НАТО подава ръка на цивилния космически сектор

Страните членки на НАТО се съгласиха да разтворят по-широко портфейлите си, а играчите в областта на космическите технологии и отбраната вероятно ще се наредят на опашка, за да се възползват от този момент, пише CNBC.

По волята на президента на САЩ Доналд Тръмп по време на срещата на върха в Хага беше постигнат ангажимент за увеличаване на разходите за отбрана на членовете на алианса от 2% на 5% от техния брутен вътрешен продукт (БВП) до 2035 г. Около 3,5% от тези средства трябва да бъдат насочени към „чиста“ отбрана, а останалите 1,5% - към инфраструктура, свързана със сигурността, като например способности за кибервойна и разузнаване.

Забележително е, че още през 2019 г. организацията призна космическото пространство за една от петте „оперативни“ области наред с въздушното, сухопътното, морското и киберпространството. Две години по-късно тя стигна до заключението, че офанзивите към, от или в рамките на космическото пространство могат да бъдат заплаха за алианса и да задействат прословутия член 5, определящ нападение срещу един член като нападение срещу всички.

Дали съюзниците - особено резервираната Испания - могат или ще изпълнят целта от 5% разходи, не е ясно. Ако погледнем цифрите на НАТО, само Полша се доближава до тази част от своя БВП, отделяйки 4,12% за отбрана през миналата година, докато самият Вашингтон отделя само 3,38% от своята икономическа продукция за тази цел. Има какво да се желае по всички направления. В Европа това се вижда от няколко месеца, след като през март 27-членният блок на Европейския съюз (ЕС) предложи да мобилизира 800 млрд. евро за разходи за отбрана, а Германия облекчи правилата си за фискалния дълг, за да улесни повече покупки, свързани със сигурността. Великобритания започна годината с обещание да увеличи разходите за отбрана до 2,5% до април 2027 г., а министър-председателят на страната Кийр Стармър побърза да обещае, че целта от 5% ще бъде постигната до 2035 г.

Комуникацията, навигацията и наблюдението са очевидни приложения на космическите възможности в отбраната, и то преди да се замислите за пренасяне на войната към звездите. Амбициозният отбранителен щит „Златен купол“ на Тръмп - който неговата администрация оценява на 75 млрд. долара, но според някои наблюдатели ще струва многократно повече - вече накара компании като Boeing, Lockheed Martin и дори европейски играчи да се борят за част от бюджета му. Съвсем наскоро доставчикът на сателитни изображения Planet Labs сключи седемцифрен договор за предоставяне на възможности за наблюдение и разузнаване на самия НАТО.

И това е състоянието сред космическите компании, занимаващи се с отбранителна дейност, преди да се върнем към спорната тема дали Starlink на Илон Мъск може да бъде успешно детрониран от Украйна, където улеснява достъпа до интернет данни и комуникации както за цивилни, така и за военни цели. Руските бомбардировки опустошиха местните мобилни мрежи от началото на инвазията си, което направи услугите за сателитна комуникация на трети страни незаменими - но предишните близки отношения на Мъск с Тръмп, чиято подкрепа за Киев е променлива, породиха опасения в Европа относно дългосрочната надеждност на Starlink. Остава да видим дали публичният сблъсък на президента и технологичния милиардер ще заличи тези притеснения сред европейските лидери.

Наскоро се появи новината, че Старият континент все още търси алтернативна сателитна компания, която да измести Starlink в Украйна. От това начинание се възползва френският Eutelsat, който вече поддържа правителствени и институционални комуникации в размирната източноевропейска страна. След като се сля с британската OneWeb през 2023 г., френската компания управлява над 650 сателита OneWeb в ниска околоземна орбита, както и над 30 геостационарни сателита.

Миналата седмица компанията получи вот на доверие, когато обяви увеличение на капитала с 1,35 млрд. евро, ръководено от френското правителство, което ще стане най-големият акционер на компанията с дял от 29,99%, и други инвеститори, в опит да увеличи възможностите си за обслужване на ниската околоземна орбита. В резултат на това акциите ѝ поскъпнаха с 31%, надграждайки ръстовете, регистрирани след първоначалните спекулации, че компанията може да заеме мястото на Starlink в Украйна.

И този вид частни играчи официално не са само страничен фактор за НАТО. Тази седмица Алиансът публикува първата си стратегия за търговското пространство, в която се подчертават три цели - използване на търговски решения, осигуряване на непрекъснат достъп по време на мир, криза или конфликт и укрепване на съгласувани отношения с търговския сектор. В крайна сметка крайната цел е „да се помогне на търговските партньори да разберат по-добре нуждите на НАТО, да инвестират и да изпълнят необходимите мерки за сигурност, включително за киберсигурност, и да разширят производствените си възможности“ – далеч от това НАТО да закупи собствен космически арсенал, но все пак потенциална полза за частните компании, които работят с правителствата на отделните страни членки.