Investor Coffee Break: Катя Тричкова

В новата ни рубрика Investor Coffee Break представяме успешни личности от бизнеса, изкуството и спорта от по-различен ъгъл. Как балансират между професионален и личен живот, какви са техните интереси и хобита и кои са важните теми в обществото днес според тях – очаквайте всяка седмица в Investor Coffee Break.

- Представете се накратко - какво работите и какво харесвате в работата си?

Казвам се Катя Тричкова и съм филмов продуцент. За мен киното и правенето на филми е не просто професия, а страст. Най-много в работата си ценя възможността да общувам и работя с вдъхновяващи хора. Удовлетворение ми носи процесът на превръщане на една история в завършен филм – от първоначалната идея до момента, в който тя оживява на екрана. Няма по-голяма награда от това да видя как филм, по който съм работила, намира своя отклик в душите и сърцата на публиката.

- Как постигате баланс между личен и професионален живот? 

Не търся и не постигам баланс – което не означава, че понякога не се оплаквам от липсата му. Но ми харесва да живея според простата максима: Work hard, play hard. Както казах, за мен работата не е просто задължение, а страст, която ме движи напред. Ето защо, когато влагам сърце и емоция в това, което правя, удоволствието от постигнатото компенсира липсата на строг баланс между личния и професионалния живот.

Катя Тричкова

Дипломиран юрист, скоро след завършването на университетското си образование Катя Тричкова бързо осъзнава, че истинската ѝ страст е киното. Това я насочва към кариера във филмовата индустрия, където се утвърждава като една от най-изявените български продуцентки с международно присъствие.

Продуцираните и копродуцираните от нея филми печелят високо международно признание и престижни отличия. Сред тях са „Уроците на Блага“ на Стефан Командарев (2023, „Кристален глобус“ за най-добър филм на Международния филмов фестивал в Карлови Вари), „Посоки“ (2017, „Особен поглед“, Фестивал в Кан) и „Кучета“ на Богдан Мирицa (2016, Награда на ФИПРЕССИ, „Особен поглед“, Фестивал в Кан).

Последният филм, който Катя копродуцира – „Човекът, който не можеше да повече да мълчи“ на Небойша Слиепчевич, спечели „Златна палма“ за най-добър късометражен филм от Фестивала в Кан през 2024 г. и е номиниран за престижните награди Сезар и Оскар.

- Как си представяте живота си, когато приключите с професионалния си път? 

Представям си живота си по същия начин, както и сега – като едно вълнуващо приключение, в което нито един ден не прилича на предходния. Вярвам, че любопитството и жаждата за преживявания не зависят от професионалния път, а са начин на живот.

- Дайте ни предложение за здравословен навик, който да развиваме. 

Опитайте се да започвате всеки ден с чаша топла вода. Този малък, но важен ритуал действа много приятно за събуждане на организма.

- Съвет за справяне със стреса? 

Спорт, дълбоко дишане, разходка - в Борисовата градина (или всеки парк наблизо).

- Любима дестинация за почивка? 

Остров Лангкави, Малайзия, е най-красивото място, на което съм била. Истинско кътче от рая – с дъждовните си гори, разнообразието на животински видове, белите пясъци и лазурно море.

Въпреки това най-любимата ми дестинация остава всяко място, където сме заедно с приятелите ми – от къмпинг на Южното Черноморие до село Гела.

- Препоръчайте ни свой любим филм или сериал. 

От сериалите бих препоръчала британския Fleabag (по Amazon Prime) и американския "Белият лотос" (по MAX).

От филмите се затруднявам да посоча само един, затова ще споделя три от най-любимите ми.

Мюзикълът „Ах, този джаз“ (All That Jazz, 1979), режисиран от Боб Фос, който проследява живота на Джо Гидиън (брилянтно изпълнение на Рой Шайдър) – обсебен от работата си самоунищожителен режисьор и хореограф, изправен пред собствената си смърт.

