Устойчивите инвестиции имат своите клопки

Да правиш добро и да печелиш пари от това: Устойчивите инвестиции могат поне частично да изпълнят това изискване. Това се потвърждава и от оценките на фирмата за проучване на фондове Scope Analysis. Според неин анализ глобално инвестиращите фондове за дялови инвестиции с най-високи стандарти за устойчивост в областта на околната среда, социалното и корпоративното управление (ESG) носят средно увеличение на възвръщаемостта от 0,2 процентни пункта годишно в сравнение с традиционните инвестиции.

В краткосрочен план обаче продуктите, базирани на традиционния, добре познат световен борсов индекс MSCI World, постигат повече от два пъти по-висока възвръщаемост спрямо „чистите“ фондове.

Подобно сравнение е подходящо в момента, тъй като вече е минала една година, откакто ЕС създаде нови правила за класифициране на инвестиционните фондове със своя Регламент за оповестяване. През март миналата година доставчиците на инвестиционни фондове, наред с други, трябваше да класифицират и етикетират своите продукти в три категории: такива без специална претенция за устойчивост, такива със „зелен" подход и такива със специални, конкретно посочени цели за устойчивост. 

Втората група е известна във финансовия сектор като „категория по член 8" съгласно  регламента на ЕС. Фондовете с третата и най-тежка претенция съответно се наричат фондове по член 9.

По-голямата част от фондовете за устойчиво развитие понастоящем са класифицирани в по-малко строгата категория „член 8". Според изчисленията на Scope в началото на годината управителите на парични фондове са обозначили точно 3572 от общо предлаганите от тях около 12 000 фонда в Германия като продукти по член 8 и само 541 - по член 9.

За целите на сравнението на възвръщаемостта в най-строгата категория 9 най-голямата подгрупа е сегментът на фондовете за глобални акции. Тук влизат 116 фонда. Според оценката на анализаторите на фонда за пет години тези фондове са постигнали средна годишна възвръщаемост от 8,2%. Всички останали фондове за дялови инвестиции в световен мащаб постигнаха малко под осем процента.

Голямо предимство на индексните продукти

В по-краткосрочен план обаче устойчивите продукти не са в състояние да се справят: През последните дванадесет месеца „чистите" фондове постигнаха средна доходност от 8,1%, а останалите - 10,6%. През този период обаче строгите ESG фондове изостават значително от простите борсово търгувани фондове по световния индекс на акциите MSCI World. Наскоро тези индексни фондове постигнаха възвръщаемост от около 20%.

Според анализаторите на Scope има някои ясно разпознаваеми причини за значителното увеличение на възвръщаемостта. Една от тях е неотдавнашното повишаване на цените на енергоизточниците, особено на петрола и газа. Това доведе до завръщане на петролните акции. Всички устойчиви фондове на практика нямат експозиция към тях.

Освен това пострадаха някои сегменти, в които фондовете по член 9 инвестираха сравнително много. „Някои фондове за устойчиво развитие бяха натоварени и от спада на цените на компаниите за възобновяема енергия", казва Саид Яхлуфи, ръководител на изследователския отдел на Scope Analysis. Освен това те купуваха по-малко акции на търсените напоследък компании от чувствителни към цикличните процеси сектори, но повече от по-слабите напоследък ценни книжа на по-малки компании.

Различия в секторите

Поради това усъвършенстваните "фондове по член 9" се различават от другите предложения в сравнението и по своето секторно тегло. „Има малко по-високи акции на промишлеността, здравеопазването и технологиите и малко по-ниски акции на енергетиката, например", казва Бернхард Бартелс, експерт по устойчивост в Scope. В това отношение инвеститорът има положително влияние върху обществото, смята той.

Съставът на фонда обаче не е коренно различен, както може да се очаква. Това се потвърждава от прегледа на най-големите позиции във всеки случай: Тук се намират и известни компании като Microsoft, Schneider Electric, Novo Nordisk, Thermo Fisher Scientific. Производителят на чипове ASML и производителят на вятърни турбини Vestas Wind също са сред първите десет. „Microsoft е във всеки втори фонд", отбелязва Яхлуфи.

