Евтините дронове превръщат енергетиката в слабото звено на световната икономика

Евтините дронове, произвеждани масово, промениха съвременната война, превръщайки критичната енергийна инфраструктура в ахилесовата пета на модерните икономики, пише Ройтерс.

Опитът от бойните полета в Украйна, Русия и Близкия изток показа, че безпилотните летателни апарати могат да заобикалят традиционните системи за противовъздушна отбрана, превръщайки петролни рафинерии, електроцентрали, експортни терминали и тръбопроводи в предпочитани цели.

Последиците за енергийния сектор са огромни. Съоръжения, чието изграждане е отнело десетилетия и е струвало милиарди долари, вече могат да бъдат застрашени от рояци дронове, струващи едва между няколкостотин и няколко хиляди долара всеки. Това драматично променя баланса между нападателя и защитника.

Иран даде едно от най-ясните доказателства за тази нова реалност.

От началото на конфликта си със САЩ и Израел на 28 февруари Техеран многократно използва дронове, за да нарушава корабоплаването през Ормузкия проток. Преди войната през този тесен морски коридор преминаваха около една пета от световните доставки на петрол и природен газ, а атаките разбиха дългогодишното убеждение, че протокът не може да бъде блокиран без масирано военноморско присъствие.

Заплахата принуди страните производителки от Персийския залив да възродят отдавнашните си планове за намаляване на зависимостта си от Ормузкия проток. В целия регион правителствата бързат да изградят хиляди километри нови тръбопроводи, които да позволят износът на суров петрол и природен газ да заобикаля този маршрут.

Но всеки нов километър тръбопровод, всяка помпена станция или електрическа подстанция създава нова потенциална мишена за все по-усъвършенстваните атаки с дронове. Самият Иран вече е атакувал десетки рафинерии, заводи за втечнен природен газ (LNG) и електроцентрали в региона, като същевременно демонстрира способност бързо да произвежда нови дронове дори във военновременни условия.

Парадоксално, мерките за повишаване на енергийната сигурност могат да създадат нови уязвимости - и този риск далеч не се ограничава само до Близкия изток.

Рояците от дронове на Украйна

Никъде разрушителният потенциал на дроновете не е демонстриран толкова убедително, колкото в Украйна.

През последните месеци Киев изпрати рояци от далекобойни дронове срещу рафинерии, горивни бази и енергийни съоръжения дълбоко в руска територия. Атаките нарушиха доставките на горива и показаха, че стратегическата инфраструктура може да бъде поразена далеч от фронтовата линия.

В същото време Украйна изгради мащабна вътрешна индустрия за производство на дронове. Според различни оценки страната вече произвежда стотици хиляди евтини дронове всеки месец, което показва колко бързо технологията се превръща в масов продукт.

Разпространението на евтините дронове принуждава правителствата да преосмислят националната си отбрана - и то на висока цена.

В отговор на тази заплаха страните членки на НАТО миналата седмица обявиха планове да инвестират 40 млрд. долара в системи за противодействие на дронове през следващите пет години, както и до края на 2027 г. да обучат пет пъти повече оператори на дронове.

Сред разработваните технологии са модерни радари, системи за заглушаване на комуникации, дронове прехващачи, оръжия с насочена енергия като лазери и специализирани ракетни системи, предназначени да унищожават безпилотните апарати още преди да достигнат целите си.

„Дроновете фундаментално промениха характера на съвременната война и се превърнаха в решаващ фактор на бойното поле“, посочва НАТО. „Ефективната защита зависи от способността бързо да се откриват, идентифицират и неутрализират дроновете.“

Разширяване, но на собствен риск

Войните в Украйна и Иран разкриха уязвимостта на критичната инфраструктура по света - от енергийни обекти и телекомуникационни мрежи до транспортни системи и електропреносни мрежи.

През последните години европейските власти съобщават за рязко увеличение на предполагаеми руски саботажи и хибридни атаки срещу офшорни енергийни съоръжения, железопътни линии, електропроводи и комуникационна инфраструктура.

Необходимостта от ефективни защитни мерки е особено остра в Близкия изток, където държавите производителки от Персийския залив са изправени пред перспективата Иран да може да застраши приходите им чрез блокиране на Ормузкия проток.

За да намалят този риск, те са принудени да изграждат или разширяват алтернативни маршрути.

Саудитска Арабия обмисля да увеличи капацитета на петролопровода, който свързва източните петролни находища на страната с брега на Червено море, заобикаляйки изцяло Ормузкия проток. По време на конфликта с Иран този тръбопровод се оказа от ключово значение, позволявайки на кралството да продължи да изнася над 4 млн. барела петрол дневно - повече от половината от предвоенния износ.

Обединените арабски емирства (ОАЕ) също разширяват петролопровода към пристанище Фуджейра, разположено извън Ормузкия проток, а Ирак и Кувейт проучват сходни проекти.

Макар подобна инфраструктура да намалява зависимостта от едно стратегическо „тясно място“, тя създава огромна мрежа от обекти, които са много по-трудни за защита.

Затова енергийните компании все по-често включват риска от атаки с дронове и други форми на нетрадиционна война при решенията си къде да изграждат нови съоръжения и как да ги експлоатират и защитават. Някои вероятно ще започнат да инвестират и в собствени системи за защита срещу дронове, след като конфликтите показаха, че практически всички техни активи могат да се превърнат в мишена.

Ехо от Първата световна война

Технологията на дроновете фундаментално промени съотношението на силите на бойното поле, защото традиционните системи за противовъздушна отбрана често не са пригодени да се справят с малки, нисколетящи безпилотни апарати. Освен това тези системи са многократно по-скъпи от дроновете, които трябва да унищожават.

Тази ситуация напомня за Първата световна война, когато картечниците, бодливата тел и артилерията преобърнаха вековните военни доктрини, основани на масирани пехотни атаки. Изведнъж шепа войници с картечници можеха да покосят стотици нападатели, пресичащи открит терен. Резултатът бяха окопна война и години на кървав застой по Западния фронт.

Едва когато армиите разработиха нови технологии - най-вече танкове и бойна авиация - успяха да преодолеят тази безизходица.

Вероятно и сегашната заплаха от дронове ще се развие по подобен начин, след като правителствата и военните създадат ефективни средства за противодействие. Засега обаче както тактическото, така и икономическото уравнение е категорично в полза на нападателя.

Това поставя една от най-важните индустрии в света пред неприятна реалност: сравнително евтина технология може да застраши енергийни съоръжения на стойност милиарди долари. Докато този дисбаланс не бъде преодолян, дроновете ще продължат да разкриват уязвимото място на световната икономика.