Европа и наборната служба: от отказа към завръщането ѝ

Нарастващата заплаха от Русия и рискът от нов конфликт в Европа отново насочиха вниманието към различните модели на военна служба на континента, пише БГНЕС.

Някои държави не са отменяли наборната служба, а други започват да възстановяват системата под различна форма – най-често чрез доброволни програми, както направи Франция.

Ето как изглежда картината на военната служба в Европа.

Кои държави са я запазили?

В Дания правителството миналата година увеличи срока на военната служба от 4 на 11 месеца и от 1 юли я направи задължителна и за жените. Младите датчани се подбират на случаен принцип според нуждите на въоръжените сили.

Във Финландия наборниците служат 6, 9 или 12 месеца в зависимост от специалността и званието си. След това преминават в резерва и могат да бъдат призовавани за активна служба до 50- или 60-годишна възраст – лимит, който правителството обмисля да повиши до 65 години. За жените службата е доброволна.

Норвегия въведе през 2013 г. задължителна 12-месечна служба и за жени, като мотивът беше равенство между половете. Подбира се около 15% от всяка възрастова група според квалификация, мотивация и други критерии.

Естония изисква от мъжете 8 до 11 месеца военна служба, организирана по региони, за да могат по-късно да служат в същите подразделения като резервисти. За жените тя остава доброволна.

В Гърция наборната служба за мъже над 18 години е задължителна за период между 9 и 12 месеца. През март правителството отвори възможност жените да служат на доброволен принцип.

Кипър изисква 14 месеца задължителна военна служба за мъжете, а през април прие закон, позволяващ на жените да участват като доброволци.

Австрия и Швейцария – и двете неутрални държави – имат задължителна служба за мъжете, съответно шест и девет месеца, докато за жените тя е доброволна.

Кои държави я възстановиха?

Литва първа върна задължителната наборна служба за мъжете през 2015 г., след като я прекрати през 2008 г. Подборът става чрез жребий за деветмесечна служба, а за жените системата остава доброволна. След приключване на срока наборниците остават в резерва за 10 години – период, който през 2026 г. ще бъде увеличен на 15 години.

Швеция възстанови наборната служба през 2017 г. след седемгодишно прекъсване. Тя е задължителна както за мъже, така и за жени, за срок между 9 и 15 месеца според специалността. На практика се призовават само няколко хиляди души, според нуждите на армията. При криза всички млади шведи са длъжни да изпълняват и гражданска служба като част от „тоталната отбрана“ на страната.

Латвия върна през 2023 г. 11-месечна задължителна служба за мъжете – доброволна за жените – след като я беше отменила през 2006 г. Младите латвийци могат да изберат и петгодишен ангажимент към националната гвардия с ежегодни периоди на обучение.

В края на октомври Хърватия гласува възстановяване на задължителната военна служба за мъжете от следващата година, след като я прекрати през 2008 г., малко преди да се присъедини към НАТО.

Кои държави залагат на доброволни модели?

Франция обяви, че от следващото лято въвежда 10-месечна доброволна служба, насочена основно към 18–19-годишните. Задължителната наборна служба там беше прекратена през 1997 г. Новата схема ще се разгръща постепенно – с цел 3000 доброволци през първата година и 10 000 до 2030 г.

Белгия премахна задължителната служба през 1994 г., следвана от Нидерландия през 1997 г., Испания през 2001 г., Чехия и Унгария през 2004 г., Италия през 2005 г., Румъния през 2006 г. и България през 2007 г.

Някои от тези държави започнаха да връщат военната подготовка в доброволен формат – включително Нидерландия през 2023 г.

Белгия планира да въведе 12-месечна доброволна служба за мъже и жени през 2026 г. с цел да достигне 1000 доброволци до 2028 г.

Румъния също предвижда да стартира догодина четиримесечна доброволна програма, отворена за двата пола.

Полша прекрати наборната служба през 2009 г., но въведе едномесечен доброволен базов курс по военно обучение, който може да бъде последван от 11-месечна специализация.

Германия отмени задължителната служба през 2011 г., но управляващата коалиция се договори за доброволна схема, насочена към набиране на около 20 000 войници до 2026 г. Очаква се законопроектът да бъде гласуван през декември.

Правителството на британския премиер Кийр Стармър се отказа от плановете на предшественика му да възстанови наборната служба, прекратена във Великобритания още през 1960 г.