Жени в армията – Европа се подготвя за новите предизвикателства за отбраната

От 1 април следващата година всички датски момичета, навършили 18 години, ще трябва да се явят в пункт за оценка на годността за военна служба и да теглят жребий, билет от лотарийното колело, пише BBC.

След това, ако броят на желаещите да се запишат доброволно в армията се окаже по-малък от необходимия, момичето може да бъде призовано на служба. Колкото по-малко е числото на билета, толкова по-големи са шансовете да се окаже в армията.

В Дания отдавна съществува такава система за набор в армията за момчета, но сега решиха да я разширят и за момичетата.

Решението да се набират жени властите в Дания взеха през 2024 г., две години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Подобни стъпки предприеха Норвегия и Швеция.

През последните 10 години въоръжените сили на Дания имаха достатъчно доброволци, за да поддържат щатния състав и да не набират никого насилствено. Но сега Дания иска повече млади хора да преминават военна служба, така че в следващите години положението може да се промени.

Самите датски момичета имат различни мнения по въпроса, че могат да започнат да ги призовават на служба.

„Не искам да умра. И не искам да получа посттравматично стресово разстройство. Освен това, като жена, ме плашат условията на живот на бойното поле“, казва Изабела, която може да бъде призована след четири години.

19-годишната Сара, напротив, доброволно се записа в армията. „Мисля, че е добре, че сега ни позволяват да се занимаваме с нещо, което преди се считаше за мъжка работа“, казва тя.

Жени доброволки се приемат в датската армия още от 1998 г., а миналата година те съставляваха една четвърт от преминалите военна служба.

Полово неутрални армии

Първата в Европа „полово неутрална” военна служба беше въведена в Норвегия. През 2013 г., когато норвежците взеха това решение, те го обосноваха с това, че всички граждани трябва да имат равни права и задължения.

Швеция последва примера на Норвегия през 2017 г., след анексирането на Крим от Русия, а през 2020 г. закон за приемането на жени на военна служба приеха в Нидерландия – но там военната служба остава доброволна за всички.

Напоследък приемането на жени в армията започна да се обсъжда и в балтийските страни – Естония, Латвия и Литва, които, според мнозина, могат да станат следващите жертви на руската агресия.

„Събитията от 2022 г., нападението на Русия над Украйна, направиха тези дискусии по-активни. Мисля, че никой не е очаквал такова нещо“, казва научният сътрудник на Военната академия на Естония Елери Лиллемяе.

Министърът на отбраната на Латвия Андрис Спрудс подкрепя въвеждането на наборна служба за жени от 2028 г. Според него има много причини за това.

„Защото живеем в съседство с агресивна държава. Защото трябва да укрепим значително нашата комплексна отбрана. Освен това трябва да осигурим на нашите граждани равни права и задължения в областта на отбраната на страната и защитата на националната сигурност. И затова, да, като министър аз принципно подкрепям идеята за полово неутрален подход“, казва Спрудс.

Спадаща раждаемост

Проблем за тези страни е и намаляващият брой млади хора, които биха могли да бъдат мобилизирани в армията.

В страна с население под два милиона всяко дете е важно. В Латвия раждаемостта е спаднала до 1,36 деца на жена. За простото поддържане на населението са необходими 2,1 деца на жена.

В другите две балтийски страни ситуацията е същата: в Естония този показател е 1,31, а в Литва – 1,18.

Ето защо, както казва Елери Лиллемяе, балтийските страни неизбежно ще се наложи да призовават жени в армията от чисто аритметична гледна точка.

„Този проблем ще ни застигне около 2040 г., защото поколенията, родени през последните две-три години, са толкова малки, че ако ситуацията остане същата, просто няма да имаме достатъчно хора“, казва тя.

Като пример Лиллемяе посочва своята страна, Естония. Естонската армия в момента набира около 40% от младежите от съответните възрастови групи, като подбира най-силните и здрави. През 2040 г., за да се запази броят на новобранците на същото ниво, ще трябва да се набират вече 90%.

„Трябва или да разширим кръга от граждани, от които се подбират новобранци, или да търсим други начини“, казва Лиллемяе.

Във всичките три балтийски държави, както и във Финландия, военната служба за мъжете в една или друга форма е задължителна. 

Полша, която граничи с руския ексклав Калининградска област, планира да възстанови задължителната военна служба през 2026 г., а на жените да разреши да се записват доброволно.

