Следващата цел на украинската индустрия с дронове са пазарите в НАТО

Спокойните брезови и борови гори, които заобикалят градчето във Финландия, където Олександър Грачов изгражда линия за сглобяване на дронове за Украйна, му напомнят за Сибир. Това не е щастлив спомен – баща му го изпратил там от Киев като дете, изплашен от радиационния дъжд след ядрената катастрофа в Чернобил, пише Bloomberg.

Това било преди много години и в друга страна, преди разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Сега, когато Грачов мисли за Сибир, той се съсредоточава върху това как да нанесе максимални щети на руската икономика с удари с дронове, за да помогне за победата над нашествието на Владимир Путин в Украйна.

Инженер по образование Грачов управлява голям украински производител на дронове на име TSIR и е сред първите предприемачи там, които се стремят към партньорства с НАТО в чужбина. Необходимостта да се разработват и финансират оръжия за отблъскване на руското нашествие все повече ги подтиква да споделят технологии с европейските си партньори.

Европа не се нуждае от убеждаване, тъй като се сблъсква с вълна от нарушения на въздушното пространство от Русия, което показа колко уязвими са страните пред променящите се реалности на съвременната война. По необходимост Украйна се превърна в суперсила в областта на дроновете, като произвежда 4 млн. от различни видове годишно, за да нанася удари по руски мишени на бойното поле и дълбоко в страната. Според някои оценки САЩ произвеждат 100 хил. военни дрона годишно.

Сега лишените от средства украински компании, са готови да споделят знанията си за дроновете и да създадат по-безопасни производствени линии, търсейки пазари сред европейските армии, които отчаяно се опитват да натрупат запаси от оръжията, докато научават уроците от войната на източния си фланг.

„Не е само количеството дронове, а разнообразието“, използвано от Украйна, казва анализаторът от RAND Майкъл Бохнер. „Вероятно повече от всички страни, взети заедно, в момента“, допълва той.

Те включват дронове с голям обсег и евтини дронове с изглед от първо лице (FPV), които пилотите управляват с помощта на малки камери, монтирани на борда.

Войната и необходимостта от финансиране, разработване и производство на оръжия за борба срещу по-богат и по-голям враг, е накарала украинските производители да споделят технология с европейските съюзници. Гарчов казва, че търси две неща във Финландия – да гарантира, че фронтът в Украйна е добре снабден, като премести част от производството извън зоната на военните действия, и да привлече западно финансиране за по-голямо производство.

Той се притеснява, че Европа не се учи достатъчно бързо от опита на Украйна – неговите дронове в Украйна са преминали през три поколения за времето, което му е било необходимо, за да създаде производствена линия във Финландия.

Олександър Грачов с неговите FPV очила във Финландия. Снимка: Carl Bergman/Bloomberg

През септември руски самолети и дронове пресякоха границите на най-малко три страни членки на НАТО. Алиансът изпрати изтребители, за да атакуват дронове, които за първи път от началото на пълномащабното нашествие на Русия пред 2022 г. навлязоха в полското въздушно пространство. От поне 19 засечени безпилотни летателни апарата четири бяха свалени, след като бяха счетени за заплаха.

„Свалянето на четири дрона за една нощ би било слаб резултат за украински отряд за противовъздушна отбрана“, казва 47-годишният Грачов, който предпочита да носи спортни панталони и когато се усмихва за кратко, на лицето му се появяват трапчинки. Той счита, че съюзниците са вложили повече за реактивно гориво, отколкото е струвало на Русия да произведе дроновете. Русия редовно изстрелва стотици безпилотни летателни апарати към Украйна всеки ден, повечето от които са прехващани.

Тези обстрели са основната причина за жертвите сред цивилното население в Украйна, които са се увеличили значително тази година, след като Русия засили използването на оръжия с голям обсег, счита ООН.

