все пак това е малко вероятно да се случи, а дори и да стане, Intel не може да се възползва от момента. Компанията се съпротивлява на разделянето си на производствени операции и такива, занимаващи се с дизайн на чипове – ход, който би премахнал значителни бариери пред растежа на бизнеса с договорно производство на чипове.

Инвеститорите купуват време на Intel, но компанията се нуждае и от значителна промяна (и малко късмет), за да се завърне с гръм и трясък.