Примерът на Украйна

Както отбелязва Елери Лиллемяе, важността на това жените да са готови да воюват е демонстрирана от Украйна. Според данни на украинското министерство на отбраната, в украинските въоръжени сили служат 70 хил. жени, 5 хил. от които са на фронта.

„Те са най-добрият пример за това колко са необходими жените във военната служба, колко е важно всеки да даде своя принос, когато страната се намира в много трудна ситуация“, казва Лиллемяе.

Въпреки това нито един политик не призовава за въвеждане на задължителна военна служба за момичетата в самата Украйна, въпреки недостига на жива сила в армията.

Войната в Украйна показа колко важна роля в отбраната на Европа играе НАТО.

На последната среща на върха в Хага страните от НАТО решиха – отчасти по искане на президента на САЩ Доналд Тръмп – да увеличат долната граница на военните разходи до 5% от БВП.

В същото време европейските страни от НАТО осъзнават, че вече не могат да разчитат на защитата от страна на САЩ и трябва да бъдат по-независими във военната сфера.

От следващата година в Германия се въвежда отново задължителната военна служба. В началото тя ще бъде доброволна, но в перспектива е възможно да бъде възстановена и наборната служба.

Франция планира да реорганизира системата си за служба по договор, като постави по-голям акцент върху бойната подготовка.

Формата и продължителността на военната служба в Европа варира от страна до страна; някои държави, например, изпращат новобранците в съществуващи военни части, а други ги обучават отделно.

Степента на подкрепа за задължителната военна служба в обществото също варира. Проучване, проведено през май 2025 г. по поръчка на аналитичния център „Европейски съвет за международни отношения“, показа, че във Франция, Германия и Полша мнозинството е за възстановяване на задължителната военна служба.

Що се отнася до задължителната служба за жените, в балтийските страни, например, тази идея се подкрепя от явно малцинство.

„Латвийското общество, разбира се, обсъжда тази идея и понастоящем мнозинството в латвийското общество се отнася към този подход много сдържано“, признава министърът на отбраната Андрис Спрудс.

Той припомня, че и с връщането на задължителната военна служба за младежите Латвия се бави доста дълго – до 2023 г. Тя беше отменена през 2007 г.

Литва отмени наборната служба през 2008 г., но я възстанови през 2015 г., а Естония не я отменяше.

Условия на служба за жените

Друг проблем е армейската инфраструктура. Повечето армии нямат възможност бързо да приемат голям брой допълнителни новобранци. Необходимо е да се построят казарми и да се подготвят инструктори.

За жените са необходими униформи с различен крой и други военни раници – стандартните мъжки не са подходящи за тях.

Освен това има въпроси относно армейската култура и относно това колко безопасно ще бъде за жените да служат в мирно време.

„Имахме срещи с датски жени ветерани от армията и според тях за жените не е лесно да служат в датската армия. Има проблеми с токсичността на средата“, казва председателката на Датското женско общество Луиз Винтер Алис.

През 2023 г. Министерството на отбраната на Дания проведе проучване и установи, че 20,3% от жените военнослужещи през годината преди анкетата са се сблъскали с нежелани за тях прояви на сексуално внимание или тормоз. Министерството обеща да продължи да се бори с това явление, като същевременно отбеляза, че делът на засегнатите жени в армията е по-нисък, отколкото в датското общество като цяло.

От другата страна на Балтийско море министърът на отбраната на Латвия Андрис Спрудс уверява, че в латвийската армия жените не са изложени на никаква опасност – нито тези, които вече служат доброволно (18% от личния състав), нито тези, които потенциално ще бъдат призовани в бъдеще.

„Във въоръжените сили сега е безопасно“, казва Спрудс.

Призивът на жени за военна служба е доста рядко явление в света.

Според данни на центъра Pew за 2019 г. всеобща военна служба е имало в Израел, Северна Корея и четири африкански държави: Еритрея, Мали, Мароко и Тунис. Служили мъже и жени обикновено се записват в резерва и след това могат да бъдат призовани от време на време на сборове или да бъдат мобилизирани в случай на война.

На много европейци им се струва, че темата за призоваването – да не говорим за призоваването на жени – е възникнала някак неочаквано. Елери Лиллемяе, напротив, счита, че промените не се случват толкова бързо, колкото биха могли.

„Дания взе решението много бързо и започна да действа удивително бързо“, казва тя. „Но в други страни се говори много, но не се прави нищо.“

(БГНЕС)