Съкращенията, подхранвани от AI, ще имат обратен ефект

В момента има два основни типа бизнес заглавия – такива, посветени на смайващите инвестиции и оценки на постоянно разрастващия се бум на изкуствения интелект (AI), и такива, които описват поредица от новини за съкращения. Поразително е, че често ще видите едни и същи имена на компании да се появяват и в двете, пише Готам Мукунда в коментар за Bloomberg.

Това е логично. Работодателите, запленени от възможностите на тази мощна нова технология, залагат, че тя ще повиши производителността, което означава, че ще са необходими по-малко хора. Но в крайна сметка много от тези съкращения вероятно ще се окажат неразумни. Всъщност те могат да подкопаят нещото, върху което са толкова фокусирани компаниите – способността да използват пълния потенциал на изкуствения интелект.

Ако настоящите съкращения на служители наистина са грешка, то са такава, която правят много работодатели. Миналия месец американските компании съкратиха повече работни места, отколкото през който и да е октомври през последните две десетилетия. Междувременно много от участващите компании изглеждат по-здрави от всякога. Amazon.com, която обяви план да съкрати 30 хил. корпоративни места, се радва на рекорден връх на цената на акциите си, докато Microsoft, която предприема най-големите си съкращения от две години, наскоро отчете 12% скок на печалбата си.

Ако не са затруднения, тогава какво движи тези съкращения? Поне в някои случаи изкуственият интелект е фактор. През септември Accenture например обяви, че се разделя с 11 хил. работници, заявявайки, че тези служители „не могат да бъдат преквалифицирани в работна сила, движена от изкуствения интелект“. А предвид манията по AI, обхващаща Америка, очаквайте скоро технологията да вдъхнови още съкращения.

Те всъщност може да са икономическа необходимост. Носителят на Нобелова награда Джефри Хинтън, който е кръстник на изкуствения интелект, твърди, че мащабът на капиталовите инвестиции, направени в технологията, е толкова голям, че единственият начин да се отплати е чрез огромни съкращения на кадри.

Един проблем: колкото и обещаващи да изглеждат AI инструментите, те невинаги се изплащат на бизнеса, който ги използва. Това не е аргумент, че, както твърдят някои видни критици на AI, технологията е безполезна. Аз самият съм привърженик на ChatGPT, пише още Мукунда. Но проучване на Масачузетският технологичен институт сред 300 публично обявени корпоративни инициативи за изкуствен интелект, установява, че ръководителите, които ги следят, съобщават, че 95% от тях имат „нулева“ възвръщаемост на инвестициите.

Като се замислите, това не е толкова изненадващо. Тези инструменти не са просто временни неща, които безпроблемно заместват работниците. Повечето компании не знаят как да използват пълния им потенциал. Не е ясно и дали някой наистина знае. Правилното им използване ще изисква значителни промени в начина, по който се върши работата. Това е технология, която е само на няколко години и се променя с всеки изминал ден. Без ясна пътна карта, която да следват, компаниите ще трябва да станат по-креативни и иновативни, ако се надяват да се адаптират към света на изкуствения интелект и да извлекат максимума от технологията.

Настоящата вълна от съкращения на работни места вероятно ще направи това по-трудно. Това е така, защото съкращенията не само вредят на хората, които напускат – те също така травмират тези, които оцеляват на работно място, като накърняват морала и ангажираността им и увеличават стреса. Не е чудно, че управленските изследвания също така установяват, че компаниите, които извършват съкращения по време на период на просперитет, имат по-лоши финансови резултати от конкурентите, които не намаляват броя на служителите.

Нещо повече, тези негативни ефекти са най-силни в най-иновативните и бързо развиващи се индустрии. Проучване сред повече от 2000 испански компании например установи, че когато съкращенията се комбинират със значителни промени в оборудването, техниките или процесите (напр. видът трансформация, необходима за използване на изкуствения интелект), иновациите намаляват, защото служителите се чувстват застрашени и стават по-малко склонни да поемат рискове. Подобно проучване сред британски фирми установи, че въпреки че малките и средните съкращения не възпрепятстват значително иновациите, големите съкращения го правят. (Такива неочаквани ефекти може да са една от причините, поради които процентите на повторно наемане се увеличават).

Това не означава, че съкращенията са лоши за компаниите, които ги извършват. Когато организациите имат твърде много свобода на работа, съкращенията всъщност могат да ги тласнат да станат по-иновативни. Но дори и там пътят е труден. Ако организациите са ограничени в ресурсите (а предвид мащаба на инвестициите, които изисква AI надпреварата, дори най-богатата компания може да бъде такава), ефектите от съкращенията бързо отново стават отрицателни.

Парадоксът на иновациите, които са толкова трансформиращи, колкото се предполага, че е изкуственият интелект, е, че те никога не са прости. Изобретяването на технологията е само първата стъпка. Да се научим как да я използваме е също толкова трудно и също толкова важно. Това изисква служители, които са готови да учат, да поемат рискове и да приемат промяната – не такива, които са останали травмирани и уплашени, след като колегите им са били съкратени. Съкращаването на хора сега, в очакване на ефектите от изкуствения интелект, може да изглежда много изкушаващо за днешните изпълнителни директори, но повечето от тези, които го направят, в крайна сметка ще съжаляват.