Южноевропейските държави скоро ще се присъединят към CEFTA

Нуждата от по-добра икономическа интеграция беше основна тема на двудневната среща на високопоставени правителствени служители и стопански ръководители, които се събраха в Букурещ на Срещата на високо равнище за инвестициите, организирана от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), International Herald Tribune и румънското правителство.

Специалният координатор на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа, д-р Ерхард Бусек, призова официалните делегати от 23 централно и източноевропейски държави да положат по-големи усилия за регионално сътрудничество за увеличаване на своя потенциал за привличане на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

Централноевропейската асоциация за свободна търговия (CEFTA), създадена през 1992 г., постави търговията между вишеградската четворка (Чехия и Словакия, Унгария и Полша) на равна нога с търговията с Европейския съюз, увеличавайки в голяма степен привлекателността на централноевропейския пазар за преките чуждестранни инвеститори.

Обстоятелството, че след по-малко от 8 месеца четирите вишеградски страни и Словения се присъединяват към ЕС, излага на риск бъдещето на CEFTA, в която ще останат само три държави - България, Хърватия и Румъния. Евентуалното разширяване на споразумението за CEFTA и включването на останалите южноевропейски държави би могло да способства по-нататък икономическата интеграция на региона.

"Скоро може да бъдем свидетели на това, че името CEFTA се променя на SEEFTA, отразявайки присъединяването на южноевропейските (SEE) държави", заяви Бен Слей, директор на Регионалното бюро на ПРООН в Братислава, Словакия, имайки предвид разширяването на юг и на изток на Централноевропейската асоциация за свободна търговия.

"Включването на южноевропейските държави (Албания, Босна и Херцеговина, Македония и Сърбия и Черна гора) в споразумението ще разшири пазара и ще даде на региона много по-голяма привлекателност за инвеститорите от тази, която всяка една от тези държави може да предложи отделно от останалите," заяви г-н Мугур Исареску, управител на Румънската национална банка.

"Отчетеното тази година голямо увеличение в ПЧИ в Югоизточна Европа, особено в държави като Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, и др., е обнадеждаващо и би било още по-впечатляващо, ако тези икономики бяха част от единно икономическо пространство," допълни г-н Слей.

Регионът става все по-отворен и за кръстосани инвестиции, като държави като Русия, Словения и Унгария инвестираха съответно 366 млн., 227 млн. и 224 млн. долара в страни от региона през 2001 г.

Участниците в срещата обсъдиха необходимостта от хармонизиране на законодателството, преодоляване на административните и правни бариери пред инвестициите и ограничаване на корупцията като допълнителни способи за повишаване привлекателността на региона за инвеститорите.

Наскоро Румъния възприе различни иновативни подходи за намаляване на административните формалности и премахване на бюрократичните спънки. Страната реши, например, че молбите, по които държавната администрация не се е произнесла в срок от 30 дни от тяхното подаване, автоматично ще се считат за удовлетворени.

"Предимството от подобна разпоредба е голямо, като това е също и начин за допълнителен натиск върху бюрократите", заяви г-н Адриан Настасе, министър-председател на Румъния. "Този закон действа като инструмент за натиск и до сега показва, че е много успешен. От общо 87 000 дела, чакащи своето разрешение през последните два месеца, само малка част не бяха разрешени на време" допълни министър-председателят.