Русия и Украйна са обсъждали варианти за управление на демилитаризирана зона в Донбас

По време на срещата в Женева, а и преди това и в Абу Даби, представителите на Русия и Украйна, заедно с американските преговарящи, са дискутирали варианти за управление на евентуална демилитаризирана зона в Донецка област, пише The New York Times. Изданието обръща внимание на заявленията на всички страни за напредък след разговорите, макар и официално да няма повече подробности.

При създаване на такава зона Украйна настоява и двете армии да се изтеглят на равни разстояния от границите. Въпросът, който обаче не е ясен, е под чие управление ще бъде тя. Според NYT е дискутирана възможност за сформиране на гражданска администрация, в която да влязат и украиски, и руски представители. Източниците на изданието обаче коментират, че страните са все още далеч от споразумение.

САЩ предлагат създаването на свободна икономическа зона в този регион, за да улеснят решението, но според анализатори това не изглежда изпълнимо - бизнесът трудно ще се реши да работи в зона, "вклинена между две армии", допълва още изданието.

След края на срещата в Женева се създаде впечатлеие за частичен напредък и относно въпросите как ще се спазва примирие между Русия и Украйна, ако то бъде постигнато. Украинският президент Володимир Зеленски посочи, че има конструктивно решение и САЩ да участват в контрола. Според изявленията обаче по другите точки - териториални претенции и управлението на Запорожката АЕЦ, има само диалог и решение за нови срещи.

Руските медии обаче съобщават и за двустранна среща между ръководителите на руската и украинската делегация, която се е провела при закрити врата в продължение на два часа.

Донецка област не е просто територия

Донецка област не е просто територия - тя е част от нашата независимост, стратегия за отбрана и за свободата ѝ дадоха живота си десетки хиляди войници, коментира украинският президент Володимир Зеленски в интервю за "Без цензура" на британския журналист Пиърс Морган. "Вижте, това е защитна линия от градове, подготвяна от години, зад която са километри поля", отбеляза украинският президент и допълни, че не е справедливо да се иска предаването на територии, които не са окупирани от руските войски.

Зеленски обаче допълни, че в тристранните преговори, които се водят за края на войната между Украйна, Русия и САЩ, има три различни позиции за бъдещето на неокупираните части от областта, както и че тя е една от пречките за постигане на мирно споразумение.

Дори и Киев да се съгласи да отдаде територията си, никой не може да даде гаранция и да обещае, че Русия няма да нападне отново, коментира още украинският президент. Гаранциите за сигурност, които той обсъжда в момента, са насочени към това, че ако това се случи, ще има кой да реагира и помогне на Украйна. Самата Украйна трябва да остане силна и затова не може да си позволи армия от по-малко от 800 хил. души, за да се защити от следваща агресия, допълни Зеленски. А именно наличието на войски на САЩ или европейски държави ще бъдат гаранция за Русия, че Украйна няма да организира нападение срещу нея.

Членството на Украйна в НАТО е най-голямата гаранция за сигурността в региона

И предишната, и сегашната администрация в Белия дом не смята, че Украйна има място в НАТО, макар че страната е готова и иска да бъде член и силен съюзник на Алианса, допълни Зеленски пред Пиърс Морган. За него това е най-голямата гаранция за сигурност, която Украйна може да получи. От друга страна, членството в НАТО ще бъде гаранция и за Русия, че Украйна няма да я нападне, каквито опасения имат руските власти. Кремъл отказва примирие, дори и за провеждане на преговори, защото Киев ще използва паузата, за да подготви атаки към Русия.

"Нуждаем се от гаранции за сигурност, защото не вярваме на руснаците, персонално на Владимир Путин. И не става въпрос само за Путин, а за системата, за хората около него", каза Зеленски.

Украинският президент коментира още, че не може да има доверие на руския си колега, след като той е започнал пълномащабната война срещу Украйна и е наредил убийството на толкова много хора, включително и цивилни, и удари по граждански обекти, болници и детски градини.

