Репресивният апарат на Путин се обръща към лоялните нему

Прокремълски експерт, който от години приветства руския президент Владимир Путин като един от великите хора в историята в изявите си в чуждестранни медии. Военен блогър, ревностен набирател на средства за руските войски, пропагандатор с реторика в подкрепа на геноцида в Украйна. Роден в Украйна доброволец от армията и коментатор за контролираната от държавата мрежа RT, който се оплаква, че Русия не е започнала войната по-рано.

Това са типовете личности, които процъфтяват през последните години в Русия на Путин. Там непоколебимата лоялност и войнственият ентусиазъм за войната се възнаграждават обичайно с пари, статут и влияние, пише Guardian.

Все пак и тримата, както и други прокремълски фигури, напоследък се превръщат в мишена на държавния апарат, който някога са хвалили, тъй като той се обръща навътре, посочва медията.

Сергей Марков и Роман Альохин, съответно политическият анализатор и провоенният блогър, са определени като „чуждестранни агенти“ тази година – етикет, лепван преди на антипутинските гласове в Русия. С негативна конотация от съветската епоха, това задължава носителите му да се идентифицират като чуждестранни агенти в социалните медии и други публикации, както и ги излага на осакатяващи финансови ограничения.

Татяна Монтян, родена в Украйна коментаторка, миналата седмица е определена като „терористка и екстремистка“. Тази категория е запазена за онези, които Кремъл смята, че са най-опасните му врагове, включително членове на екипа на покойния Алексей Навални.

Анализатори смятат, че случаите сочат нова тенденция: прочистване не само на дисиденти, но и на собствените поддръжници на режима, тъй като съперничещите си фракции в системата се обръщат една срещу друга.

„Първо започна преследване на антивоенните гласове. Сега вече, като няма такива, репресивната машина не може да бъде спряна“, коментира руският политолог Екатерина Шулман.

Москва не дава официално обяснение за репресиите и всеки случай на пръв поглед изглежда е задействан по различен начин. Смята се, че Марков, който поддържа връзки и с политическия елит на Азербайджан, е загубил доверието на Москва заради влошените ѝ отношения с Баку. Альохин е обвинен в злоупотреба със средства, събрани от него за руските войски, след като показа нова спортна кола и скъп часовник в социалните медии. Монтян е обект на разследване за незаконно присвояване на пари, събрани за фронта.

Под тези очевидни причини, според наблюдатели, се крие по-дълбок разрив. Шулман описва разделението като борба между два враждуващи лагера – ветераните пропагандатори, тясно свързани с Министерството на отбраната и Кремъл, известни като „лоялисти“, и разрастващото се движение на ултранационалистически поддръжници на войната, известно като „милитаристи“ или Z-блогъри.

Стотици блогъри събират пари, купуват дронове и превозни средства и правят доставки директно на фронтовата линия. Те оформиха такава мрежа скоро след началото на войната през 2022 г., когато стана ясно, че армията често не успява да осигури дори най-основно оборудване и подкрепа.

Твърдолинейните „милитаристи“ понякога открито критикуват начина, по който се води войната, а относителната им независимост от държавата накара Москва да започне да одобрява атаки срещу тях.

„Автокрациите се страхуват от всякакъв вид гражданска мобилизация“, казва Екатерина Шулман. „Всяко автентично движение, включително провоенно, се възприема като обструктивно и потенциално опасно“, добавя тя.

В миналото Кремъл също е предприемал действия за ограничаване на провоенното движение, когато то показа, че излиза от контрол, най-вече чрез затварянето на популярния крайнодесен коментатор Игор Гиркин през 2024 г.

Тъй като милиарди рубли са насочени към войната в Украйна, парите се очертават като друга точка на спор. „В основата си техният конфликт е битка за ресурси“, посочва Иван Филипов, руски изследовател и писател, специализиран в провоенното движение в страната.

Той описа как Владимир Соловьов, влиятелен телевизионен пропагандатор, публично лице на „лоялисткия“ лагер с тесни връзки с Министерството на отбраната, е ръководил усилията за прочистване на провоенните блогъри и доброволци. Според различни съобщения той е разгневен, че много от тях са събрали повече средства за фронта, отколкото неговата собствена одобрена от държавата благотворителна организация.

Иронията на репресиите не убягва дългогодишната антипутинска опозиция. „Забавно е да се гледа как онези, които никога не са възразявали на затварянето на либерали, откриват, че правосъдието в Русия е избирателно, че буквално всеки може да бъде хвърлен в затвора без причина“, казва Филипов.

Това е в много отношения съвременно ехо на стария съветски рефрен: „Другарю Сталин, допусната е ужасна грешка!“ – фраза, изричана някога от отдадени комунисти, които твърде късно са осъзнали, че чистките на лидера им няма да пощадят дори верните нему.

„Това е някакво недоразумение“, протестира Марков, часове след като беше етикетиран като чуждестранен агент. Альохин възприе език, по-често използван от правозащитни организации. Той се оплаква, че законът за чуждестранните агенти „нарушава самата руска конституция“ и представлява „сериозно нарушение на гражданските права“.

Шулман очаква да последват още арести. След като вече е затворила или разклатила по-голямата част от антивоенното несъгласие в Русия, казва тя, системата сега ще търси нови врагове. „Руският репресивен апарат трябва да запълни своите квоти. Машината трябва да продължи да се самозахранва“, заключава тя.