Войната с Иран заплашва напредъка на мирния процес на Турция с кюрдите

Само две седмици след като турският парламент направи препоръки за това как да бъде продължен мирният процес с кюрдските бунтовници, войната с Иран избухна, потапяйки Близкия изток в нов епизод на нестабилност и носейки нова порция съмнения и у двете преговарящи страни, пише Ройтерс в материал.

Анкара предупреди за рисковете от нова кюрдска мобилизация в Иран и Ирак, като в същото време – според държавен представител – е изиграла ключова роля в потушаването на мимолетната американо-израелска идея да бъде подкрепена сухопътна кюрдска офанзива към Иран от Ирак.

Оттогава Анкара и Кюрдската работническа партия (ПКК) буксуват и наблюдават последиците от войната, като всяка страна отказва да направи следваща стъпка, бавейки усилията за край на четиридесетилетния конфликт. Това става ясно от интервюта с турски държавни представители, законодатели и представители на базираната в Северен Ирак ПКК за Ройтерс.

Засега както правителството на президента Реджеп Ердоган, така и паравоенната група нямат желание за предприемането на смели стъпки – особено с дестабилизирането на региона, става ясно от интервютата.

Правителството изглежда няма голямо желание да приложи законодателни реформи, включително евентуална амнистия за бивши бойци на ПКК, и да даде на лидера на кюрдските бойци, който е в затвора, официална роля в мирния процес. От Анкара настояват, че ПКК първо трябва да се разоръжи напълно.

ПКК, която обяви разпускането си миналата година, настоява, че това ще я направи уязвима, затова първо трябва да бъде въведено новото законодателство. Високопоставеният член на групата Мурат Карайълан заяви по-рано, цитиран от свързаната с ПКК новинарска агенция Firat, че би било „нерационално“ да свалят оръжие без законови гаранции от Турция във времена, когато военни „дронове и ракети летят над главите ни“.

В очакване на демократични реформи

По думите на Ердоган мирният процес ще продължи. Но някои участници са фрустрирани, защото три месеца след призива на парламентарна комисия за реформи не са направени никакви законодателни стъпки напред.

„Очевидно е, че има пауза, но не и пълно спиране“, коментира Гюлистан Кълъч Кочъгит от прокюрдската партия DEM.

Искането на правителството за пълно разоръжаване сега е „нереалистично“ и не предлага ясна причина за забавянето на демократичните реформи, посочва още тя. „Смятам, че в известна степен те чакат развитие в Иран и по-широкия Близък изток“, допълни още.

Невъзможността да бъде постигнат мир ще удължи един от най-продължителните конфликти в света, в рамките на който са загинали над 40 хил. души от 1984 г. насам.

Мирният процес, ударен от последиците от войната

Турция предупреди, че следи отблизо кюрдските военни групи в региона, включително фракции, които исторически се свързват с ПКК, на фона на войната.

В края на април проправителственият вестник Turkiye Gazetesi съобщи, че шефът на турското разузнаване е изнесъл презентация пред членове на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), показваща, че ПКК не е предприела по-нататъшни стъпки за разоръжаване отвъд символичната церемония по изгарянето на оръжия миналото лято, бавейки мирния процес.

Попитан за забавянията, говорителят на политическото крило на ПКК Загроз Хива каза за Ройтерс, че Турция „едностранно е замразила“ мирния процес отчасти за да стимулира политическите перспективи пред управляващата партия.

Говорител на турското президентство припомни скорошни речи на Ердоган по въпроса. В тях той повтаря, че мирният процес не е свързан с вътрешната политика и набира добра инерция, достигайки до ключов кръстопът.

Турция очаква нови избори още догодина

Залозите са високи за дългогодишния турски лидер. Крахът на предишния мирен процес през 2013-2015 г. бе последван от един от най-смъртоносните етапи от конфликта. ПКК се смята за терористична организация от Турция, САЩ и Европейския съюз.

Според някои социологически проучвания турците – включително малцинството на кюрдите, които може да се окажат ключова демография за преизбирането на Ердоган, стават все по-малко убедени, че в крайна сметка ще бъде постигнат мир. Допитване на Konda Barometer от декември установи, че според 79% от респондентите държавата не е трябвало да влиза в контакт с лидера на ПКК Абдуллах Йоджалан, включително 62% от гласоподавателите на управляващата ПСР на Ердоган.

Съюзникът националист на Ердоган – лидерът на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели, който поде мирния процес – заяви по-рано миналата седмица, че Йоджалан трябва да получи официална роля в процеса, за да може той да продължи отново по план.

Правителството тепърва трябва да даде отговор.