Тъй като конфликтът изчерпва запасите от по-конвенционални оръжия, дроновете се превърнаха в най-важното средство за водене на война. По-голямата част от ударите на Украйна срещу руските войски и техника се извършват с безпилотни летателни апарати, а двете армии използват дронове за наблюдение, за да получат критична информация за движенията и позициите на врага. Украйна все по-често използва дронове за прехващане, за да сваля руски оръжия.

Украйна и Великобритания планират да започнат заедно производство на дронове-прехващачи през следващите месеци, за да се борят с множеството руски безпилотни самолети тип „Шахед“, които нанасят щети на гражданската и енергийната инфраструктура.

Гледка от камерата на дрон-прехвачащ, инспектиращ обект близо до Констанкиновка. Снимка: Kostiantyn Liberov/Libkos/Getty Images

Европа се оказва все по-въвлечена в хибриден конфликт. В допълнение към нарушенията на въздушното пространство, летища в Дания, включително най-голямото на Скандинавския полуостров, бяха принудени да забавят или отменят полети през септември след няколко инцидента с дронове. Датските власти разследват инцидентите като потенциални атаки от държавен субект, като Русия е установена като възможен извършител. Руският посланик в Копенхаген Владимир Барбин отрече участие на Москва.

Руските нахлувания във въздушното пространство на НАТО засилиха усещането за неотложност в Европейския съюз, който води преговори за т. нар. стена от дронове в консултации с Киев. Страни от Финландия до прибалтийските държави, граничещи с Русия, до някои от най-големите армии в НАТО все повече търсят помощта на Украйна за изграждане на собствени способности.

А украинската отбранителна промишленост, усъвършенствана от годините на интензивна война, има продукти, които иска да продаде. При посещението на президента Володимир Зеленски в Белия дом миналия месец Украйна проведе напреднали преговори за сделка, която би позволила украински дронове, произведени в САЩ или в Европа, да бъдат изнасяни обратно за използване от американската армия, съобщи Bloomberg.

Skyeton, украинска компания, които произвежда леки дронове за наблюдение, способни да летят над 24 часа в оспорвано въздушно пространство, беше пионер в производството в чужбина, като миналата година откри първото си производствено съоръжение извън Украйна в Словакия. Оттогава компанията обяви партньорства в Дания и Великобритания.

Украинският дрон Raybird включва модерно разузнавателно оборудване в малка рамка. Графика: Bloomberg LP

Компанията привлече чуждестранни инвестиции за над 10 млн. евро за завода в Словакия, който построи, тъй като украинските ѝ съоръжения бяха „мишени с висок приоритет за врага“, казва основателят Олександър Степура.

„Производството в Европа дава на Skyeton достъп до световните пазари и пазарите на НАТО, но е свързано с по-високи разходи и по-строги регулации“, отбелязва Степура в имейл. „Украинските инженери обикновено внедряват подобрения по-бързо от европейските си колеги, тъй като работят по-близо до крайните потребители“, допълва той.

Дания е заделила 500 млн. крони (77 млн. долара) тази година, за да помогне на украински оръжейни компании да се установят там. Първият проект ще започне да произвежда ракетно гориво тази година за Fire Point, украинска компания, която произвежда крилатата ракета „Фламинго“ с обсег от 3000 километра, която Зеленски определи като „най-успешното“ оръжие на страната си.

„Фламинго“, кръстен на прототип, който по погрешка бил боядисан в розово, е част от усилията за разширяване на способността на Украйна да нанася удари дълбоко на територията на Русия. Fire Point has съобщи, че датският завод е предпазна мярка срещу руски атаки на промишлени съоръжения в Украйна и цялото производство ще бъде предназначено за Украйна до края на войната.

Въпреки че съюзническите страни, включително Дания, Германия, Великобритания и Литва, помагат на украинските компании да произвеждат оръжия в чужбина чрез програма за споделяне на технологии, обявена от Зеленски това лято, секторът се нуждае от още средства, казва Дебора Феърлемб, съосновател на компанията за рисков капитал Green Flag Ventures, базирана в Киев и в Лос Анджелис.