Много различни подходи

Тези на пръв поглед простички оценки обаче крият многобройните капани на модната дума „устойчиви инвестиции". Индивидуалните инвеститори и доставчиците на фондове понякога разбират този термин по изключително различни начини.

Някои от тях се задоволяват да изключат спорни сектори като оръжия, тютюн или изкопаеми горива. Други избират относително най-съвместимите компании от различните сектори според принципите на устойчивостта. Обикновено фокусът е върху целите, свързани с климата, и най-вече върху намаляването на емисиите на въглероден диоксид, за да се ограничи изменението на климата. Вече предлаганите на пазара ETF-и, които проследяват индексите за устойчивост, обикновено са сред тези относително по-малко строги тълкувания на ESG.

Регламентът за оповестяване на ЕС повдига още много въпроси. Най-малкото защото най-строгите фондове съгласно член 9 трябва, за разлика от категория 8, да посочват конкретна цел за устойчивост.

Целта трябва да бъде придружена от референтна стойност, като например цел за намаляване на емисиите на CO2 в областта на климата. Конкретно, емисиите на CO2 трябва да се намаляват със седем процента годишно спрямо показателите за климата. Но има и други конкретни цели, като например по-малко отпадъци или по-високи заплати за доставчиците.

„Продуктите от 9 група са свързани с тази прозрачност", казва Роланд Кьолш, експерт по ESG във Forum Nachhaltige Geldanlagen (FNG). „В момента никой не проверява дали това действително се спазва", оплаква се той.

Интересно ще бъде обаче през следващата година, когато фондовата индустрия ще трябва да опише целите и тяхното изпълнение в годишните си доклади. „Моята прогноза и предположение е, че някои фондове ще имат трудности да докажат, че са постигнали целите си", казва Кьолш.

Малте Кирхнер от норвежкия фонд за управление на активи DNB Asset Management мисли по подобен начин. „Имам чувството, че някои доставчици сега ще понижат категорията на стратегиите, предлагани като член 9, до категория 8", казва той. Собствената му компания предлага само един такъв фонд с най-високи стандарти, както казва той - „Renewable Energy" за компании в сектора на възобновяемата енергия. 

Търсят се доставчици на рейтинги

Данните за ESG са ключът към оценката на компаниите. „Повечето доставчици купуват информация от съответните рейтингови агенции и понякога я допълват със собствени проучвания", казва Кирхнер от DNB. Това обаче е свързано с много проблеми: понякога рейтинговите агенции оценяват отделните компании по много различен начин.

„Освен това някои от данните, необходими за оценката, като например данните за CO2, изобщо не са налични или са оценени", казва експертът Кьолш. Дори и тези оценки се разминават значително в някои рейтингови агенции. Той съобщава, че възникват и много други въпроси: например дали емисиите на CO2 трябва да бъдат обвързани с оборота на компанията или с нейната борсова оценка.

Таксономията на ЕС е маратон

Друг нерешен въпрос е таксономията на ЕС с нейното определение за устойчива икономическа дейност. Засега тя обхваща само две от общо шестте екологични цели в спектъра на ESG и изобщо не обхваща социалната област. „Например, само около два процента от приходите на компаниите от Dax отговарят на таксономията", казва Кьолш. Той очаква, че ще са необходими години, за да се постигне високо ниво на покритие. Най-малкото истинската трансформация би трябвало да бъде по-добре призната, ако се добавят инвестиционните и оперативните разходи.

И така – как най-добре може да се ориентират инвеститорите? Кьолш от FNG съветва да се направи оценка на ESG фондовете от доставчици на рейтинги като Morningstar или Climetrics. Има и сертификати, например от FNG.

Онлайн платформи като Fairefonds или Cleanvest също проверяват отделните фондове по различни критерии, например дали са участвали в спорни компании към определена дата или до каква степен се фокусират върху теми като по-нататъшно образование или ренатурация. Под черта - инвеститорите трябва да положат усилия да сравнят предлаганите им продукти със своите изисквания за ESG, ако това е наистина важно за тях - и също така да се откажат от възвръщаемостта, поне в краткосрочен план.