Германия е с една стъпка по-близо до възстановяването на военната служба

Въпреки тези финансови стимули и широко разпространените имиджови кампании Бундесверът не е популярен избор. Въпреки че набирането на кадри ще се увеличи с 50% до 15 хил. доброволци тази година, страната си е поставила за цел 40 хиляди. Постигането на тази цифра ще струва допълнителни 24 млн. евро на месец само за увеличение на заплатите.

Скептицизмът остава висок. Делът на хората, които казват, че определено биха защитили Германия, ако бъде нападната, е едва 16%, според проучване на Forsa от август. Според глобалните стандарти германците са сред най-малко склонните да се борят за страната си, показва проучване на Gallup от 2024 г.

Новият закон, който ще влезе в сила през януари, ако бъде приет от парламента, има за цел да промени това, като изисква 18-годишните мъже да попълнят въпросник за здравето, уменията и готовността си да служат. Целта е това да ги ангажира с Бундесвера и идеята за наборна служба.

От юли 2027 г. процесът ще включва задължителен медицински преглед. Законопроектът съдържа и клауза, която позволява въвеждането на наборна военна служба, ако целите за набиране на кадри не бъдат постигнати - и при условие че парламентът даде съгласието си.

Както поддръжниците, така и противниците на идеята са съгласни, че постигането на целите за набиране на кадри, насочени към увеличаване на числеността на войските със 75% до 460 хил. войници, е малко вероятно. Но привържениците на по-силна армия твърдят, че Германия не може да си позволи да чака.

„Ако въведем наборна военна служба само в случай на ескалираща военна криза, тя губи своята полезност като средство за възпиране“, заяви Норберт Рьотген, политик от ХДС и член на комисията по външни работи на Бундестага, в писмен отговор на въпроси на Bloomberg.

Според Ингар Солти, старши научен сътрудник във фондация Rosa Luxemburg, директният контакт на Бундесвера с тийнейджърите рискува да се превърне в форма на манипулация.

„Говорим много за хора, които са били пацифисти и са стигнали до заключението, че армията е важна, но почти не говорим за онези, които сега искат да я напуснат, защото се страхуват“, казва той.

Наборната военна служба също така би била скъпа за германската икономика. Институтът Ifo изчислява, че ако военната служба стане задължителна за всички, това ще струва 70 млрд. евро на страната, главно поради загубите на доходи от младите хора, които по-късно ще се включат в пазара на труда.

Бундесверът е опитал различни маркетингови стратегии, за да повиши интереса. Те варират от уеб сериал за ежедневието на новобранците до представяне на най-голямото фитнес изложение в света в Кьолн и реклами върху торбички за хляб. Но нито една от тези инициативи не е достатъчна, за да преодолее дълбоките разделения в германското общество. Разтърсена от поредица кризи - от пандемия и миграция до рецесия и неравенство - ангажираността на страната към демокрацията и последващата готовност да я защитава са разклатени, отстъпвайки място на нарастващия етнически национализъм и авторитарни настроения. 

„Демокрацията като концепция в момента не е толкова популярна, колкото би трябвало да бъде“, посочва Никлас Шьорниг, старши научен сътрудник в Института за изследване на мира във Франкфурт.

На тазгодишните парламентарни избори повече от един на всеки пет души под 25-годишна възраст гласува за крайната дясна партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която е определена като крайнодясна от германските служби за вътрешна сигурност. Но за разлика от много от своите връстници, Колин вярва в служенето на страната си и харесва стабилността и привилегиите, които предлага военният живот.

„Имаме много“, казва той. „Не мисля, че може да се иска повече.“

Въпреки че 24% от доброволците напуснаха армията миналата година, оплаквайки се от неефективно управление, Колин е решен да остане за дълго.

„Тук се чувствам като у дома си“, посочва още той.