„Има голям натиск от екосистемата върху правителството да отмени ограниченията, като основно се казва, че забраната за износ задушава растежа и че можем да се самофинансираме“, казва Феърлемб.

Стойността на проектите в долари може да изглежда малка, казват производителите на дронове, но истинската печалба ще дойде след войната, когато отпаднат ограниченията за неукраински клиенти или за броя на оръжията, които могат да бъдат продадени. Засега проектите в чужбина остават политически чувствителна тема в Украйна, където идеята да се печели от военните умения, докато се води битка за съществуване с Русия, е възмутителна за мнозина. Но има признаци, че позицията на Украйна се променя. Зеленски заяви пред Общото събрание на ООН, че Украйна планира да отвори износа на оръжие за съюзниците си, поне за оръжията, с които армията му е добре снабдена.

„Няма нужда да започвате тази надпревара от нулата. Готови сме да споделим това, което вече се е доказало“, заяви той през септември.

Украйна планира да отвори офиси в Берлин и Копенхаген тази година за продажба на оръжие, съобщи Зеленски на 3 ноември. „Това е съвместно производство и износ на оръжия, които можем да си позволим да продаваме, за да имаме повече пари за вътрешното си производство на дефицитни продукти, за които нямаме средства“, допълни той.

Грачов е в командировка за няколко седмици във Финландия, където компанията му изгражда завод за производство на тактически дронове, квадрокоптери, които могат да изминават разстояния до 15 километра и се използват за наблюдение и нанасяне на удари по фронтовата линия, в съвместно предприятие с финландския партньор Summa Defence.

Проектът е под шапката на FlyWell, холдингова компания, която обединява няколко украински компании, произвеждащи въздушни, наземни и морски дронове, предназначени за шпионаж и атакуване на руски активи от фронтовата линия на разстояние до 2000 км. FlyWell се стреми да набере около 50 млн. долара за финансиране на допълнителни европейски производствени и изследователски проекти, включително проект, който ще използва водородни клетки за задвижване на дронове.

Засега Summa Defence сама финансира производството и е изработила прототипи на три модела, които могат да бъдат включени в серийно производство веднага след като дроновете бъдат подложени на изпитания в Украйна, казва главният изпълнителен директор Юси Холопайнен. Част от производството ще бъде предназначено за страни от НАТО, но Украйна е приоритет.

„Повечето компании искат да разработват дронове, започвайки от първоначалната концепция, но ние се качваме на влак в движение“, отбелязва Холопайнен. „Получаваме информация за това кои системи работят в реална война. Има както трансфер на технологии, така и данни в реално време за това, което се случва“, допълва той.

Главният изпълнителен директор на Summa Defence Юси Холопайнен държи прототип на дрон. Снимка: Carl Bergman/Bloomberg

Способността на Украйна да произвежда дронове на ниска цена е още една причина, поради която Европа иска да се учи. Само членовете на консорциума FlyWell произвеждат стотици хиляди дронове годишно. За сравнение европейските производители обичайно произвеждат по-скъпи оръжия в много по-малки количества.

Тази стратегия, която се възползва от стотиците милиарди евро, които европейските страни харчат за превъоръжаване, създава златна треска за стартиращите компании. Германската компания Helsing, която набра 600 млн. евро през юни за дроновете си, контролирани от изкуствен интелект, е произвела само няколко хиляди дрона за Украйна.

Как дроновете могат да бъдат приспособени за всякакви мисии. Графика: Bloomberg LP

„Иновациите, бързината и достъпността често са по-важни от скъпата технология“, казва Степура от Skyeton. „Съвременната война възнаграждава онези, които могат да произвеждат ефективни, мащабируеми системи бързо, не само онези с най-модерните и скъпи системи“, допълва той.

Грачов е един от първите хора в Украйна, които са повярвали в безпилотните системи.

