АІ може да анализира кризи, но не можа да договаря мир

От Джон Ф. Кенеди и Никита Хрушчов, които навигираха Кубинската ракетна криза през 1962 г., до срещите на Хенри Кисинджър и Джоу Енлай, които полагат основите за отварянето на Китай през 1971 г. – съвременната история е пълна с примери за това как човешката преценка формира велики дипломатически моменти, пише колумнистката на Bloomberg Каришма Васвами в материал.

Но какво ще стане, ако изкуственият интелект (АІ) се окаже способен да ни помогне за по-доброто справяне с някои от най-належащите кризи днес?

Сингапур предлага първи поглед към това как би могло да изглежда това бъдеще. Миналия месец външният министър на града държава Вивиан Балакришнан съобщи, че е създал т. нар. дипломатически втори мозък чрез технология с отворен код, наречена NanoClaw. Инструментът събира преписи, речи и други материали – особено на самия министър – в база данни, която дава възможност за търсене. Този втори мозък е станал толкова полезен, пошегува се министърът, че самият той не смее да го изключи.

Идеята е типично сингапурска по своята ефективност, с подходящи нюанси на дистопия. И все пак никой сериозен дипломат – включително Балакришнан – не би заложил на АІ система, която да преговаря за края на войната в Украйна или да разреши десетилетията на враждебни отношения между САЩ и Иран. Основното послание на министъра е, че макар технологиите да могат все повече да се справят с изчисленията, паметта и рутинните задачи, те не могат да заместят разбирането. Или, както той го казва: „Можете да делегирате работа, но не можете да делегирате отговорност“.

Но в свят, където често се усеща недостиг на дипломация, изкуственият интелект може да помогне на политиците да се справят със сложността, пред която са изправени. Правителствата по целия свят вече използват АІ, за да синтезират огромни количества данни, да моделират различни сценарии за преговори и да идентифицират потенциални области на компромис.

Държавният департамент на САЩ използва тези инструменти за превод на документи и обобщаване на информация. В Либия Организацията на обединените нации (ООН) използва платформа, наречена Remesh, за да събере и анализира мненията на хиляди граждани по време на мирния процес в края на 2020 г., който последва години на гражданска война. Тъй като работеше на обикновени мобилни телефони и поддържаше местни диалекти, тя успя да включи повече гласове в разговора, отколкото традиционните консултации биха могли.

Междувременно Световната банка използва изкуствен интелект, за да прогнозира потоците от бежанци от Южен Судан и Демократична република Конго към Уганда. Това потенциално дава на правителствата и агенциите за хуманитарна помощ повече време да подготвят жилища, училища, здравеопазване и други основни услуги, преди хората да пристигнат.

Въпреки всичките си обещания АІ е и по своята същност уязвим към риск, отбелязва Аша Хемраджани, старши сътрудник в Центъра за върхови постижения в националната сигурност към Сингапурското училище за международни изследвания „С. Раджаратнам“. „Вкарвате боклук, изкарвате боклук“, казва тя. „Зависи от данните, които въвеждате в модела на изкуствения интелект, който изграждате. А тези системи са уязвими към хакерски атаки и манипулации, което може да доведе до стратегически грешки. В среда с високи залози като дипломацията, трябва да го направите правилно – трябва да оставите хора в процеса“, допълва тя

Ето защо, колкото и впечатляващо да звучи вторият мозък на Балакришнан, той повдига неудобен въпрос: чий мозък замества той? Задачите, които инструментът би могъл да изпълнява – изготвяне на резюмета, синтезиране на доклади за страните, подготовка на речи и парламентарни въпроси – традиционно са били работа на младши дипломати или политически персонал.

Дипломацията едва ли е единствена в справянето с тази дилема, но въпросът е особено наболял в Сингапур, който е сред едни от най-изложените на АІ икономики. Bloomberg Economics изчислява, че приблизително 40% от заетостта може да бъде засегната от технологията – най-високият дял в света. Швеция и Великобритания следват с около 30%, докато САЩ са с 26%.

Но експозицията на технологията не означава непременно подмяна. Цифрите не казват много за това колко бързо ще бъде възприета технологията или дали работните места ще бъдат увеличени, а не премахнати. Сингапурците са изненадващо оптимистични. Само 17% смятат, че е малко вероятно служителите да имат полза от АІ – в сравнение с 46% в Германия.

Това може да обясни защо правителството е успяло да продължи напред с АІ амбициите си. Сингапур подписа споразумение с OpenAI, а по-рано през юни още едно с Anthropic. Също така създаде и съвместен алианс с Южна Корея – подкрепен от фонд от 300 милиона долара – и обяви планове за разполагане на АІ агенти в целия публичен сектор.

Но бързата реакция идва със свои рискове. Предизвикателството не е дали да се използва АІ в дипломацията, а как. Младшите дипломати трябва да развият преценка, която никой алгоритъм не може да възпроизведе. Времето, прекарано в изучаване на езици, разбиране на култури и опит с по-старши дипломати, е от съществено значение.

Жизненоважни човешки качества като емпатия и разбиране са от решаващо значение за добрите дипломатически резултати. Следващият голям пробив все още ще изисква човек, който може да усеща настроенията и да улавя сигналите, които биха могли да доведат до сключване или разваляне на мирно споразумение. Никой втори мозък, задвижван от изкуствен интелект, не може да направи това.