Фед рискува да отприщи рецесия в пълен мащаб

В новата политика на Федералния резерв за управление на инфлацията, представена миналото лято, има доста логика. Целейки се средно в 2% инфлация – позволявайки ѝ да надскочи прага достатъчно, за да компенсира предходния по-слаб ръст, централната банка трябва да може да задържи очакванията на хората по-близо до 2-та процента.

Но за съжаление начинът, по който Фед изпълнява тази рамка на дългосрочната парична политика е по-вероятно да доведе до по-волатилни лихви и по-голям риск от рецесия, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Бил Дъдли.

При стария режим за управление на инфлацията Фед просто се целеше в 2% по всяко време и гледаше на предишните пропуски като на минало. Това доведе до риска постоянното по-слабо представяне да кара хората да очакват по-ниска инфлация – резултат, който ще ограничи способността на централната банка да се бори с рецесията като намалява лихвените проценти.

Ако например хората очакват 2% инфлация, то тогава 0% номинална лихва по федералните фондове ще е равна на реална (коригирана спрямо инфлацията) ставка от -2%. Но ако хората очакват само 1% инфлация, то тогава Фед може да понижи реалната лихва не повече от -1%. Ограниченото поле за действие заплашва да остави Фед близо до долната граница на нулата – затруднение, с което Японската централна банка трябва да се справя от десетилетия.

Фокусът върху средната инфлация помага за решаването на проблема. Обещавайки да компенсира минали пропуски, Фед окуражава хората да не занижават очакванията за инфлацията, намалявайки риска за резултат като този в Япония. Ако ангажиментът на централната банка се окаже надежден, то очакванията би трябвало да останат по-стабилни по време на икономическия цикъл.

Проблемът е, че Фед изпълнява новата си стратегия по ненужно екстремен начин. от централната банка дадоха сигнал, че няма да увеличават краткосрочните лихви от техните настоящи нива, докато три условия не бъдат изпълнени: заетостта да достигне максимално устойчиво равнище, инфлацията да достигне 2% и не остане над това равнище известно време. Това означава, че паричната политика ще остане облекчена, докато не започне прегряването. А охлаждането ще изисква Фед да увеличи лихвените проценти много по-бързо и с повече, отколкото ако започне да увеличава лихвите по-скоро.

Резултатът ще е повече волатилност при краткосрочните лихви и по-голям риск от твърдо приземяване. Забавянето на отмяната на облекчените условия например би тляснало безработицата значително под нивата, асоцииращи се със стабилна инфлация, увеличавайки шансовете Фед да се нуждае от по-голямо затягане на политиката, за да се увеличи безработицата отново с над 0,5 процентни пункта.

Новата рамка не задължава Фед да поема такъв голям риск. Вместо това банката би могла да зададе условия, които позволяват да се започне увеличаване на лихвите по-скоро и по-постепенно, като в същото време не е в конфликт с целта от средно 2% инфлация.

Ръководството на Фед направи избор, който може и да изглежда привлекателен сега, защото дава по-голям тласък на икономическото възстановяване от пандемията. Но тези преимущества може да имат висока цена по-късно – сделка, на която Фед трябва да обърне по-голямо внимание.