"С Русия имаме диалог по време на война, който всъщност тепърва започва. Не съм сигурен, че нашите преговорни екипи могат да вземат решение за териториите", допълни още той по повод възможна среща между него и Путин.

Зеленски допълни, че вярва, че американският президент Доналд Тръмп наистина иска да сложи край на войната и обръща внимание на жертвите, но също така и не разбира връзката и отношенията му с Путин. "За мен понякога е много болезнено, когато той се отнася към Путин по-добре, отколкото заслужава", допълни той.

Възможни ли са избори по време на война?

В своето интервю Зеленски коментира и още едно условие на Русия за края на войната - провеждането на избори. Според президента на САЩ те могат да се случат през лятото, но позицията на Киев е, че трябва да има поне два месеца примирие, за да бъдат изборите честни и демократични.

 "Мисля, че нашите партньори трябва да си отговорят какво искат - да проведат ли избори, или да сменят мен. Защото руснаците искат да сменят мен - независимо дали физически, или с други методи. Най-цивилизованият начин действително са изборите", каза Зеленски.

Той обаче допълни, че би подкрепил всяко предложение на САЩ, което ще доведе до мир. "Ако има двумесечно примирие, ще направя всичко възможно да убедя депутатите, които не подкрепят това искане, да променят законодателството и да позвлят избори по време на война", посочи Зеленски и обясни, че депутатите са независими и имат своите позиции по отношение на войната.

"Трябва да говоря с тях и да им обясня причините защо се нуждаем от избори сега", допълни още Зеленски. Много проучвания действително показват, че в Украйна не подкрепят искането за провеждане на избори по време на войната.

Какво се случва на бойното поле?

Украйна наложи санкции срещу беларуския президент Александър Лукашенко, съобщи в своето вечерно обръщение за 1456-ия ден от пълномащабната война Володимир Зеленски. Той уточни, че на територията на Беларус са разположени ретранслатори, които насочват руските дронове към северните части на Украйна. С тях се извършват атаките по енергийната и транспортната инфраструктура на Украйна.

"Европа не може да се откаже от Беларус - страната и хората, но определено може да загуби този човек, който поставя Беларус в услуга на Русия", допълни още Зеленски и припомни, че на територията на страната са разположени и оръжия като комплекса "Орешник", които са заплаха за Европа.

Кремъл оставя Telegram за военните, макар че чужди служби имат достъп до съобщенията, заяви министърът на цифровизацията Максут Шадаев. Засега приложението ще продължи да работи - само със текстови съобщения, без възможност за прикачване на документи и видеа, но ще се търси и руско решение, допълни той пред руския парламент.

Шадаев обясни, че първоначално руската армия действително е избрала да използва Telegram, защото съобщеията са защитени, но след това е станала практика чужди служби да пробиват криптираните данни и да разбират информация за хода на бойните действия. Въпреки това обаче приложението ще може да се използва, което предизвика недоумение сред руските военни кореспонденти.

На фронтовата линия се връща интензивността на бойните действия. Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 18 февруари сочи 237 бойни действия след 160 ден по-рано. Най-тежките боеве се изместват към Хуляйполе (в западните части на Запорожката област), където се съобщава за 49 атаки. Интензивни остават боевете и в Покровското направление с регистрирани 42 атаки през миналото денощие.

Русия е извършила и 88 въздушни атаки с 270 управляеми авиационни бомби, както и 2700 артилерийски снаряда. Регистрирани са и 4500 fpv-дрона.

Двете страни си размениха удари по енергийни обекти. В социалните мрежи се разпространяват кадри с мащабен пожар на петролна база в Псковска област, въпреки че тя е била защитена с мрежа срещу дронове. Руското Министерство на отбраната съобщава за унищожени 305 дрона през миналото денонощие. Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков съобщи за нови удари по енергийната инфраструктура и проблеми с електрозахранването. Има данни и за проблеми с канализацията на Белгород.

Русия от своя страна атакува топлофикацията в гр. Лозовая, Харковска област, предизвиквайки мащабен пожар и прекъсване на топлоснабдяването за 16 хил. домакинства.