След заповедта на Путин за завземане на Крим от Украйна през февруари 2014 г. той се записва като доброволец в сили, които смятали, че могат да освободят полуострова за 90 дни. Грачов е един от украинските войници с кодовото название „киборги“, които издържат месеци наред на интензивни руски атаки срещу летището в Донецк в Източна Украйна същата година.

Оттам той започва да експериментира с дронове и се свързва с Киевския авиационен институт. Профилът му във Facebook е пълен със снимки на първите му дронове, подобни на милионите, които Украйна сега произвежда годишно. Те са по-тромави, понякога с несъответстващи пропелери, но приликата е ясна.

Но продуктите му са до голяма степен пренебрегвани и до пълномащабното нашествие през 2022 г. той се съсредоточава основно върху употреба за граждански цели.

Сега никой не поставя под съмнение необходимостта от тях и безброй украински любители се обединиха, за да защитят страната си след пълномащабното нашествие. Мрежата от любители, които майсторяха в гаражи и летни вили, бързо се превърна в гъвкава индустрия, произвеждаща военно оборудване, което задържа Украйна в борбата.

„През 2022 г. Украйна имаше десет производители на дронове. Сега има 500“, заяви вицепремиерът Михайло Федоров на конференция за дронове в западния украински град Лвов през септември. „Не сте на световния пазар за технологии в отбраната, ако продуктът ви не е изпитан в Украйна“, допълни той.

Натискът на бойното поле накара украинските производители на дронове да се развиват много по-бързо от компаниите в други части на света, казва Конрад Итурбе, испански софтуерен инженер, който от 2022 г. помага на украинските военни части и компании да модифицират търговски дронове за използване на бойното поле.

„Украинските дронове просто са по-способни. Компонентите не са специализирани. Направени са така, че да могат да се ремонтират на място, да се комбинират и съчетават с други дронове“, отбелязва Итурбе.

Предизвикателството е, че „държавата не е в състояние да закупи достатъчно дронове от тях, за да могат да инвестират в по-големи съоръжения“, казва Итурбе. Износът на дронове „би им донесъл така необходимия паричен поток, който след това би бил използван за подобряване на дроновете, произвеждани за Украйна“, допълва той.

Техните оръжия не само задържаха на разстояние много по-голям и по-богат враг, а и промениха военната доктрина на 21-и век. Американският министър на отбраната Пийт Хегсет посочи Украйна, когато прекласифицира дроновете като разходни материали, подобно на патроните, така че да не се налага да се отчитат всеки път, когато се използват. Той призова за „доминация на дроновете“ в САЩ, подкрепена от големи инвестиции в сектора, за да се въоръжат подразделенията с голям брой евтини дронове за обучение в бой до следващата година.

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет. Снимка: Mario Tama/Getty Images

След войната производството на дронове предлага „много възможности“ за САЩ и Украйна да работят заедно, за да се противопоставят на Китай, казва Бохнер, анализатор от RAND, и допълва, че Украйна ще може да произвежда изцяло дронове от западни източници.

„Те ще имат заводите и производството на части – много ефективно от гледна точка на разходи“, отбелязва той.

Това е посоката, в която вече е поел Грабов. Дроновете, произвеждани без китайски компоненти, струват с около една трета повече, но цената си заслужава, ако това доведе до продажби на военните сили на НАТО, казва той.

Европа се нуждае от радикално осмисляне на начина, по който поръчва оръжия, в ерата на безпилотните системи, според Олександър Хомиак, украински адвокат, който преди две години основава Drone Space Labs в Лондон, за да помогне на родината си във военните усилия.

Той предлага абонаментна услуга за подкрепа на нови производствени съоръжения, при която членовете на НАТО плащат редовни такси за достъп до дронове, необходими за обучението на военни части за тяхното използване. Останалото производство може да бъде изпратено в Украйна.

„Дроновете не са като танковете – не можеш да построиш склад и да събереш в него един милион дрона, защото утре те вече ще са остарели. Трябва да създадеш производствени мощности“, казва Хомиак.