„Мис Слънчице“ (Little Miss Sunshine, 2006) – изключително оригинален филм, който умело съчетава комедия и драма на режисьорския тандем Джонатан Дейтън и Валери Фарис. Това е емоционален и вдъхновяващ разказ за едно семейство, в което всеки има своите проблеми и несъвършенства. Обединени от общата цел да заведат малката Олив на конкурс за красота, те се впускат в щуро пътешествие, което променя всеки от тях.

„Отбивки“ (Sideways, 2004) – филм на Александър Пейн, който майсторски съчетава хумор и драма, изследвайки темите за живота, любовта и личните провали. Историята проследява двама приятели – Майлс (Пол Джамати), депресиран писател и винен ентусиаст, и Джак (Томас Хейдън Чърч), бивш телевизионен актьор, който е на път да се ожени. Те тръгват на винено пътешествие из Калифорния, което се превръща в емоционална и житейска равносметка за всеки от тях.

От документалните филми изключително много ми хареса „Аполония, Аполония“ (2022) на Лея Глоб, който проследява живота и творческите търсения на нейната приятелка – френската художничка Аполония Сокол, в продължение на 13 години (също наличен на МАХ).

- Любима книга/и? 

Отново ми е трудно да посоча само една книга, защото в различни периоди от живота ми съм се вълнувала от различни теми и автори.

Но сред любимите ми книги е „Поправките“ на Джонатан Франзен, в която той разказва историята на едно дисфункционално семейство, търсещо изкупление и промяна. Романът е едновременно семейна драма, сатиричен портрет на съвременното американско общество и размисъл върху модерния живот.

„Закуска за шампиони“ на Кърт Вонегът (и цялото творчество от Вонегът). За мен Вонегът е любим автор, защото със своя уникален стил, в който умело смесва хумор, черна комедия и философски разсъждения, успява да изгради един незабравим и ироничен поглед към човешката природа.

Романът „1984“ на Джордж Оруел, който е особено актуален и днес със своето предупреждение за тоталитарния контрол, манипулацията на информацията и опасностите на всевиждащия режим.

- Музика? 

Обичам да слушам джаз, соул, фънк и bossa nova.

- Хоби? 

Нямам.

- На коя кауза е важно да обърнем внимание? 

Има много каузи, които заслужават внимание, сред които: донорството и трансплантациите, подкрепата за лечение на болни деца, както и въвеждането на емоционална интелигентност в училищата – защото едно по-емпатично поколение ще изгради по-човечно общество.

- Как се информирате?

За България – от сайтове като Свободна Европа и Deutsche Welle, за света – от The New York Times, а за култура, музика, нови книги и всичко останало – от The New Yorker.

- Коя тема да следим в следващите месеци?

Отново бих очертала няколко теми, които си мисля, че е важно да следим в следващите месеци:

• Политиката на Доналд Тръмп под мотото „Америка на първо място“ – която може да доведе до значителни геополитически промени и нарастващо напрежение на международната сцена.
• Изменението на климата и природните бедствия и все по-честите екстремни явления и необходимостта от глобални мерки за справяне с тях.
• Застаряващото население в Европа и Америка и увеличаващите се инвестиции в биотехнологии, анти-ейджинг терапии и стратегии за удължаване на живота.
• Бързото развитие на изкуствения интелект и свързание с него нови технологии, регулации, етични въпроси и потенциалното му влияние върху пазара на труда и творческият сектор.
• Ограниченията срещу свръхтуризма. Градове като Амстердам и Венеция въвеждат нови мерки за регулиране на туристическия поток и опазване на културното си наследство.
• Церемонията на Оскарите на 2 март – тази година има българска следа: късометражният филм „Човекът, който не можеше повече да мълчи“ е сред номинираните.

- Как пиете кафето си?

Рано сутрин, още преди изгрев, когато светът мълчаливо едва се пробужда. Късо, 100% арабика, със студено пълномаслено мляко.